Мария Карповна

by Henri Troyat, Анри Троая

Русия, лятото на 1856 година. Алексей, непокорният син на Мария Карповна, вдовица и още запазила хубостта си, се завръща от дълго отсъствие в семейното имение, което майката ръководи с неумолима власт. Мария е готова на всичко, за да държи Алексей в подчинение и да го ожени за Агата, грозноватата ѝ бивша компаньонка. Алeксей отказва и в крайна сметка неговият брат, безволев лицемер, приема женитбата. Различни перипетии позволяват на Анри Троая да очертае характерите в хода на непрестанните семейни войни. Развръзката е неочаквана, но отговаря напълно на логиката на разказа и довежда до завършека на този неголям, но наситен и увлекателен роман.

Genres: Fiction

136 pages, Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Troyat was a French author, biographer, historian and novelist.

Troyat was born Levon Aslan Torossian in Moscow to parents of Armenian descent. His family fled Russia in anticipation of the revolution. After a long exodus taking them to the Caucasus on to Crimea and later by sea to Constantinople and then Venice, the family finally settled in Paris in 1920, where young Troyat was schooled and later earned a law degree. The stirring and tragic events of this flight across half of Europe are vividly recounted by Troyat in 'Tant que la terre durera'.

Troyat received his first literary award, Le prix du roman populaire, at the age of twenty-four, and by twenty-seven, he was awarded the Prix Goncourt.

Troyat published more than 100 books, novels and biographies, among them those of Anton Chekhov, Catherine the Great, Rasputin, Ivan the Terrible and Leo Tolstoy.

Troyat's best-known work is La neige en deuil, which was adapted as an English-language film in 1956 under the title The Mountain.

He was elected as a member of the Académie française in 1959. At the time of his death, Troyat was the longest serving member of the Academy.

From Wikipedia

Reviews

[Lyudmila Spasova · Rating 5 out of 5]

Алексей Качалов, министерски чиновник с нисък ранг, решава да прекара летните месеци на 1856-та година в родното си имение в околностите на Тула. Той очаква богатата му майка да му припише част от земите си с крепостните към тях, за да заживее най-после на широка нога. Тя му е дала надежди, че това ще се случи и затова е готов да изтърпи мъчителните отношения с нея и брат си Льова, от които е избягал в столицата. Баща му е починал след раждането му. Имението винаги е било управлявано еднолично и с много твърда ръка от властната Мария Карповна.

Историята е драматична, с неочаквани обрати; образите са психологически добре изградени и плашещо правдоподобни. С много малки изключения героите на този кратък, но наситен роман са отвратителни по своему. Двамата братя Алексей и Льова са безволеви, като Льова предизвиква дори физическо отвращение. Мария Карповна е властна до степен на обсесивност, манипулативна, коварна, капризна, напълно перверзна. Единственото удоволствие в празния и живот на жена, напълно неспособна да обича или да изпитва емпатия, е да унижава, мачка, разрушава. Тя изисква пълно покорство от подчинените си и от синовете си. Неподчинението я докарва до агресия, лукави манипулации и лъжи. Владее синовете си основно чрез чувство за вина, спекулира с любовта им и откровено се подиграва с желанието им да живеят щастливо с подходяща съпруга.

Познавам такива майки и такива синове в подобна дисфункционална връзка, която може единствено да разруши и двете страни. Мария Карповна използва физическата си привлекателност и женски чар, за да кара Алексей да ревнува, и се наслаждава на тази отровна смес от омраза, страх, безумна любов, която синовете и питаят към нея. Изобщо не я смущава факта, че те прозират през всичките и привидно добронамерени ходове; за нея играта на котка и мишка е извор на енергия и младост. “Величествена”, стройна”, винаги облечена в пастелно розово и ухаеща на жасмин, тя играе опасна игра. Издевателствата и над хората заемат все по-извратени форми. Колкото повече и се противопоставя Алексей, толкова по-сладка е за нея победата над волята му.

Много интересен образ е също този на компаньонката Агата. Тя претърпява метаморфозата, която често виждаме у хора, унижавани до непоносимост. Кузма е природно надарен мужик с невероятен усет към красивото.

Препоръчвам ви романа! Много майсторски написан!

“Смаян, разтреперан от гняв, Алексей не смееше да повярва, че майка му е виновна за една постъпка, в която се съчетават толкова голяма глупост и толкова голяма жестокост. Значи в майка му живеят две жени. Едната блага, сговорчива, която го разнежи на конското тържище. Другата непреклонна и тъпа, която не търпи никакво отклонение от заповедите и. Тя действително изпитваше само презрение към останалата част от човешкия род. Ролята и не беше да разбира, а да опитомява. Да опитомява означаваше в нейните очи да унищожава достойнството на другите, да ги принуждава да се откажат да бъдат себе си. А да са само бледи отражения на нейната лична воля.”

[Bxxxxxxx Ixxx · Rating 5 out of 5]

Le vrai plaisir de lire ...