Под шарената черга

by Чудомир, Драган Ничев (Editor)

Избрани разкази и фейлетони

Genres: Bulgarian Literature, Classics

175 pages, Hardcover

First published January 1, 1981

About the author

Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) е роден на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен, те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: „Не съм от тях“ (1935), „Нашенци“ (1936), „Аламинут“ (1938), „Кой както я нареди“ (1940), „Консул на Голо бърдо“ (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

„Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“



За мен, хумористичното творчество на Чудомир е разкошно бижу в родната литература! Неговите разкази и фейлетони представляват невероятно забавно пътешествие из българския начин на живот, остроумно осмиват отрицателните черти на народа, както и съдържат мъдри мисли... Освен писател, Димитър Чорбаджийски е бил също така художник и краевед, та приносът му към българската култура е значителен и заслужава повече популярност. Неговата чудесна ирония (а и самоирония) изключително силно ми въздейства, заради което всеки път с трепет се завръщам към творбите му...





„Понеже книгите ми се търсеха и често преиздаваха, почнаха да негодуват и някои писатели.
— Брей, Чудомире, ти задръсти книжния пазар бе — ми рече един наш белетрист.
— Бъди спокоен, му отговорих, трето качество цигари най-много се харчат, а твоите книги са екстра, затова по-слабо вървят.
Много, много неприятности и главоболия ми донесоха тия мои писания, много горчивини и още тогава се запитвах градивен ли е моят хумор и върши ли полезна работа, или е пакостен и разрушителен, но не намирах друг отговор освен този: за незасегнатия читател е полезен и градивен, а за засегнатия е вреден и разрушителен. И се питах още след колко столетки ний ще свикнем да търпим и понасяме каквато и да е критика, шега и закачка.“


„Стана дума за животновъдството, та ни дойде на ум за човека. Нали Горки беше казал: „Человек, това звучи гордо!“ В грижите си за езика не забравихме и него — най-висшето творение на природата. Той пък постоянно е натоварен да извърши това и това, понякога е разтоварен, а много често е впрегнат, не стига това, е и политически добре подкован например.
Щом е така, защо тогава да не можем да кажем още: и архиварят А. в ситен тръст обикаля канцелариите в министерството. Примадоната Б. снощи изцвили прекрасно арията си. Другарят В. е добре обезден в своята специалност; или най-сетне: критикът Г., достатъчно назобен с чужди мисли, изнесе доклад върху задачите на новата литература. Мислим, че няма да е зле така, и тогава думата человек ще звучи още по-гордо, а?“


„Затова, ако бяха живи Солунските братя в наше време, щяхме да ги направим лауреати, щяха да бъдат накичени с ордени, да имат домове в столицата и вили край нея, щяха да се разхождат с волги и мерцедеси и по три пъти да се развеждат. А те избързали да се родят рано, та са били гонени и преследвани приживе, а след смъртта им ги накичили с нищо незначещото звание „светии“, което не носи ни слава, ни ренти.“

[Anastas Ivanov · Rating 5 out of 5]

Странно, колко е актуална и днес!