Нашенци

by Чудомир

Тези неща са писани между годините 1933 и 1940. Излизаха като подлистници на един столичен вестник (в."Зора"). Теснотията, която и до днес цари в долните етажи на нашата преса, не им позволи да порастнат, та остнаха дребни, и някак недоразвити. Разкази ли са, фейлетони ли са, или нещо друго - да кажат специалистите. Въпреки многото им недостатъци те продължават да се търсят от читателите, което не говори много добре за тях. А може би все пак са верни родни картинки от онова време, поръсени с хумор. Казват, че народите са като децата - не обичат да им се чете морал, а искат да стигнат до истините, развличайки се. Казват още, че ако сатирата е хирургическият нож, то хуморът е "сладкият мехлем" за раната. Щом е така, не остава друго освен да си пожелаем този сладък мехлем да се произвежда масово и да се продава под път и над път, защото у нас има още много рани за лекуване

616 pages, Hardcover

First published January 1, 2006

About the author

Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) е роден на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен, те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: „Не съм от тях“ (1935), „Нашенци“ (1936), „Аламинут“ (1938), „Кой както я нареди“ (1940), „Консул на Голо бърдо“ (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.

Reviews

[Ясен · Rating 4 out of 5]

Елин Пелин е като първолак в сравнение с Чудомир. Най-подценяваният български автор!

[Petar Kesov · Rating 5 out of 5]

Много хубави "Смешно-тъжни" и "Тъжно-смешни" разкази на Чудомир! Историите са кратки, забавни и по един особен начин носят духа на първата половина на 20 век, разкриват битовизма и душевността на българите от онова време, но същевременно сюжетите са актуални и сегашни дни. Макар писани преди почти век, тези истории придават усещането, че това, което е било в генома на онези "Нашенци", като привички и манталитет, се е запазило и в сегашните нашенци по един или друг начин. Чудомир е страхотен разказвач, а стилът му на писане ми допада много! Препоръчвам тази книга. Тези малки разкази наистина си заслужават да се прочетат и човек да се замисли над тях дори и за кратко.

[Ivanka Georgieva · Rating 5 out of 5]

Невероятен! Препрочитам си я през няколко години и винаги намирам нещо ново и актуално. Абсолютен фаворит ми е сред българските класици!