Házimurik

trilogie #3

by Bohumil Hrabal

Bohumil Hrabal (1914-1977) cseh író a gyerekkorát egy sörgyárban töltötte. Igazán sokat köszönhet neki a cseh söripar és a főváros, kedvenc prágai sörözőjében felkereste a cseh és az amerikai miniszterelnök. Magával ragadó humorú regényeiben olyan pontos kíméletlenséggel mutatja be az őt körülvevő világot, hogy a szocialista cenzúra nem is engedte mindegyik művét megjelenni. Mára a világ minden pontján ismerik áradó mesélőkedvét, finom humorát, iróniába forduló - soha véget nem érő - mondatait. Halálhírének részleteiről sokan azt hitték, egy Hrabal-novellát olvasnak: az idős szerző ugyanis galambetetés közben kiesett (kiugrott?) kórházi szobája ablakából. A Házimurik-ban a szerző női szerepbe bújik: a feleségét teszi meg narrátornak. A férfi és a nő eleinte egymás mellett futó, majd összefonódó története ez. A tehetős polgárcsalád jogi doktorátust szerzett, félig-meddig önkéntes proletárrá züllött fia és a kitelepített nagypolgári famíliából származó lány ugyan mindent elvesztett a második világháborúban, mégsem boldogtalanok, mert a legapróbb, a legrútabb dolgokban is képesek meglátni a szépet.

Genres: Czech Literature, Fiction, Literature, Classics, Novels

Unknown Binding

First published January 1, 1987

About the author

Born in Brno-Židenice, Moravia, he lived briefly in Polná, but was raised in the Nymburk brewery as the manager's stepson.

Hrabal received a Law degree from Prague's Charles University, and lived in the city from the late 1940s on.

He worked as a manual laborer alongside Vladimír Boudník in the Kladno ironworks in the 1950s, an experience which inspired the "hyper-realist" texts he was writing at the time.

His best known novels were Closely Watched Trains (1965) and I Served the King of England. In 1965 he bought a cottage in Kersko, which he used to visit till the end of his life, and where he kept cats ("kočenky").

He was a great storyteller; his popular pub was At the Golden Tiger (U zlatého tygra) on Husova Street in Prague, where he met the Czech President Václav Havel, the American President Bill Clinton and the then-US ambassador to the UN Madeleine Albright on January 11th, 1994.

Several of his works were not published in Czechoslovakia due to the objections of the authorities, including The Little Town Where Time Stood Still (Městečko, kde se zastavil čas) and I Served the King of England (Obsluhoval jsem anglického krále).

He died when he fell from a fifth floor hospital where he was apparently trying to feed pigeons. It was noted that Hrabal lived on the fifth floor of his apartment building and that suicides by leaping from a fifth-floor window were mentioned in several of his books.

He was buried in a family grave in the cemetery in Hradištko. In the same grave his mother "Maryška", step father "Francin", uncle "Pepin", wife "Pipsi" and brother "Slávek" were buried.

He wrote with an expressive, highly visual style, often using long sentences; in fact his work Dancing Lessons for the Advanced in Age (1964) (Taneční hodiny pro starší a pokročilé) is made up of just one sentence. Many of Hrabal's characters are portrayed as "wise fools" - simpletons with occasional or inadvertent profound thoughts - who are also given to coarse humour, lewdness, and a determination to survive and enjoy oneself despite harsh circumstances. Political quandaries and their concomitant moral ambiguities are also a recurrent theme.

Along with Jaroslav Hašek, Karel Čapek, and Milan Kundera - who were also imaginative and amusing satirists - he is considered one of the greatest Czech writers of the 20th century. His works have been translated into 27 languages.

Reviews

[Margarita Garova · Rating 5 out of 5]

“Всъщност като съм с вас, се чувствам така, все едно че изобщо ви няма до мен”.

Този и още много други романтични моменти (липсата на кавички е умишлена) има в тази причудлива и много чешка, много мителеуропа история.

Млада жена пристига на улица “На хрази”, номер двадесет и четири, в пражкия квартал Либен на гости у стари познати. 50-те години на миналия век. Цялото й семейство е изселено от богатия им дом, родителите са прокудени в чужбина, децата имат чехословашко гражданство и са задържани насила. Жената се казва Елизабет/Елишка/Пипси и пребивава в Прага без адресна регистрация, без законно местожителство, и работи на черно като касиерка в ресторанта на хотел “Париж” при добрия стар господин Бауман, главния готвач. А, и е с прясно разбито сърце, след като годеникът й я оставя точно преди сватбата.

В онзи съдбовен ден, в който среща бъдещия си съпруг Бохумил Храбал, Пипси пристъпва може би в най-странното дворче в цяла Прага – блондинка чистофайница по пембен сутиен и пембени гащи лиска кофи вода по двора, а Храбал жули дюшемето с четка за дъски. Наоколо – хлад, ронеща се мазилка и периодични тътени от близкия научноизследователски институт.

Започва най-страхотното антиухажване в литературата – недодялано, искрено, самовглъбено, храбалско. В книгите, както и в живота най не обичам режисираната романтика, в която скъпите ресторанти, показните жестове и сладникавите хормонално индуцирани декларации се изпаряват веднага щом ежедневието си каже думата. Романтиката не е изпусната карфица, че да я търсиш, също както и най-привлекателни са тези, които не се стараят да бъдат харесани. Ако не извира от ежедневното, обикновеното, прозаичното и дори грозното, безсмислено е да се търси в така наречените “специални поводи”.

Непопулярно мнение, но тук с Храбал сме единодушни. Най-хубавото ухажване е това, което всъщност не е ухажване, а поредица от саморазкрития, излагации, скечоподобни случки, плач и смях. И с пределно красивия жест на взаимното измиване на мръсни спарени крака след дълъг работен ден.

Беше ми толкова празнично с тази книга, така закопнях отново за любимата ми Централна Европа с нейните опушени бирарии и грубовата, но питателна кухня, със сецесионовите гари и хотели, с нейния старомоден провинциално-градски чар. Като нищо ще ми се привидят Пипси и Бохумил – като двете фигури на Шагал, прегърнати над над пражките покриви.

[Vasko Genev · Rating 5 out of 5]

Наистина творчеството на Храбал е симбиоза между всички изкуства, той пише картини, музика, архитектура ...

Едва ли ще мога да кажа всичко, което съм видял в книгата. Все пак това е Храбал, чиито книги са като пресованите пакети на Хантя от "Прекалено шумна самота".

Ето снимки от Na Hrazi № 24, Liben, Praha - мястото, откъдето започва In-House Weddings, където Храбал е живял и писал 20 години: Къщата отдавна е съборена за минаващото оттам метро и днес на нейно място се намира Стената на Храбал

Странен автобиографичен подход. Пише от името на бъдещата си жена. В анотацията на гърба на книгата се прави паралел между биографиите писани от жените на Толстой и Достоевски. Но тук е много различно, тази книга е писана в момент, когато Храбал губи жена си. Повествованието от нейно име е сякаш възпоменателно. Това е тяхна обща биография, биография от щастливи и цветни моменти.

Прекрасен, картинен разказ, за срещата между the doctor - Храбал и неговата Parisian pastry with whipped cream on top - бъдеща жена, Елишка.

Храбал (докторът) и Елишка ще ви разведат през места наситени със спомени, една част от тях ще са свързани с различните професии, които Храбал е работил през живота си. Ще се появи Хантя от пункта за рециклиране на хартия от "Прекалено шумна самота"; ще се окажете на гарата на "Строго охранявани влакове", защото Храбал в един период е бил и диспечер; ще минете през Нимбурк (Nymburk) - място, свързано с детството му, разказано в "Подстригване" и "Светла печал", новели - неразривно свързани с местната пивоварна, на която управител е бил вторият баща на Храбал; ще ви срещнат с уникалния образ на чичо Пепин, добре познат от току-що споменатите новели, и най-вече от „Уроци по танци за възрастни и напреднали“...

В тази книга видях един много романизиран Храбал. Разбира се, периодично връхлитаха огромни храбалски пасажи от прекрасни дълги изречения - от неговите! :)

В момента не мога да се сетя за точните места, но поне на два пъти съм срещал как Храбал пише за историите си като за бонбон, от който той постоянно извлича наслада, която наслада, едва смогва да изрази с пишещата си машина.
(Сетих се, че разказът "Снеголом" от "Празници на кокичетата" с невероятен хумор разказва за творческото си ежедневие, а в едно дълго интервю с писателя, впоследствие издадено като отделна книга "Pirouettes on a Postage Stamp", Храбал описва писането си като непрекъснато изрязване и снаждане, нещо като създаване на колаж в стила на инсталациите на Курт Швитерс - Kurt Schwitters, споменат в настоящата книга.)

Ето го и Храбал (докторът):

A man's voice coming off the roof of the little shed filled the courtyard and I heard the tap of a typewriter, I turned around and there in afternoon sunlight sat the doctor in a low chair, in front of him a typewriter was on a stool and knees splayed he was hammering furiously at the portable typewriter, which jammed occasionally, but the doctor's fingers would poke in and the typewriter would write on, the return bar shifting it a line ahead, the doctor turned out a page and set it on a pile of finished pages and weighted it down with a stone, he fed the typewriter another page and went on furiously with his writing.
"I'll just finish, and I'll be up and out of my heaven right away to join you," the doctor called down happily and kept on writing and talking in between writing. "See if I don't write this now, then I'll never get it down, for when a beautiful thought comes knocking, best be quick and open the door to your soul, for she never comes in alone.

Всяка глава от тази книга е картина.

Започва с Ешер;
образа на Елишка (Пипси) е на Климт;
моментът с излета е Марк Шагал, точно както Храбал споменава. Описани са всички отблясъци на светлината от слънчевия неделен ден, отразени от хората и природата. И каква случайност беше за мен, като заклет фен на Храбал, да съм на точно този момент - слъчевата неделя, именно в неделя :) E, вярно зимна, но беше също толкова слънчева;
сцената с касапите... - страхотна!
...
13 глава - Libeň Bridge, MANINY - ориентировачното място, където плуват:
https://www.google.com/maps/@49.99512...
...

В книгата става дума и за това какви трудности е създавал задължителният документ за гражданство по време на социализма, за да имаш постоянна работа и жилище. В този смисъл, една голяма част от хората е трябвало да преживяват нелегално. Усеща се разрухата след 1948г., когато се установява социалистическият строй и страната е под контрола на Съветския съюз. Национализацията съсипва предприятия и фирми с вековна история.

Изобилства от любопитни препратки към старата Австрийска империя, която до 1806г. е била част от Свещената Римска империя. В този смисъл, територията е наситена с културни ценности, архитектурни паметници, родина е на едни от най-добрите композитори в света. В контекста на онези времена, когато "нещата" са правени с усет и с изключително внимание към детайла, дори един огромен завод за стомана като Полди е могъл да излъчва красота. Всяка произведена стомана е с логото на фабриката - профил на жена със звезда.
(Профилът е на Леополдин (Палди) Витгенщайн - жената на собственика Карл Витгенщайн (баща на пианиста Пол Витгенщайн, концертирал само с лявата си ръка, след като губи другата по време на ПСВ, също така Карл Витгенщайн е баща и на философа Лудвиг Витгенщайн, а дъщеря му Маргарет Стонборо-Витгенщайн е изобразена на известен портрет от Климт. Семейството е най-големия покровител на художника)).

Тази колосална култура е абсолютна противоположност на манталитета, с който идва новият социалистически строй. Властта е дадена на прости хора, които въздават "правосъдие" като плячкосват, рушат и отмъщават, в повечето случаи от чиста злоба. Социалистическата диктатура прави обществото шизофренно мнително. Параноята да се внимава какво се говори на открито често поражда абсурдни и комични ситуации.

Хумора на Храбал винаги е абсурден и леко сюрреалистичен, уникален. Отчасти брутален, случва се на моменти да е прекалено натуралистичен и гадно-физиологичен, но си остава уникален.

Елишка разказва за своята първа среща с Храбал (докторът) до момента на тяхната сватба. Храбал е представен като свърх-паникьоса�� младоженец, който три дни преди сватбата им не изтрезнява, за да уталожи нервите си. Да, звучи ужасно пресилено, и наистина е така. Толкова е прекалено, че няма как да не те накара да се замислиш дали няма и нещо друго, най-малкото, защото Храбал не е пияница. Всъщност имаше достатъчно абзаци, които ме караха да се съмнявам, кой е този "доктор"? Кой Храбал е това? Онзи - принадлежащ на момента, който се среща с момичето на живота си или "другият" Храбал, който вече е загубил или губи жена си...?

Краят е страхотен, невероятен филмов кадър! Изкушавам се да го разкажа, но няма!

[Tsvetelina Mareva · Rating 5 out of 5]

Последната прочетена книга за 2021!
Любимият Храбал!

"Ако бях човек с характер, отдавна да съм скочил под някой влак или във Вълтава, обаче аз съм безхарактерен, какво да се прави? Така че ще се живее..."


"Аз съм толкова щастлив, че ме има на този свят, че видя ли нещо красиво, веднага се женя за него..."


"Вие все още ли изпитвате срам? вдигнах очи.
Е, вече не чак толкова, само някакви остатъци от срам, аз съм от поколението, което все още се срамуваше, до двайсет и пет годишни все още бяхме стеснителни. Навярно защото не ходехме на училище заедно с момичетата... Знаете ли, в крайна сметка единственото хубаво нещо у мен е това, че с удоволствие все още се изчервявам, че съм стеснителен... И още нещо, което ми отива, моето "рж", не го произнасям чисто. Миналата година бях на лекар и го питах дали може да ми помогне да казвам "рж" като хората. Той ме слуша, слуша и рече... Вижте, вече сте на години, започнали сте да оплешивявате, не се и отличавате с нищо особено. Единственото хубаво у нас е точно това "рж"... запазете си го, а на мен дължите сто и петдесет крони за съвета..."

[Gabriele · Rating 4 out of 5]

Ho iniziato questo libro sul treno che da Vienna mi avrebbe portato a Praga, la stessa Praga in cui Hrabal, fino a non più di un ventennio fa, ambientava e viveva, quasi fossero tutte vicende biografiche, i suoi libri. E in quelle quattro ore - ci voglion quasi quattro ore per raggiungere Praga via treno - si passa fra paesini di cui difficilmente sentiremmo parlare: Bezpráví, Kostenice, Dlouha, Ústí nad Orlicí, Záborí, Pardubice, Ceská Trebová, ..., e ognuno di questi paesini sembra un po' emergere dal nulla, fra campagne e radure, a volte superando qualche bosco, a volte raggiungendole sul fianco di una piccola collina. Al tempo stesso, questi paesini sembrano essere dei mondi a sé, autosufficienti nella loro semplicità composta da piccole case costruite un secolo fa, una ferrovia con un solo binario, magari la piazza del paese con attorno qualche negozio. E se la Praga dei vicoli d'oro e dei palazzi nei più disparati stili architettonici, la Praga delle birrerie fumose con tavoloni lunghi e chiassosi e quella delle stradine che lentamente si perdono in quartieri poverissimi, se tutta questa Praga è il grande palcoscenico dell'opera di Hrabal, altrettanto lo sono quelle minuscole cittadine, raggiungibili con interminabili viaggi in treno nel fine settimana o con sporadici passaggi su automobili rattoppate alla bell'e meglio negli anni del dopoguerra.

"Le nozze in casa" contiene alla stessa maniera tutto il mondo hrabaliano, un mondo del tutto autosufficiente. In esso troviamo infatti riferimenti a tutti i libri dello scrittore ceco, da "Una solitudine troppo rumorosa" fino a "Ho servito il Re d'Inghilterra", passando per "L'uragano di novembre" e per i racconti di "La cittadina dove il tempo si è fermato", ma anche "Treni strettamente sorvegliati" e chissà quali altri che in Italia non sono ancora stati tradotti (o che io non ho ancora letto). C'è tutto l'universo hrabaliano e ci sono tutti i suoi personaggi classici - da quell'Hanta della Solitudine troppo rumorosa fino allo zio Pepin, incredibile personaggio già in "La cittadina dove il tempo..." -, e questo libro diventa così una grande raccolta dell'opera dello scrittore che va a fare da sfondo alla storia d'amore fra la protagonista e "il dottore" Bohumil Hrabal.

È questo infatti un "romanzetto femminile", come troviamo scritto in copertina come sottotitolo, perché è un romanzo che esplora principalmente il sentimento dell'amore. Hrabal ci ha abituato in tutti i suoi libri alle presenze femminili: i suoi protagonisti - che è solitamente un protagonista maschio che rispecchia il Hrabal narrante, in un continuo mischiarsi fra biografia e romanzo - sono continuamente alle prese con le donne. Se ne innamorano, le trattano in maniera sempre garbata e affascinata, a volte intessono relazioni effimere ma sempre molto sentite. Il "divertimento" viene ammesso solo nelle prime esperienze giovanili (cfr. "Treni strettamente sorvegliati"), le quali lasciano in breve spazio a sentimenti più ragionati e figli delle condizioni disastrose di un dopoguerra e di una situazione economica ai limiti della sussistenza. Hrabal non è però solito raccontarci del corteggiamento vero e proprio, dei primi attimi della relazione con una donna, quasi si vergognasse della cosa o quasi assegnasse un'importanza tanto alta a questo sentimento da non trovare il modo di raccontarcelo sentendosi a suo agio. Per riuscirci in questo libro si trova a dover capovolgere il punto di vista narrativo: non è più Hrabal a raccontare, ma a farlo è Pipsi, la compagna di una vita.

Nel giro di 200 pagine Hrabal ci racconta con le parole di Pipsi dell'incontro fra i due, dai retroscena storici che hanno portato alla miseria Pipsi stessa e la sua famiglia durante la seconda guerra mondiale, fino al matrimonio celebrato alla Hrabal maniera, quelle "nozze in casa" a cui si allude nel titolo. In mezzo a tutto questo c'è il solito Hrabal: nel suo stile che unisce prosa, poesia e lingua parlata, lo scrittore praghese sottolinea gli aspetti più sfuggevoli della realtà che lo circonda. Per lui sono le cose più semplici al centro dell'attenzione, sono i piccoli piaceri quotidiani, così come le tradizioni di una famiglia tutta particolare. Hrabal è un narratore del quotidiano: i suoi anti-eroi si muovono negli strati più comuni della società e per questo riescono a colpire il lettore comune. E sono anti-eroi che nell'attimo in cui mostrano tutto il loro coraggio - in questo caso la decisione di quel pierrot incrudito che è Hrabal, uno scapestrato che ha preso il titolo di studio non si sa neanche come e che si presta a cento e uno lavori diversi, la decisione infine di sposare quella Pipsi che è "una torta parigina con la panna" che si muove su piccole scarpette rosse dal tacco alto per tutta Praga -, dimostrano tutta la loro grandiosità e umanità. Ci si commuove in queste pagine anche quando il narratore non cerca di farci commuovere, c'è uno strato di malinconia anche nei momenti in cui fra i due ci sono gli attimi più teneri. È un Hrabal a tratti inedito, ma sempre riconoscibile nei comportamenti e nello stile narrativo. Un grandissimo libro, con la sola indicazione di leggerlo dopo tutti gli altri citati qui sopra, proprio per cogliere tutti i collegamenti all'opera dello scrittore e non perdersi neanche un riferimento.

[Boyka · Rating 5 out of 5]

Приказна, приказна работа, както пише в задължителното ревю на Vasko тук - всяка глава е картина.

Жизнеутвърждаващ, личен текст, изпъстрен с препратки към историята на Чехия и на Европа, с тяхната култура, архитектура и изкуство. Героизмът като устояване на премеждията в живота. Поетизиране на ежедневието в изящен и чудно преведен език, в който Елишка е френска торта с крем с италианската си рокличка и кораловите си обувчици с малки токчета.. еееххх... 5+/5

[Teodora]

Ех, че хубава.

[Mar · Rating 4 out of 5]

Este es un libro autobiográfico con la excepción de que la voz elegida para contar la vida del escritor es la de su mujer.
A pesar de que podría haber aprovechado la oportunidad, no es que se deje muy bien parado.

Está dividido en tres partes que puede que alguna vez se editarán por separado pero yo solo he conocido este volumen con las tres juntas.
La primera parte es la vida de solteros de ambos después de la guerra en Praga, cómo se conocieron y cómo se acabaron casando. Habla de lo dura que era la vida entonces, lo que perdieron, sus problemas...
Es una parte de la historia que desconocía y ha sido interesante verlo desde su punto de vista.
La segunda parte va desde sus primeros años de casados hasta cuando le llega el éxito como escritor.
Esta parte está escrita sin signos de puntuación y su lectura es bastante caótica. Me costó un poco entrar pero tiene su interés. Habla de su amistad también con un artista sobre todo que era muy importante en su vida.
La última parte es la más corta y también la que me ha interesado más.
En general es un libro que te va ofreciendo retazos de aquí y de allá. A medida que los recuerdos van viniendo a la mente. A pesar de eso, va siguiendo bastante el orden cronológico y es más bien vitalista aunque un poco melancólico.
No lo he leído de un tirón sino en dos tiempos, pero lo he disfrutado y me deja un buen sabor de boca.
Este es otro de los libros que le pido "prestados" a mi madre de vez en cuando... Gracias mamá ;)

[Кремена Михайлова · Rating 5 out of 5]

“That was me as a young lad, a sad young gent, not disposed to fight over love, because I always gave ruin and bad luck and death pride of place, that was my poetic as a lad, as a young man, as a loner... and now at this end it's no better, I'm still the sad clown, still the Pierrot. That's why I do this stupid drinking, I don't even like it, I drink because I want to amount to something in the circle too, I want to be a number one.”

Шеметно е с Храбал (живот и писане) – шеметно и не-лесно.
Колко тъга има в този веселяк.
В преходно време.
В чуден град.

Подходяща любов.
И всички негови герои са тук.


"The legs wouldn't be that bad, but what really bothers me is losing my hair. I had so much of it till I was thirty, I couldn't put a comb through it even, had to pour oil on it to comb, and even then use a bristle brush. My hair used to be chestnut, little wave over my forehead, regular ducktail. Such ends, from such beautiful beginnings."


“I belong to a generation that was still shy, shy on up to twenty-five years of age.”

“Because life is not at all a valley of tears, but a wedding and a feast,…”

“Both hills were awash in people going up or down, people obscured partially or lost behind the bushes and trees, it was like attending a grand theater, seeing a color film, I never imagined people were still able to keep Sunday...”


“You've gotten older, Mr. Dispatcher, grown dreadfully serious, what, what's happened to you?”


“And he wrapped up the rest of the food, put it quickly in the bag, he took my umbrella, jammed the mattress firmly under his arm, put out his hand and I took it, hand in hand we ran down the overgrown path, ran as though we'd stolen something, as though we'd set light to the bandstands and gazebos and arbors, we ran until we halted at the bridge, by the tennis courts, where the doctor released my hand, he was breathing hard, I was breathing hard, blood rushing to my head, I couldn't catch my breath, the tennis players on all the courts stopped their games, they had watched us run down, already seen us from up top, and now once they saw us begin to smile, saw us burble into laughter, they relaxed and returned with a greater focus on their volleys and services and lobs, to disputes over iffy shots.”


“And the doctor stood hard by the sluice, staring into the water flow, stripped to the waist, drenched in sunlight he stood there and immediately I felt for him, I saw he understood how to be alone, in fact, liked being alone, I saw nothing foreign to the doctor in solitude, it was part and parcel of his nature, in the last few days I'd only glimpsed it, but already I felt I knew him from long before, the point is, the doctor put on no airs with me, to be honest, he wished me to take away the worst possible impression, he made no pretense…”


“You see actually, now it occurs to me, my writing, my writing is also a guard against suicide, as if I run from myself in my writing, but at the same time I ask, what's to become of me? The person I was before and who I am right now, the writing helps cure, the way confession cures Catholics, the way the Wailing Wall cures Jews, the way confessing doubts and secrets and worries to a mute old willow would cure our forbears, and when all's said and done, the way relaxing and talking about whatever's on their mind cures Freud's patients . . Actually that writing of mine is like I run line to line, all so clearly beautiful on the typewriter, I never know what I've written, I'm always chasing some thought, there beyond my reach, I want to catch up to it, but it's always one step ahead of me, just as when I raced to catch the train to Grandma's as a child, as I raced home from school, as I raced out of the house at home, out of myself, along the river, and for that matter as I always did run wherever I happened to be, out and away, ran from girlfriends to buddies to play cards, only to run from the buddies after a while, into the darkness, and when I stopped, I saw I needed to keep running, always from myself, because neither as a child nor as a young man did I ever, ever find any aims, and all my jobs, always jobs that kept me on the run… [What's to become of us?"]”


“…holding onto the window with his two hands, the doctor stood squeezed up against me, and I, facing him, his arms about me, and that's how we steamed out on our wonderful outing, headed where, I had no idea, but I did know the doctor and I were pressed together, as though to dance, I raised my own arms and placed my hands on the doctor's shoulders, so even our faces met, the train gathered speed,…”

“…if I could have a second time around, I would want to pass my whole life as dispatcher and then stationmaster at a small station,…”


“And then wonder why he was not appreciated hereabouts. And why, because he's always away in dreamland. As a student he began composing poetry, so around he walked, head permanently in a cloud; even those girlfriends, how ridiculous, those girls arriving at our place believing they were brides-to-be, but away in his dreamworld was their young gent, thoughts gone elsewhere, never in, never there for those fiancees, so every last one went in the end, because, tell me from your end, what are you expected to do with such a man, who walks around like a sleepwalker? ...”


“The doctor leaned down and put his finger on my lips, I closed my eyes and he kissed me, then he got to his knees in the sand and kissed me, then he lay on his back and raised his arms and gazed up at the sky and I leaned over him and pressed my face to his and kissed him, and he wrapped his arms around me and for the longest time we kissed and then over and over again. And so we lay in the shrub willow and the sun dipped behind the oaks. And then we sat upright to gaze in twilight into the glow of wood embers fanned by the wind.”



"...and in those days the doctor would simply laugh and laugh repeatedly, with plenty of gusto,..."


"It's nothing, it's nothing. I don't know. It's awful with me," he moaned, "I've been this scared ever since school, always bringing those bad report cards home. I have this never-ending feeling I bring bad report cards home. And then, it's like I've been in flight ever since I was a kid, something always propelling me elsewhere, and then when I am someplace else, I want to go back where I was, to start the whole thing up again."


“Our heads met, our eyes crossed paths, the window to the courtyard lay open, I whispered in his ear and he started crying in my hair, wept like a child, I stroked him, touched by his crying, that he opened up, as he truly was, rent his shirt and exposed his heart like the paintings of Jesus hung over the beds in country houses.”


“…and as I was saying, one won't have it easy with him, when Uncle Pepin worked the malt house, that son of mine took up with him, to not be at home, when dark came and we couldn't find him, he would be in the stables, at the troughs with oxen breathing down on him, happier hobnobbing with oxen than in his own home, as I say, one will not have it in any way easy with him.“


"And look out, one has to walk through fire with him, that's his thing, fire, setting fires, nothing but fire all the time,

“Water! That's a thing of his, always down by the water too,…”


“but he was a bigger baby than I thought, this man who could toss hundredweight bales around like a garbage-truck driver, this man who could spend three hours hoeing the garden, sweat pouring, this very same man could be as timid as a chick, a bunny rabbit, a scolded, frightened child.”

[Kristina · Rating 4 out of 5]

Hrabalovská letní poetika, která zajímavě (a rozhodně humorně) zachycuje počátky vztahu s jeho manželkou psané z “její perspektivy.”

[Spiros · Rating 4 out of 5]

You know, you would figure by now that I would be, if not wise enough, then at least old enough to not pay any attention to what marketing flacks choose to have printed on the backs of the books that they are trying to sell. This book is described as "a novel, ostensibly his own biography, from his wife's point of view". That description, redolent as it is of Gertrude Stein-y metafictive drivel, prevented me from reading this book for lo these past three months, and only my great esteem for Hrabal's other works guaranteed that I didn't spit it back onto the review shelf at work.
As it turns out, this is an absolutely enchanting evocation of Mitteleuropa in the '50's; it chronicles our heroine's journey from a spoiled, Sudetenland fraulein, mourning the loss of her privileged upbringing (thirteen room house, chauffeur driven Studebaker[!]), filled with self pity from her broken engagement, into a free-spirited Bohemian, ready to celebrate her life in a one-room apartment with her ne'er-do-well husband, whom she refers to throughout as "the Doctor"(on what specious grounds we are never enlightened), and, later, "my fiance". Only once does she refer to him by name, and then it is by the nickname "Bohus". Of course, along the way we are given great insight into Hrabal's self-image, but this is far from the solipsistic exercise which the blurbs had prepared me to dread.

[Aleš · Rating 5 out of 5]

Hrabal je zakon.

[Ray · Rating 1 out of 5]

I really struggled with this one. Happy to accept that it is me just not getting it

[Stephen · Rating 4 out of 5]

Happy birthday Bohul! (March 28, 1914) In this, our melancholic-farceur tells of his courting with his beloved wife, Pipsi, from the point view of his beloved wife, Pipsi. So this ends up being a sort of autobiography, or maybe a biography of his wife while she looks back at him. Hrabal treats all of his characters with such care and anyone who has read his other work will recognize the people in his daily life. Don’t think that you must read his other work first though, Hrabal is charming and sweet and most of all entertaining in this as much as any of his other works. Why did Kundera acknowledge him as “Our greatest writer”? Because there’s so much concern and care seeping out of his eyes straight onto the page. The second if this trilogy is coming out in May, and the third in 2011.

[Christopherseelie · Rating 3 out of 5]

One should read In-House Weddings after Hrabal's other books. The biography-as-vehicle thing is totally fueled by interest in revisiting characters (in some instances: getting a better sense of their original models), and seeing Hrabal portray his literary self in its most conscious way. It is fascinating if one is interested in Bohumil Hrabal's persona.

[Erich C · Rating 3 out of 5]

I love the works I've read by Hrabal, and I think he was worthy of the Nobel. It was interesting to get some insight into the background of some of the characters/situations that contributed to those works. In a way, though, it de-mystifies some of what should be left mysterious, takes away from the magic.

I also feel that there is something of a lack of motivation and personality in the narrator. What exactly attracts her to the doctor other than the fact that he can give her a place to stay? Most descriptions of him relate to something slightly repulsive, he has a habit (as do other characters) of blathering on, and he's a smelly drunkard. On the positive side, he can scrub a floor and makes a dang good fire, and he has a joie de vivre that is appealing. Just step back when he blows his nose in his hand or pees on the carpet.

After the two get engaged (spoiler!), the narrator starts referring to the doctor as "my fiancee" several times on each page. Parody quote: "My fiancee came to pick me up. And then I walked with my fiancee down to the river, where my fiancee splashed water on his face." Maybe there is a special word or inflection in Czech that makes it less grating, but in English it ding-dongs.

Anywhoo, I'm moving on to the second volume in the trilogy (BTW this is not #3 as in the GoodReads description).

[grimaud · Rating 5 out of 5]

Lo mio con Bohumil Hrabal fue amor a primera frase. Este es el cuarto libro suyo que leo y el cuarto libro que acabo entusiasmado. Y es que me encanta su estilo, conecto totalmente con su filosofía de vida y con sus personajes que me resultan conmovedores. Lo mas curioso de esta autobiografía es el punto de vista. No está narrada por el autor sino por su esposa. ¿Quien puede conocer mejor a un hombre que su mujer y sacarle todos sus defectos con conocimiento de causa? Así vemos a un Bohumil Hrabal lleno de manías y rarezas, cobarde, infantil, sabihondo, pasmarote, mal marido y encima con una afición excesiva a empinar el codo. A pesar de todo es un tipo que me resulta entrañable. Me hace gracia ver al gran escritor perder el culo por un gatito, hasta el punto de dejar de beber cerveza por la noche para que el aliento no moleste al gatito cuando se duerme con él. El libro es una trilogía. La primera novela es "Bodas en casa" y cuenta el noviazgo y matrimonio de la pareja. El título no tiene nada que ver con ello, es un eufemismo para las juergas domésticas que se montaba Hrabal. La segunda es "Vita Nuova" y narra los primeros años de matrimonio y la relación con otros amigos artistas. Esta parte tiene la peculiaridad de que no utiliza ni puntos ni comas, según el autor para facilitar la lectura en diagonal. Los puntos no se echan de menos ya que las mayúsculas marcan el principio de la frase, las comas solo a veces. Esta parte es la que mas me ha gustado, se alcanzan varios momentos de grandeza. El libro termina con "Terrenos yermos". Hrabal empieza a publicar teniendo un éxito inmediato pero todo cambia con la invasión soviética de Praga de 1968 y el escritor pasa a la lista de autores prohibidos.

[Martin · Rating 5 out of 5]

Tuhle knížku můžu klidně číst podruhé. Typickej Hrabal: věty dlouhé jak Lovosice, mezi souvětí občas "upuštěná" tečka. Text je ale logicky členěn do odstavců a kapitol, takže víte, kde si při čtení můžete dát maličkou pauzu :-).

Knížka vypráví očima Hrabalovy ženy Elišky o počátcích jejich vztahu: od seznámení až po jejich svatbu. (Svatbami v domě se ovšem myslí bohémské večírky s přáteli, které Hrabal ve svém libeňském bytě až do té doby pořádal.)

Vedle osobní roviny je knížka také zajímavým dobovým dokumentem "šokialismu" padesátých let minulého století.

Krásné vyprávění, které určitě stojí za přečtení.

[Maurizio Manco · Rating 4 out of 5]

"Sapete, in realtà [...] quella mia scrittura è anche in certo modo una difesa dal suicidio, [...] con quella scrittura in qualche modo mi curo, come i cattolici si curano con la confessione, come gli ebrei si curano davanti al muro del pianto, come i nostri antenati si curavano confidando segreti e apprensioni e orrori a vecchi salici muti, e alla fin fine come i pazienti di Freud si curavano, rilassandosi e spiattellando tutto ciò che veniva loro da dire..." (p. 96)

[Blazz J · Rating 5 out of 5]

Hrabalove Poroke so svojevrstni poklon ženi Pipsi, katero je avtor preživel za celih deset let, pisanje omenjenega romana pa ga je po njegovih besedah rešilo misli o samomoru. Pabiteljsko pripoved v romanu Hrabal prepušča ženi, opisuje vsakdanje življenje, od usodnega srečanja z mladim doktorjem prava (Hrabalom), kasneje zaročencem in nazadnje možem, spremljajo pa ju številni pabitelji iz poprejšnjih avtorjevih romanov (Stregel sem angleškemu kralju, Prebučna samota, Obredno krajšanje ...).

[Barbucha · Rating 5 out of 5]

Je to champion krytých dvorců, jednička a mistr světa.

[Michael · Rating 4 out of 5]

Engagement can circle around fancy feasts and drinking beer and when it does, it certainly promises a happy life alongside each other, doesn't it. ;-)

[Jacqueline Wagenstein · Rating 5 out of 5]

Новелата „Сватби в къщата“ е подписана от Бохумил Храбал - колос на чешката литература и един от най-великите писатели на XX век.

„Сватби в къщата“ (превод: Васил Самоковлиев) е първата книга от автобиографичната трилогия на Храбал, включваща още „Vita Nuova“ и „Пролуки“. Авторът разказва историята на запознанството и женитбата си със своята любима съпруга Елишка Плевова, наричана Пипси – дъщеря на богат немски фабрикант, принуден след установяването на комунистическата власт да емигрира със съпругата си на Запад, оставяйки двете си деца в Чехословакия. Нестандартното хрумване на Храбал е да разкрие самия себе си, своите вътрешни колизии, страхове и чудатости през погледа на младата и влюбена Пипси. Но и тук той е във висша степен оригинален – в разказа се сдвояват гледните точки на Пипси и неговата собствена, мъжкото и женското възприемане и представяне на света. Отново откриваме „запазената марка“ на Храбаловото писане: вълшебното опоетизиране на делничното, дори и на грозното; „пресягането“ от частната, на пръв поглед банална история към мащабната панорама на сложната и често пъти безпощадна историческа епоха.

Бохумил Храбал (1914-1997) е виртуозен разказвач, чиито произведения блестят със собствена светлина в прозата на двайсети век. Завършва право в родината си, но никога не практикува по специалността - писането се оказва негова щастлива съдба. Храбал стилизира делника и плете фабули с обикновени герои – войници, политически анархисти, антигерои и чудаци, чиито драми и възторзи са пресъздадени с уникално чувство за хумор и ирония. У нас са издадени комичният шедьовър „Обслужвал съм английския крал”, експерименталната новела „Уроци по танци за възрастни и напреднали”, сборникът „Моритати и легенди“ и „Прекалено шумна самота“ – разтърсващо обяснение в любов към книгите и шеметен калейдоскоп на сложните перипетии на ХХ век.

[Kalina · Rating 5 out of 5]

“Спокойно, всичко е наред! шепнех му аз в ухото и го милвах...
Нищо няма да се промени, пак ще си бъдем каквито сме, ще можеш да правиш всичко, което си правил досега, аз ще си ходя на работа, ти ще идваш да ме посрещаш от трамвая, когато съм втора смяна... и не си длъжен да ми обясняваш каквото и да е, когато имаш желание да мълчим, ще помълчим, когато имаш желание да приказваш, ще можеш да се наприказваш, да ми кажеш всичко, аз ще уважавам изповедите ти, можеш и да пишеш пред мен, аз умея да бъда тиха, като мушичка, все едно ме няма, аз пък може да започна да бродирам гоблени, а ти ще си пишеш и ще си правиш каквото ти се поиска, само, моля те, не бягай от мен, единственото, което искам, е да живея с теб, ще умра, ако не дойдеш на нашата сватба в Замъка в десет и половина, на моята сватба, на нашата сватба... с теб...”

[Piotr Ferster · Rating 4 out of 5]

W duecie lepiej!

[Łukasz Nowaczek · Rating 4 out of 5]

"I tak to jest z nim stale, najchętniej ten mój syn przebywa tam, gdzie go akurat nie ma"
Oh, doktorku, za czym tak pędzisz?

[Chavlich · Rating 4 out of 5]

Nove/zabavne besede:
Se mi godi kot prascu v žitu
Drat
Animirdama
Mesovje
Karafa
Zapitek
Kadrovik
Nečke
Načevljati
Plehmuzika
Neženirano
Veletrgovina

[Peter Megyeri · Rating 4 out of 5]

Úgy van emlékeimben Hrabal, mint aki gondtalanságról ír és közben elmésen vicces. Rég volt, hogy utoljára olvastam valamit tőle, de ez se nem volt igazán gondtalan, se nem volt vidám. Igaz, mióta utoljára Hrabalt olvastam, eléggé megváltozott a viszonyom az alkohollal nekem is. Lehet, hogy ez is közrejátszott abban, milyen hatást vált ki belőlem a regény. Talán érdemes lenne a régieket is újraolvasnom. Nagyon szép, de szomorú, kicsit talán kilátástalan hangulat volt a jellemző a történet elejétől a végéig, de nem bántam. És nagyon tetszett a nyelv. Azok az elmés, végeláthatatlan, gyönyörű mondatok. Kedvem lenne megtanulni csehül, hogy eredetiben olvashassam.

[El Viejo Mochales · Rating 4 out of 5]

******* (7/10. BUENO) Un peldaňo por debajo de sus tres grandes clásicos pero, tras la pequeňa decepción de Anuncio una casa donde ya no quiero vivir, me he reconciiliado con el buen Hrabal poético, irónico, tierno y costumbrista. El hecho de que hable de lugares que conozco (Eliška vive en Žižkov!!) o me son muy próximos (viven en Libeň –Palmovka- y allí transcurre la mayor parte de la novela), no ha requerido de mi imaginación mucho esfuerzo; tal vez la época algo más, pero bien documentado a través de internet.
Muy recomendable ya que, además, se trata de la primera parte de su autobiografía novelada, algo tremendamente atractivo para un „hrabaliano“ como yo. Y en cuanto al tema, en este primer volumen nos relata cómo se conocieron Hrabal y su mujer Eliśka –narradora de todo el libro- y los aconteceres de sus vidas hasta el viernes mismo de su boda en el Pequeňo Castillo. Bonito libro de un Hrabal muy reconocible.

“Y es que la vida no es en absoluto un valle de lágrimas, es alegría, es una fiesta, y por eso celebro esas bodas en casa…“

PD: Esta reseňa la escribí para mí en 2016. Ahora vivo en Praha- Libeň. Su casa ya hace aňos que no existe pero le hicieron un mural muy cerca por donde es mejor no pasar. Apesta a orines y desolación.

[Temucano · Rating 5 out of 5]

En esta novela Hrabal se supera a sí mismo cuando traslada el monólogo interminable a su mujer Pipsi, y nos detalla desde muy cerca otras facetas desconocidas de sí mismo, que sacan más de una carcajada y muestran lo versátil que puede llegar a ser como escritor. Menos extravagante que otras voces suyas, Pipsi describe su relación, el sentimiento, el silencio, las rutinas, todo tan bien hilado y sentido que da gusto. Tiene toques melancólicos y otros de ansiedad, pero en general predominan la risa, la cerveza, la juerga interminable y la beatitud contemplativa de los alrededores de Praga. Muy bueno.

[Aurora · Rating 5 out of 5]

Magistral