Избрани съчинения в пет тома Т.2: Всяко изкуство е експресионизъм

by Geo Milev

Гео Милев е безспорно главната фигура на българския модернизъм. Всестранните му интереси и европейска насоченост, поривът му към обнова на българския живот, към единение с Европа и големия свят - всичко това предопределя ролята му в следвоенната култура на България

Ружа Маринска

562 pages, Hardcover

First published January 1, 2007

About the author

Geo Milev studied in Sofia and later in Leipzig where he was introduced to German Expressionism. His university thesis was on Richard Dehmel. Beginning in 1916 he fought in the World War I, where he was severely injured. After recuperating in Berlin he began to collaborate with the magazine Aktion. Upon his return to Bulgaria he started to publish the Bulgarian modernist magazine Везни (Scales), in Sofia. He contributed as a translator, theatre reviewer, director and editor of anthologies.
On May 15, 1925 Geo Milev was taken to the police station for a "short interrogation" from which he never returned. His fate remained unknown for 30 years. In 1954 during the trial of General Ivan Valkov and a group of physical executioners one of them confessed where and how the reported missing had been executed and buried. Geo MIlev was strangled and then buried in a mass grave in Ilientsi, near Sofia after the reprisals following St Nedelya Church assault. The repressive government used that as an excuse for murdering progressive intellectuals. His skull was found in the mass grave. His body was identified due to the glass eye he was wearing after he lost his right eye in World War I.
He published his most famous poem September in his magazine Пламък (Flame) in 1924. It describes the brutal suppression of the Bulgarian uprising of September 1923 against the military coup d'état of June 1923.

Reviews

[Vel · Rating 5 out of 5]

Независимо дали читателят споделя политическите възгледи и естетическите търсения на Гео Милев, неговата критика оставя недвусмислени впечатления:

- Г.М. е високообразован ерудит; още като студент владее свободно пет езика; запознат е в детайл както с класическото, така и със съвременното европейско изкуство, като по никакъв начин не се отдава на провинциализъм;

- В статиите си в сп. "Везни", Г.М. е консистентен в своите възгледи и безкомпромисен и аргументиран в своята критика; без значение дали читателят е съгласен с неговите преценки, той разбира идеята и мотивите за тях;

- Едва 18-19-годишен Г.М. пише по-задълбочени критически текстове от огромното мнозинство зрели български критици от всички епохи;

- И най-вече, Г.М. съди за българското изкуство с висотата на ЕВРОПЕЙСКИЯ аршин; когато разликата е смазваща, той не се свени да го (по)каже; когато родният образец е достоен, то той наистина блести.

Във време, когато за култура и изкуство се пише или добро, или нищо; и когато "българското" и "патриотичното" са възприемани като мерило за художествена стойност, критиката на Гео Милев показва -- не -- крещи, че пътят към приобщаване, достигане и обогатяване на европейското изкуство от родното е съвсем различен, дори век по-късно. Задължително четиво за всеки с интерес -- или претенция за интерес -- към изкуството.