What do you think?
Rate this book
Уроборос
Рецептата за страхотен роман според Иво Георгиев:
Разстилате сюжет на няколко пласта, между тях слагате плънка от тъга, ирония, смях, щипка ерес, чаена лъжичка абсурд, любов на вкус, поръсвате няколко истории за прасета, няколко безумни, но брилянтни скокове между XIV и XX век.
Слагате всичко това във фурната на Корсика да се опече.
С две думи - пълна щуротия. Но омагьосваща и ярка.
Разстилате сюжет на няколко пласта, между тях слагате плънка от тъга, ирония, смях, щипка ерес, чаена лъжичка абсурд, любов на вкус, поръсвате няколко истории за прасета, няколко безумни, но брилянтни скокове между XIV и XX век.
Слагате всичко това във фурната на Корсика да се опече.
С две думи - пълна щуротия. Но омагьосваща и ярка.
204 pages, Paperback
First published February 1, 2012
8 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
January 2, 2018
Две истории, двама главни герои – Добри и Рал, едно минало и едно настояще.
Две паралелно разказани приказки, различни и отдалечени една от друга, но в същото време наблягат върху едно съществено явление при хората – тяхната отчужденост един от друг, неспособността им да се приобщят към живота.
В миналото всички, които са мислили иначе и са славели други богове, са били избивани от Инквизицията, както става със сектата на джованалите през Средновековието.
В настоящето Добри се откроява като аутсайдер в групата от туристи. Неговите опити да се впише в света, в който живее, остават безуспешни. И всичко това на едно място, наречено Корсика – „Островът на красотата“.
Уроборосът тук е символ на вечното повторение, на вечния стремеж на човека към смисъл и неспособността му да го улови. Независимо кога и къде е живял. Независимо кога и къде живее. Независимо кога и къде ще живее.
Но животът не спира да опитва и продължава да се ражда, да се обновява...
Талантливо написана, тази книга те поглъща (прегръща ) като змия, захапала опашката си.
„Вечно пътуване е, приятелю, този остров, при което завръщането е винаги ново потегляне. Началото е захапало опашката на края, безразличието е захапало началото на любов. Да стигнат отново до Бастия, откъдето тръгнаха първия ден, това не е ли Уроборос – опашкояд, или кръговрат, или нескончаема поема, чийто последен стих е всъщност и първи.“
Две паралелно разказани приказки, различни и отдалечени една от друга, но в същото време наблягат върху едно съществено явление при хората – тяхната отчужденост един от друг, неспособността им да се приобщят към живота.
В миналото всички, които са мислили иначе и са славели други богове, са били избивани от Инквизицията, както става със сектата на джованалите през Средновековието.
В настоящето Добри се откроява като аутсайдер в групата от туристи. Неговите опити да се впише в света, в който живее, остават безуспешни. И всичко това на едно място, наречено Корсика – „Островът на красотата“.
Уроборосът тук е символ на вечното повторение, на вечния стремеж на човека към смисъл и неспособността му да го улови. Независимо кога и къде е живял. Независимо кога и къде живее. Независимо кога и къде ще живее.
Но животът не спира да опитва и продължава да се ражда, да се обновява...
Талантливо написана, тази книга те поглъща (прегръща ) като змия, захапала опашката си.
„Вечно пътуване е, приятелю, този остров, при което завръщането е винаги ново потегляне. Началото е захапало опашката на края, безразличието е захапало началото на любов. Да стигнат отново до Бастия, откъдето тръгнаха първия ден, това не е ли Уроборос – опашкояд, или кръговрат, или нескончаема поема, чийто последен стих е всъщност и първи.“
April 15, 2013
Уроборос, миналото и съвремието, захапали се едно в друго: http://knigolandia.info/book-review/u...
Два разказа, вписани така един в друг, че нямат начало и край, а взаимно преливат – самопораждат се и така до безкрая. А са отделени от векове уж. Това е “Уроборос”, змията, захапала опашката си като символ на безкрайността, книгата на Иво Георгиев. Единият разказ – днес, в Корсика, на една мултинационална туристическа обиколка, на която сякаш целият свят си дава среща; другата – далеч назад, през Средновековието, в приказката за сектата на джованалите, също възникнала на този прочут само с един възнисък човек с неутолима амбиция за власт, които в опита си да се отграничат от католическата вяра са изклани брутално и преследвани като бесни кучета в името на бога, който не позволява да бъде славен по различен начин. Нито да не се плащат данъци, разбира се.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/u...
Два разказа, вписани така един в друг, че нямат начало и край, а взаимно преливат – самопораждат се и така до безкрая. А са отделени от векове уж. Това е “Уроборос”, змията, захапала опашката си като символ на безкрайността, книгата на Иво Георгиев. Единият разказ – днес, в Корсика, на една мултинационална туристическа обиколка, на която сякаш целият свят си дава среща; другата – далеч назад, през Средновековието, в приказката за сектата на джованалите, също възникнала на този прочут само с един възнисък човек с неутолима амбиция за власт, които в опита си да се отграничат от католическата вяра са изклани брутално и преследвани като бесни кучета в името на бога, който не позволява да бъде славен по различен начин. Нито да не се плащат данъци, разбира се.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/u...
Displaying 1 - 2 of 2 reviews