Мария Метлицкая - "Дневникът на свекървата", изд. "Хермес" 2020, прев. Нели Пигулева
Годината почти свърши.
А преди няколко часа аз завърших четенето на тази книга. И оттогава се чудя какво да напиша за нея.
Набелязах си я за четене преди няколко месеца, след като случайно попаднах на нейно представяне в рубрика за предстоящи книги. После, пак така случайно - а всъщност дали? - тя почти ми се бутна в ръцете, когато бях влязла в книжарницата за съвсем друга книга. Даже не се бутна, а ме погледна от масата с новите книги и рече "Вземи ме". И аз я взех. Другата - не. Взех тази.
Рядко се случва да се зарадвам, че първоначалните ми очаквания за еддна книга не са се оправдали.За тази обаче определено се радвам.
Когато видях корицата и прочетох анотацията, очаквах смешна, забавна, щура книга. От онези, които, дори да не ти докарват сълзи от смях, все пак те разсмиват - бурно и искрено. Очаквах малко сатира, малко ирония, "класически" спречквания между снаха и свекърва, още по-класически взаимни недоволства и одумки.
За щатие, получих много, много повече.
В известна "доза" изброеното го има тук - със свекървата в лицето на Елена. Само че между недоволството на бъдещата свекърва и "бунта" на снахата, между на моменти комичните описания на сватбените приготовления, място са намерили и чисто човешкинеща. Истории за миналото. Спомени. Размишления. Описания на някогашната съветска действителност. Пътят на превръщането на някогашната снаха Елена, с всичките "препятствия", пред които се изправя една млада майка, съпруга и домакиня, в наперената московска свекърва.
А между всичко това...
Между всичко това, като пикантните и благоуханни подправки, които придават приказния вкус на едно ястие, са разпръснати историите на други жени - приятелки и познати на Елена. Снахи и свекърви. Жени от различни обществени слоеве, обединени от тази връзка - между снаха и свекърва. За мен те бяха най-трогателното в тази книга. Защото много голяма част от нас като че ли автоматично приемат тези отношения за лоши, и сякаш не могат да си представят обратното. А в тези истории аз видях преобразяване на отношения. Видях зараждане на едни от най-топлите чувства. Видх човечност.
Бързам да кажа на тези от вас, които ще отворят тази книга с очакването за "забавно четиво": Ще го имате. Книгата е пълна с весели, забавни и комични случки. Но те са примесени - ще си позволя да цитирам част от анотацията - с много житейска мчъдрост. Забавното във веселите моменти не е онова безсмислено, "празноглаво" забавно, на което се смееш просто защото така се очаксва. Понякога смехът е през сълзи. Но лично на мен нищо не ми се видя неестествено пресилено. Смехът не е присмех, някои от нас може да се познаят - лично на мен първите страници ми звучаха стряскащо познато и близко.
И накрая: не е задължително да сте снаха или свекърва, за да харесате тази книга. Това е свежа, приятна и добре разказана история, която, вярвам, ще се хареса на всеки с чувство за хумор.
И определено ще разведри настроението ви и в най-мрачния ден.