What do you think?
Rate this book
Съкровището на Шишман
Увлекателен роман за падането на Търновската столица под османското нашествие.
180 pages, Paperback
First published January 1, 2012
1 person want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
September 25, 2014
Харесах книгата доста, страшно ужасни събития са представени по увлекателен начин и обогатява общата култура. Но има няколко неща, които искам да кажа, които на мен не ми допаднаха -
Има правописни и граматични грешки на места. Има и смесване на съвременни думи и англицизми с остарели такива и архаизми, което някак нарушава стила.
На места доста описания са твърде подробни на фона на доста по-значими случки, предадени по-пестеливо. (Когато Мехмед реши да подкупи българите, за да му предадат Горица, над нея беше надвиснала опасност, но не непосредствена, и това създаде напрежение, което изчезна, щом предателят се появи едва няколко страници по-късно.)
Характерите на някои от героите са леко непълни. Представени са с една-две характерни черти, което е достатъчно за разказ, но в роман създава усещане за непълност. Като най-пълен образ в съзнанието ми се откроява Ибрахим, а наред с него и Бедредин и Патриарха, но сякаш нещо ми липсваше особено при Момчил, макар че Горица и Батул са доста интересни герои.
Липсваха ми и обратите. Книгата следва исторически събития, така че в тях няма как да има обрати и изненади, но героите сякаш се придържаха към сценарий, бяха... еднообразни, което пак опира до пълността на образа. Бяха изцяло добри или лоши, което не задържа интереса особено. А това, което задържа интереса много лесно - а именно борбата със себе си, която героите водят, колебанията в мислите и поведението им, дори противоречивите такива - до голяма степен липсваше.
Но въпреки това харесах книгата, имаше моменти, в които едва я оставях, защото исках да видя какво ще се случи, и тя ме наведе на размисли и ме научи на нещо, а това е най-важно при една книга, нали?
Има правописни и граматични грешки на места. Има и смесване на съвременни думи и англицизми с остарели такива и архаизми, което някак нарушава стила.
На места доста описания са твърде подробни на фона на доста по-значими случки, предадени по-пестеливо. (Когато Мехмед реши да подкупи българите, за да му предадат Горица, над нея беше надвиснала опасност, но не непосредствена, и това създаде напрежение, което изчезна, щом предателят се появи едва няколко страници по-късно.)
Характерите на някои от героите са леко непълни. Представени са с една-две характерни черти, което е достатъчно за разказ, но в роман създава усещане за непълност. Като най-пълен образ в съзнанието ми се откроява Ибрахим, а наред с него и Бедредин и Патриарха, но сякаш нещо ми липсваше особено при Момчил, макар че Горица и Батул са доста интересни герои.
Липсваха ми и обратите. Книгата следва исторически събития, така че в тях няма как да има обрати и изненади, но героите сякаш се придържаха към сценарий, бяха... еднообразни, което пак опира до пълността на образа. Бяха изцяло добри или лоши, което не задържа интереса особено. А това, което задържа интереса много лесно - а именно борбата със себе си, която героите водят, колебанията в мислите и поведението им, дори противоречивите такива - до голяма степен липсваше.
Но въпреки това харесах книгата, имаше моменти, в които едва я оставях, защото исках да видя какво ще се случи, и тя ме наведе на размисли и ме научи на нещо, а това е най-важно при една книга, нали?
June 20, 2015
Ако се извади по едно прилагателно от всяко изречение, ще остане повест. А по две - разказ.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews