Улица Хавър

by Paul Guimard, Пол Гимар, Лилия Сталева (Translator)

Действието на повестта се развива именно на тази малка улица в непосредствена близост до железопътната гара "Сен-Лазар", където всичко, "дори и любовта, се подчинява на разписанието на влаковете".
Жюлиен Льогри е самотен продавач на лотарийни билети, чийто живот изцяло е осмислен от съдбата на всеки един безименен пътник, преминаващ покрай него. Това са "момичето с коженото яке", дебелата жена от "осем и четиридесет и две минути", "човекът в униформата"...
Сред цялото това развълнувано море от транзитно преминаващи пътници, като частици от един огромен пъзел, Жюлиен се опитва да кръстоса пътищата на Катрин и Франсоа, чиито влакове обаче пътуват в съвсем различни посоки.

Genres: French Literature, Romance, France, Fiction

128 pages, Paperback

First published January 1, 1957

About the author

Paul Guimard (3 March 1921 – 2 May 2004) was a French writer known for combining his passion for writing with his love of the sea.
Guimard was born at Saint-Mars-la-Jaille (Loire-Atlantique). He married Benoîte Groult.
Most of Guimard's novels deal about the role of randomness in life (mainly L'Ironie du sort), time, man's understanding of hidden and ironic structures in which he is trapped. His latest work (Le Mauvais temps) describes a major transformation of a character who finally understands in dramatic circumstances the price of life and the importance of personal choice, changing his desperate life for the best.

Reviews

[Laura Cope · Rating 3 out of 5]

A lovely charity shop find. Only short so a quick read but equally moving and thought provoking. Glad I picked it up

[Esdaile · Rating 4 out of 5]

"Rue du Havre" par Paul Guimard est une charmante parfois très triste histoire. Il s'agit de trois êtres et de leur destin. Un homme, une femme et un "pauvre type" pour le-quel la vie n'a plus rien d'offrir et qui investie son énergie en assurant la félicitée non pas de soi-même mais de deux autres être qu'il juge soient fait l'un pour l'autre, mais qui sont séparés par quelques minutes chaque jour. Une histoire différente mais bien dépeinte par cette grisaille et tristesse qu'on trouve dans les romans de Simenon. La vie est drôle, parfois au moins, malin aussi, mais parfois avec une logique férocement darwinienne, dorée des grands heures de justice, du bonheur et épanouissement et accomplissement.

[Socrate · Rating 3 out of 5]

Julien L.i. gns nutrea din nou gânduri de evadare. Zorile favorizează visurile deşarte, pentru că în zori se naşte speranţa. Deseori, la această oră incertă, ii ispitea dorinţa de a îndrăzni gestul care i-ar fi permis să scape de condiţia lui de număr matricol. Câteva clipe se lăsa legănat de cutezanţa anodină a veleităţilor lui, apoi se dădea bătut în faţa evidenţei că nici o fugă nu era posibilă.

  Ca în fiecare dimineaţă, îşi privi tovarăşii de nefericire, căutând în jurul lui o scânteie omenească. Ar fi fost de ajuns cât de puţin pentru a-i încălzi sufletul; în această privinţă avea un apetit de pasăre; dar şi acest puţin însemna prea mult. Julien ştia că nu trebuie să aştepte nici o încurajare la revoltă din partea turmei posomorâte şi cenuşii care înainta cu paşi mărunţi de jur-împrejurul lui, nici măcar un amical sau complice sernn din ochi. Enorma construcţie apăsa cu toată forţa zidurilor sale groase, iar turma ştia că într-un asemenea loc noţiunea de escapadă e bizară.

  „Totuşi, şoptiră demonii dimineţii, ar fi poate de ajuns un gest ca să.”

  O bruftuluială îl readuse pe Julien cu picioarele pe pământ. Şi se supuse legii acestui univers concentraţionar căruia îi cunoştea mecanismul, mişcările secrete şi mirosul puternic, inimitabil. Înecat în mulţime, parcurse un culoar format din două şiruri de gratii masive. Un megafon lătra ordine ininteligibile, amestecate cu cifre informe. Turma defila între două cuşti din oţel şi din sticlă, de unde doi oameni în uniformă scrutau cu privire atentă spinările gârbovite ce lunecau pe dinaintea lor. Veneau la rând o scară, un alt culoar întunecos, fără ieşire, unde răsuna tumultul surd al miilor de paşi. Peste tot pancarte: Este oprit. Este interzis. Se sancţionează.

  În curtea mare lumina era crudă. Şi acolo existau zăbrele, ziduri negre; dar deasupra umbrelor piezişe ale acestora, un colţ larg de cer albastru lăsa să se ghicească promisiunea deşartă a unei zile frumoase.

  Julien Legris aprinse întâia ţigară din ziua aceea. Lângă el o voce strigă nişte numere şi, în bună rânduială, o parte a turmei se înghesui în lungi furgoane verzi cu uşi ce se încuiară automat. Câţiva poliţişti asigurau cu îngăduinţă paza, „într-o închisoare adevărată, îşi zise Julien, n-aş avea dreptul să fumez.” încetă să se mai joace de-a prizonierul şi ieşi din gara Saint-Lazare.

[Pascale · Rating 3 out of 5]

Absolutely delightful. The story follows 3 main characters: Julien, François and Catherine. Julien is an old man who sells lottery tickets outside the Gare Saint-Lazare. An unlucky guy who spent his best years fighting WWI and lost his young wife to cancer, Julien leads a dull and lonely life. He consoles himself by imagining a bright future for 2 commuters, François and Catherine, who unfortunately arrive by different trains. One day François, who works as an interior decorator for Galeries Lafayette, hires Julien to perform as Santa for the holiday crowds. Unexpectedly, Julien thrives in this part-time job, and loves engaging with people. Meanwhile François gets bored with his girlfriend Irène, and decides to start his life from scratch. Catherine, who is enrolled in a drama school, is handpicked by a mercurial film director who wants her for his next film. Awed by this stroke of luck, Catherine submits to the director's every whim, even when it comes to having a nose job, and sleeps with the producer as well. Her spinelessness gets her nowhere since the director and the producer eventually agree to shoot the film in Kenya with a black actress. Just after New Year's Eve, Julien is back to selling lottery tickets. He gets hit by an ashtray flung from a window by a grumpy child, and dies under the eyes of François. In the milling crowd brought together by Julien's accident, François and Catherine finally meet. Will they connect in the way Julien hoped? It's up to the reader to decide. Guimard's evocative prose does wonders to flesh out these modest characters and his ironical description of the film industry is very funny.

[Iva · Rating 5 out of 5]

I personally liked this book. I think the writing was beautiful and very well done and the story although some may find it, I don't know too movie-like or even a bit too coincidential, which I think is also the purpose, was one that was simple but adequate and very real to me. Especially after lately I read some popular but just...not touching stories. I mostly loved the part of Catherine and her change when being chosen for the role. François was a bit...bleak to me, but very, how do I say, French. And I did love the setting, I was sad about the ending and of course I was touched by Julien's story which I found very sad, romantic and...just kind. And it really hit me how unseeable he was for the world until his death where the comparison between him leaving the scene was in sync with Catherine no longer being part of the movie. I think he described the sadness very well. I would've liked it if maybe they didn't keep on going in the same direction anyway but at the same time Francois realizing that she is not the girl that Julien saw also suggested a new beginning for both of them. I think the part about the invisibility and loneliness was the best one! I really enjoyed myself and found i very pleasing despite the fact that it wasn't that long!

[Alin Ionita]

Rue de Havre este o poveste delicată despre coincidențe — sau poate, mai degrabă, despre absența lor. Într-un text scurt, Paul Guimard reușește să sugereze cu finețe începutul unei înțelegeri profunde a sensibilității umane, dar și amurgul discret al iubirii și al sentimentelor.
Deși concisă, povestirea lasă în urmă o impresie puternică: o lectură nostalgică, subtilă și surprinzător de profundă, care demonstrează că uneori câteva pagini pot spune mai mult decât un roman întreg.

[Reelika Raimet · Rating 4 out of 5]

https://raamaturiiulike.wordpress.com...

[Lera Stefanova · Rating 4 out of 5]

Плашещо актуална за книга писана през 57-ма. Много ми хареса

[Nezzo · Rating 1 out of 5]

Мислите, които ми навява историята са, че никой не може да победи съдбата. Въпреки, че в книгата има още един разказ не го прочетох, за мен беше важна само "Улица Хавър" и нейните причудливи лица.

Досега не съм срещала такъв подход към гледните точки. История с три действащи лица, три гледни точки. Странно, рядко писателите играят с това през чие лице да гледат. Катрин, Франсоа и Жулиен, три личности между времевата разлика на ежедневието. Но това, което историята ни казва е да не гледаме на тях като на бездушни кукли, а личности с живот, кариера, проблеми, мъки. Всеки един свързан с другият само с времето, през което минава по улица Хавър.

11 минути разлика са прекалено много ако се замислите, толкова отнесени в живота, че тази разлика никога няма да се промени. Програмирани да се събуждат, обличат и хващат влака по едно и също време. Накрая съдбата ги среща, но на каква цена. Понякога по-добре да не знаеш цената, която някой друг е заплатил за това, което ти си получил. По-добре никога да не узнаваш. И така унесен и заслепен ще вярваш, че живота ти е поднесъл малко милост и ти е позволил за кратко и ти да бъдеш щастлив.

"Улица Хавър" ми бе препоръчана, рядко чета книги, които някои ми препоръчва, предпочитам да ги избирам сама, въпреки че през повечето време те сами избират мен. Този, които ми я препоръча е видял това, което аз не успях да видя. Аз видях една хубава история, която страда от силна липса. Липса на цветове и усещания, ако нещата бяха малко по-променени, малко по-реални и по-близки до изразяванията на книгата, може би щях да видя това, което е видял той. Но не се получи.


„- Терапевтичният ни арсенал е много ограничен. Опитайте да вървите пеш към Шартр през житните нивя, като декламирате високо стихове от Шарл Пеги. Ако имате късмет, след известно време по лицето ви ще излязат пъпки. Ще ви настигнат и ще ви придружат скаути, които ще пеят „Три жамбона от Майнц”. Вечер ще разговаряте за Жана д’ Арк, за Франция, за Любовта и Дълга. Една прекрасна сутрин ще забележите, че говорите само с главни букви. Това ще бъде началото на оздравяването ви.”