Мати Болгария

by Неофит Бозвели

В тома са включени диалозите "Любопитнопростий разговор", и "Плач бедния Мати Болгария", мемоарните произведения "Разговор с един бесарабски българин и "Краткое начертание жизни священослужителя Неофита Димчовича"; реч за българската просвета, редове от биографията, статии от Ал. Теодоров - Балан, М. Арнаудов, Б. Пенев и П. Анчев.

246 pages, Paperback

First published January 1, 1846

About the author

Неофит Бозвели, наричан също Неофит Хилендарец, е български духовник, един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането.

Неофит Бозвели е роден през 1785 година в Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир около 1810 година, след което започва да пътува като таксидиот. През 1813 година се намира в Свищов, където се установява и се заема с книжовна и учителска дейност. Посещава за кратко Сърбия и след това се установява в Търново. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.
През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за Цариград пратеници са подкупени от служителите на Цариградската патриаршия. За митрополит на Търново е назначен друг грък на име Неофит Византиос, а Бозвели е определен за негов протосингел. След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. Обвинен в неподчинение, през април 1841 година той е заточен в Света гора. Той остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и Зографския манастир и в манастира Дионисият.
След заточението си той се установява в Цариград. Преценява, че градът предлага благоприятни условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на Високата порта. Дейността на Бозвели в столицата на Османската империя и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 година до второ негово заточение в Света гора - в Хилендарския манастир и във Великата Лавра.
Неофит Бозвели умира на 4 юни 1848 година в Света гора, което нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение.