Обади се, любов

by Дамян Дамянов

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

79 pages, Unknown Binding

About the author

Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен. Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на "Тетрадка по всичко" от 1984 г. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет.

През шейсетте години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат.

Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.

През 1963 г. на руски език излиза книгата му „Пусть окно распахнется“ в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски

Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря.

Reviews

[Selia · Rating 5 out of 5]

Години — тайна обич…

Години — тайна обич, зла любов.
Огнище зло, превърнало ме в пепел.
Години — безответен, мъртъв зов,
ударил о стена… Каква нелепост.

Защо сега се срещаме? Студен
е между нас на времето сезонът.
За да си кажем само: „Добър ден!“?
Достатъчен за туй бе телефонът.

Да видим колко остарели днес
сме вече, моя бивша ми любима?
Достатъчно било би на адрес
по пощата да си изпратим снимки.

Стоим, мълчим. А помежду ни — ров.
Неузнаваеми прашинки в свят огромен.
Не се повтаря никоя любов.
Защо дойде? Да счупиш моя спомен?

31.10.1992 г.

[Jacqueline · Rating 1 out of 5]

Звучеше ми толкова стандартно и елементарно, че едва довърших стихосбирката. Клише след клише:

"Пред мене зее изкоп: мойта младост.
Бездънен гроб. Огромен тъмен ров.
Жив слизам. И една след друга вадя
от дъното му сенки. От любов."

или

"Тя беше първото момиче!
Тя беше първата мечта!
Тя беше първото „Обичам!“.
И първата въздишка — тя!"

Знам, че много хора въздишат по стиховете на Дамянов, но на мен ми звучи абсурдно:

"Върху ръката й блестеше пръстен,
а в съвестта ми блесваше вина.
Но все пак мъж бях аз, макар невръстен,
макар и чужда тя, все пак — жена."

Не е моят тип лирика това.

[Gergana · Rating 2 out of 5]

"По-скоро изгрев догонил би залеза,
а пролетта — мразовитата зима,
отколкото нашто напразно гонение…"

Любими: "Години - тайна обич...", "Върху ръката й", "От чувства и от мисли", "Отговор", "Разбягаха се...", "Обади се, любов!"

[Maggie · Rating 2 out of 5]

Дамян Дамянов има медена реч. Сурова красота бе всяко негово произведение. Давам му две звезди , защото просто не ми е по душата поезията му.

[Kamelia · Rating 2 out of 5]

Като цяло не ми допадна, с 2- 3 изключения, заради които дадох втората звезда.

[Kremena · Rating 5 out of 5]

Вълшебник на думите, прекрасен Дамян Дамянов!