Сътвореното от този поет издава тънкия усет на художника лирик към фрагмента, към вярно отразеното мигновение, към проникването в дълбините на детайла и едновременно с това - чувството за единство на прпресъздаването, за цялостно и монолитно отражение на действителността.В тома са поместени критически страници от Петър Пандев, Стоян Каролев и Иван Гранитски.
Веселин Симеонов Ханчев е български поет, преводач и публицист. Роден на 4.04.1919 г. в град Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет (1941). Печата от 1934 г. Участва във Втората световна война. Литературен уредник (1938-1943) във в. „Литературен глас”, началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949-1951) и в Сатиричния театър в София. Редактор (от 1958) в сп. „Пламък” и в Българска кинематография. Съветник по културните въпроси в посолството на България в Полша (1962-1964) и Франция (1964-1966). Превежда „Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан, френски и руски поети. Негови стихове са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и др. езици. Умира на 4.11.1966 г. в София. Автор на книгите „Испания на кръст” (1937); „Избрани стихове” (1948); „Знаме на дружбата. Стихотворения за пионери” (1952); „Луиджи” (1953); „Стихове в паласките” (1954, 1957, 1960); „Смешен пантеон” (1957); „Лирика” (1960); „Машината на времето” (1960); „Роза на ветровете” (1960): „Чудната врата. Стихове за деца.” (1960); „Лирика” (1961); „Стихотворения” (1962); „Пъстро ято. Стихове за юноши” (1963); „За да останеш” (1965); „Свирепият славей” (сатира, 1965); „Стихотворения” (1966); „Малки пиеси за големи сърца” (едноактна пиеса, 1967); „Избрани произведения” (1969); „Избрани творби” (1976, 1980, 1986); „Жив съм” (1987) и др.
О, справедливост, която наричаме пролет, благословено да бъде твоето вечно завръщане.
Благословено бъди, тържествуващо време на труд, на растеж, на промени. Ти даваш на всичко заслужена форма. На всичко ти даваш достойния цвят и законното място. Разпуква земята своята бяла черупка и литва в пространството като шарена птица...