What do you think?
Rate this book
Недосегаем #1
Недосегаем
Животът невинаги е чак толкова прекрасен.
Ако не ви се вярва, можете спокойно да попитате Крис Колт. В рамките на няколко кратки месеца, животът му се преобръща напълно. Единственият оцелял след трагична самолетна катастрофа, и то при изключително мистериозни обстоятелства, Крис остава да живее при брат си Мат в малко градче наречено Кортланд. Не след дълго, в същото това градче започват да се случват странни неща, а сънищата на Крис не спират да го преследват.
Смъртта взима поредната си жертва на изостаналия градски лунапарк. Това само доказва на Крис, че Съдбата не е на негова страна. Оставен сам, без никаква подкрепа, той започва да мисли за някакъв изход от положението си. Или поне се опитва, докато не получава интересна на вид покана по имейл, което той приема като шега. В нея, Крис бива поканен да се запише в Академия, която, обаче, не е като другите учебни заведения по света. Защото в нея се обучават само и единствено хора със специални дарби.
Именно в тази Академия, Крис ще открие нова любов, нови приятели, ново семейство, които да запълнят бездната оставена след загубата на семейството му в Кортланд. Идилята, за жалост, бива развалена от Александър - най-старият вампир в историята и директор на Академията. Задачата, която той дава на Крис, може да се окаже последната в живота на момчето, но защо ли?
Ако не ви се вярва, можете спокойно да попитате Крис Колт. В рамките на няколко кратки месеца, животът му се преобръща напълно. Единственият оцелял след трагична самолетна катастрофа, и то при изключително мистериозни обстоятелства, Крис остава да живее при брат си Мат в малко градче наречено Кортланд. Не след дълго, в същото това градче започват да се случват странни неща, а сънищата на Крис не спират да го преследват.
Смъртта взима поредната си жертва на изостаналия градски лунапарк. Това само доказва на Крис, че Съдбата не е на негова страна. Оставен сам, без никаква подкрепа, той започва да мисли за някакъв изход от положението си. Или поне се опитва, докато не получава интересна на вид покана по имейл, което той приема като шега. В нея, Крис бива поканен да се запише в Академия, която, обаче, не е като другите учебни заведения по света. Защото в нея се обучават само и единствено хора със специални дарби.
Именно в тази Академия, Крис ще открие нова любов, нови приятели, ново семейство, които да запълнят бездната оставена след загубата на семейството му в Кортланд. Идилята, за жалост, бива развалена от Александър - най-старият вампир в историята и директор на Академията. Задачата, която той дава на Крис, може да се окаже последната в живота на момчето, но защо ли?
350 pages, Paperback
First published December 10, 2012
2 people are currently reading
102 people want to read
About the author
Kristiyan Malinov
4 books12 followersKristiyan (Kris) Malinov was born in Vratsa, Bulgaria, on 24th October 1995. He grew up in the same town. He lived with his family in the outer skirts of the town. Kris studied in Nikola Voyvodov Elementary School/High School until the 8th grade. He enrolled in the Otez Paisyi School of Arts in 2010 and graduated in 2014. In 2015, Kris got into New Bulgarian University, Sofia, specializing in Egyptology. He started writing at the age of 11. By the age of 14, he had a trilogy finished and a new book - "Untouchable" - in progress. The almost-finished trilogy will not be published until further notice. His other hobbies are drawing, dancing, cooking and photography. When he has free time, Kris goes around Vratsa, and other places in Bulgaria, and takes random photos of things he finds beautiful. His inspirations are artist like Lady Gaga, Michael Jackson, Britney Spears, etc. Kris’ first book – Untouchable – is, in fact, dedicated to Lady Gaga, her music and her fans. His favorite authors are J. K. Rowling ('Harry Potter'), Suzanne Collins ('The Hunger Games'), L. J. Smith ('The Vampire Diaries'), Charlaine Harris ('True Blood') and many others. Kris is also keen on Stephen King, his favorite books are the two tomes of “Under the Dome”. Right now, Kris is working on 'Release' - the fourth book of the series. He finished 'Untouchable' in March 2012 and published it later that year. The second book - 'Rebirth' - was published in October 2013. The third book of the series, titled 'Rising', was released in November 2017. The series is consisting of four books and one special edition (not yet confirmed), which will be a limited edition.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
April 13, 2013
Full review/Пълно ревю - Bla bla bla books
Цялата книга се чете изключително бързо и леко. От самото начало ми беше интересна, но в първата половина не предизвикваше трепетни възклицания и няколкоминутни прекъсвания, за да осмисля ОМГ какво прочетох. Това ме подлъга да я назнача за книга за седмицата за мъкнене из унито - избирам си ги обикновено или по-леки (350 стр - на ръба, но не в тази категория), или по-лежерни четива, така че да мога да читвам по няколко страници между лекциите, без после два часа да се въртя на седалката в затъмнената аудитория и да се чудя какво става после. Което, оказа е, е било грешка. Защото тогава се появи Ксандър.
Или както аз го кръстих, Санди. Ох, вампирската душица тя!! *изпада в умиление* Точно такива си ги обичкам. Тъкмо започваш да му се радваш и 1) "Добър ден, колеги, започваме" и 2) DON'T YOU KILL MY SANDY! *sob*
Кхъм.
Докато стандартно за мен, примирам по поддържащия герой, главният си дерзае напред. Крис Колт не успява да ми се вреди сред топ класацията на любимци, на моменти ме издразни, но определено е интересен герой, за когото да се чете. От всичко най-много ми хареса, че силата му е пасивна (най-вече). Сравнително рядко е да срещнеш свръхестествен персонаж с пасивна сила, и то момче, и то главен герой, което са още причини да му се радвам. (Ако беше станал русалка, щеше да има вечната ми обич.)
Друг герой, който привлече вниманието ми още от анотацията беше Сашо. (хуу де, Александър.) Представих си го като Лорес от Сеймаден, който, като изключим, че има криле вместо уши, е абсолютна разкошотия. А жена му беше голяма шматка, и изобщо не си струваше заради нея да се демонизира, и да се трепе, и другите да кълца, и прочее, но айде.
Сашо обаче ме разочарова. Липсваше му финес. А и Мария-Елена ми е подозрителна нещо, заради епизодите от началото на книгата, но, to be continued.
Както казах, за мен истински интересната част започна след погребението. Дотогава също беше забавно за четене, но не ме грабна изцяло. Някои неща оттам още не ми се връзват напълно, и се надявам да придобият по-голям смисъл с напредването на историята в другите книги.
Един елемент, който ме израдва и грабна, е засиленото присъствие на поп културни подмятания. Въздишането на Крис по "Здрач" не го направи за мен по-симпатичен, но определено го направи по-реален. Обичам, когато така, между другото, в книгите се споменават филми, песни, книги. Така или иначе, непрекъснато обсъждаме тези теми в истинския живот, и изведнъж една книга да се окаже напълно оголена от тях ми се вижда нелогично. Така че, POP ART FTW!
Книгата е типичен представител на YA. Има малко тийн драма, малко романс, но е премерено.Има някои общи неща с другите споменати фендомове, но цялостното комбо, което се получава, е добро и интересно.
Из цялата книга обаче имаше едни "препъни-камъчета" (нямам предвид правописни и прочее грешки, въпреки че имаше, и ми се прииска по едно време да пратя редактора да напише 100 пъти "Ще внимавам за членуването!"), които ме сепваха точно когато набирах скорост с четенето и ме караха да прехвърлям страници и да се връщам назад, за да проверя (защото съм Мара Подробната). Крис е бил в кома седмица, след това обаче той и приятелите му се отнасят към изминалите събития ту като минали преди 4 дни, ту като цяла седмица; състоянието на Рейчъл (или по-точно напредналостта му) ми се сториха изненадващи на фона на сцената между нея и Мат в началото на книгата, Питър е втора година, но на някои места го виждаме да посещава занятия с първокурсниците, и още разни. Повечето от тях не са строго нелогични и нереални (например - някои предмети в университета сами си избираме коя година да ги караме, така че сега Фитотерапия караме студенти от няколко курса), но трябваше да спра и да си измисля нужната логика, преди да продължа, вместо да се нося на вълните на основната история.
~~~
The whole book was a very fast and easy read. For the first half, while it was interesting to read, it didn't quite captured my full attention, didn't grab me and make go Wow and OMG when something happened. Thus I decided it was a light read and put it in my school bag. I usually carry a book at the univesity with me, and pick novels that are not too demanding, as I read few pages now and then between classes - you don't want to spend two hours wondering what happened next instead of paying attention what the lecture is about.
But, I was wrong, because at some point, Xander happened.
Don't you love it when you read about a character, and he's adorable, and you can get all silly about him? That's the case. Xander (or as a call him - Sandy) is a cutesy little vampire who's the mentor of our main character. At some points you hust want to hug him, pat him, brush his little nose and tears and then roar "I won't let anyone suck your soul!!!"
Hm. Anyway.
While I'm getting fangirly about the minor characters, Chris is still the main. I can't say he gets into my top 10, he did get on my nerves more than few times. but still he is an interesting character to read. What I liked the most is that his power is passive. It is rather rare to read about a male main charater with passive powers, and this maked things way more interesting=
Another one, who grabbed my attention, was Alexander. When I read about him on the back cover, I imagined him like Lores from Seimaden and started melting - because, if we take away the fact that he has wings for ears, Lores is a gorgeous character, and so devoted to his love (who is, actually, quite annoying). But, too bad, Alex dissappointed me. Pas de finesse. His beloved, Maria-Elena, is suspicious too. I guess - to be continued.
As I said, for me the good part came with the second half of the book. Lots of things didn't make enough sense at this point, I hope this will change as the series goes on. Another thing were the little misunerstandigs - sort of - that kept popping out. They made me go back and check elements exactly when I was getting into the story. Like - Chris has been in coma for a week, but then his friends speak to what happened before and then as it was in a shorter period of time, Rachel's situation seems kind of weird given the scene between her and Matt at the beginning of the book, Peter is second year, but we see him in first year's classes . It's not that they are all illogical (for example - in uni, you can choose in which year to take some classes - like this now students from all the years take Phytotherapy). But it makes me stop and think of a logical path, hence I was loosing the grip I had on the story.
One thing I really liked was the all the pop culture mentions. I love it when characters in books mention other books, movies, music, programs, trends and such - because this is what we do. And to see a novel, stripped of all of this, is kind of unnatural. Maybe my feelings to Chris didn't get warmer when I saw his enthousiasm about Twilight, but it did make him more real.
The book is a typical YA. It has some teen drama, some romance, but nothing too much. As for the other fandoms mentioned, while there are certain similarities, there is nothing to make you say "Blah, been there, read that" and the final combo is a good and enjoyable read.
Around the last chapters, things were getting really really good... and then - BAM - end of book one.
Цялата книга се чете изключително бързо и леко. От самото начало ми беше интересна, но в първата половина не предизвикваше трепетни възклицания и няколкоминутни прекъсвания, за да осмисля ОМГ какво прочетох. Това ме подлъга да я назнача за книга за седмицата за мъкнене из унито - избирам си ги обикновено или по-леки (350 стр - на ръба, но не в тази категория), или по-лежерни четива, така че да мога да читвам по няколко страници между лекциите, без после два часа да се въртя на седалката в затъмнената аудитория и да се чудя какво става после. Което, оказа е, е било грешка. Защото тогава се появи Ксандър.
Или както аз го кръстих, Санди. Ох, вампирската душица тя!! *изпада в умиление* Точно такива си ги обичкам. Тъкмо започваш да му се радваш и 1) "Добър ден, колеги, започваме" и 2) DON'T YOU KILL MY SANDY! *sob*
Кхъм.
Докато стандартно за мен, примирам по поддържащия герой, главният си дерзае напред. Крис Колт не успява да ми се вреди сред топ класацията на любимци, на моменти ме издразни, но определено е интересен герой, за когото да се чете. От всичко най-много ми хареса, че силата му е пасивна (най-вече). Сравнително рядко е да срещнеш свръхестествен персонаж с пасивна сила, и то момче, и то главен герой, което са още причини да му се радвам. (Ако беше станал русалка, щеше да има вечната ми обич.)
Друг герой, който привлече вниманието ми още от анотацията беше Сашо. (хуу де, Александър.) Представих си го като Лорес от Сеймаден, който, като изключим, че има криле вместо уши, е абсолютна разкошотия. А жена му беше голяма шматка, и изобщо не си струваше заради нея да се демонизира, и да се трепе, и другите да кълца, и прочее, но айде.
Сашо обаче ме разочарова. Липсваше му финес. А и Мария-Елена ми е подозрителна нещо, заради епизодите от началото на книгата, но, to be continued.
Както казах, за мен истински интересната част започна след погребението. Дотогава също беше забавно за четене, но не ме грабна изцяло. Някои неща оттам още не ми се връзват напълно, и се надявам да придобият по-голям смисъл с напредването на историята в другите книги.
Един елемент, който ме израдва и грабна, е засиленото присъствие на поп културни подмятания. Въздишането на Крис по "Здрач" не го направи за мен по-симпатичен, но определено го направи по-реален. Обичам, когато така, между другото, в книгите се споменават филми, песни, книги. Така или иначе, непрекъснато обсъждаме тези теми в истинския живот, и изведнъж една книга да се окаже напълно оголена от тях ми се вижда нелогично. Така че, POP ART FTW!
Книгата е типичен представител на YA. Има малко тийн драма, малко романс, но е премерено.Има някои общи неща с другите споменати фендомове, но цялостното комбо, което се получава, е добро и интересно.
Из цялата книга обаче имаше едни "препъни-камъчета" (нямам предвид правописни и прочее грешки, въпреки че имаше, и ми се прииска по едно време да пратя редактора да напише 100 пъти "Ще внимавам за членуването!"), които ме сепваха точно когато набирах скорост с четенето и ме караха да прехвърлям страници и да се връщам назад, за да проверя (защото съм Мара Подробната). Крис е бил в кома седмица, след това обаче той и приятелите му се отнасят към изминалите събития ту като минали преди 4 дни, ту като цяла седмица; състоянието на Рейчъл (или по-точно напредналостта му) ми се сториха изненадващи на фона на сцената между нея и Мат в началото на книгата, Питър е втора година, но на някои места го виждаме да посещава занятия с първокурсниците, и още разни. Повечето от тях не са строго нелогични и нереални (например - някои предмети в университета сами си избираме коя година да ги караме, така че сега Фитотерапия караме студенти от няколко курса), но трябваше да спра и да си измисля нужната логика, преди да продължа, вместо да се нося на вълните на основната история.
~~~
The whole book was a very fast and easy read. For the first half, while it was interesting to read, it didn't quite captured my full attention, didn't grab me and make go Wow and OMG when something happened. Thus I decided it was a light read and put it in my school bag. I usually carry a book at the univesity with me, and pick novels that are not too demanding, as I read few pages now and then between classes - you don't want to spend two hours wondering what happened next instead of paying attention what the lecture is about.
But, I was wrong, because at some point, Xander happened.
Don't you love it when you read about a character, and he's adorable, and you can get all silly about him? That's the case. Xander (or as a call him - Sandy) is a cutesy little vampire who's the mentor of our main character. At some points you hust want to hug him, pat him, brush his little nose and tears and then roar "I won't let anyone suck your soul!!!"
Hm. Anyway.
While I'm getting fangirly about the minor characters, Chris is still the main. I can't say he gets into my top 10, he did get on my nerves more than few times. but still he is an interesting character to read. What I liked the most is that his power is passive. It is rather rare to read about a male main charater with passive powers, and this maked things way more interesting=
Another one, who grabbed my attention, was Alexander. When I read about him on the back cover, I imagined him like Lores from Seimaden and started melting - because, if we take away the fact that he has wings for ears, Lores is a gorgeous character, and so devoted to his love (who is, actually, quite annoying). But, too bad, Alex dissappointed me. Pas de finesse. His beloved, Maria-Elena, is suspicious too. I guess - to be continued.
As I said, for me the good part came with the second half of the book. Lots of things didn't make enough sense at this point, I hope this will change as the series goes on. Another thing were the little misunerstandigs - sort of - that kept popping out. They made me go back and check elements exactly when I was getting into the story. Like - Chris has been in coma for a week, but then his friends speak to what happened before and then as it was in a shorter period of time, Rachel's situation seems kind of weird given the scene between her and Matt at the beginning of the book, Peter is second year, but we see him in first year's classes . It's not that they are all illogical (for example - in uni, you can choose in which year to take some classes - like this now students from all the years take Phytotherapy). But it makes me stop and think of a logical path, hence I was loosing the grip I had on the story.
One thing I really liked was the all the pop culture mentions. I love it when characters in books mention other books, movies, music, programs, trends and such - because this is what we do. And to see a novel, stripped of all of this, is kind of unnatural. Maybe my feelings to Chris didn't get warmer when I saw his enthousiasm about Twilight, but it did make him more real.
The book is a typical YA. It has some teen drama, some romance, but nothing too much. As for the other fandoms mentioned, while there are certain similarities, there is nothing to make you say "Blah, been there, read that" and the final combo is a good and enjoyable read.
Around the last chapters, things were getting really really good... and then - BAM - end of book one.
February 3, 2015
I'll start off with the disclaimer. This was a free copy in exchange for an honest review.
Potter was for Magic, Jackson was for Mythology, Malinov seeks to be for Paranormal. This follows the basic routine of boy looses family and is whisked off to a magic school due to his natural born abilities, where he falls for the overachieving female lead. So far for a YA book it delivers somewhat predictably what one would expect, and that's what people seem to want (beleive me if this was designed for adults I would be taking a completely different tack viz-a-viz origonality - there's even a nod to the magic school being like Harry Potter one of the later chapters).
So, to specifics... Spelling and Grammar errors do occour throughout the book, some can be easily overlooked but when one comes up as a part of the motivation of the lead character it does become annoying (ferries wheel as opposed to ferris wheel).
The prologue seems completely irrelevant, I have gathered that it probably ties in with the second part of the series and gives some grounding to the abilities of the main character and those of the imprisoned consort of the headmaster but its relevance is never improved. Some research would have resulted in a less annoying read for someone from the UK. A large number of references to "sidewalks" in 17th Century London are both inaccurate (they didn't exist at that period) and incorrect (you shouldn't use the work "sidewalk" when describing pavements).
Pendantic stuff aside, apart from the lack of general origonality in the general theme this is entertaining and does what it says on the cover. Young Adult book, fairly easily paced for the younger reader, not too gruesome or shocking. There are some incidental twists and turns that do not follow the Potter stencil (from what I know of it anyway - I never read Harry Potter). Bear in mind I've been asked to read a Young Adult Book at the age of 35, so my expectations may be a tad high (I tried to look at this like I was 16 again, but it was so very long ago - and I was a terrible cynic at 16 as well, so that didn't help).
Potter was for Magic, Jackson was for Mythology, Malinov seeks to be for Paranormal. This follows the basic routine of boy looses family and is whisked off to a magic school due to his natural born abilities, where he falls for the overachieving female lead. So far for a YA book it delivers somewhat predictably what one would expect, and that's what people seem to want (beleive me if this was designed for adults I would be taking a completely different tack viz-a-viz origonality - there's even a nod to the magic school being like Harry Potter one of the later chapters).
So, to specifics... Spelling and Grammar errors do occour throughout the book, some can be easily overlooked but when one comes up as a part of the motivation of the lead character it does become annoying (ferries wheel as opposed to ferris wheel).
The prologue seems completely irrelevant, I have gathered that it probably ties in with the second part of the series and gives some grounding to the abilities of the main character and those of the imprisoned consort of the headmaster but its relevance is never improved. Some research would have resulted in a less annoying read for someone from the UK. A large number of references to "sidewalks" in 17th Century London are both inaccurate (they didn't exist at that period) and incorrect (you shouldn't use the work "sidewalk" when describing pavements).
Pendantic stuff aside, apart from the lack of general origonality in the general theme this is entertaining and does what it says on the cover. Young Adult book, fairly easily paced for the younger reader, not too gruesome or shocking. There are some incidental twists and turns that do not follow the Potter stencil (from what I know of it anyway - I never read Harry Potter). Bear in mind I've been asked to read a Young Adult Book at the age of 35, so my expectations may be a tad high (I tried to look at this like I was 16 again, but it was so very long ago - and I was a terrible cynic at 16 as well, so that didn't help).
April 24, 2013
Силен фентъзи дебют. Има какво да се изглади, но съм оптимист за книга втора :)
July 6, 2023
Това е книга която страшно много харесах!😊
Според мен историята може да разделим на две части:
Първата набляга на нормалността (но не съвсем😉) ако може така да опишем живота на Крис и особено върху силната братска връзка, която е много добре представена.
И макар да знаех още в самото начало че Мат ще загуби живота си, бях толкова погълната от историята, че когато този момент дойде бях изненадана и съкрушена, а това се дължи главно на страхотна работа която авторът е свършил при изграждане на героите, описването на техните взаимоотношения и като цяло развивайки историята през тази първа част.
Харесвам истории, които се развиват на територията на някакъв тип Академия. Мога да кажа че тук цялостната идея за структурата на обучение е доста различна от това което предполагах и като цяло авторът стъпва на доста здрави основи и оттам отпуска въображението си и това ме впечатли много.
Да, тук става въпрос за вампири, но те са както с познати вече черти така и с прибавени по - различни елементи. С което авторът ги превръща в негови си герои, които се различават от стериотипното.
Финалът е невероятен и нямам търпение да
прочета следващата книга от поредицата.
Според мен историята може да разделим на две части:
Първата набляга на нормалността (но не съвсем😉) ако може така да опишем живота на Крис и особено върху силната братска връзка, която е много добре представена.
И макар да знаех още в самото начало че Мат ще загуби живота си, бях толкова погълната от историята, че когато този момент дойде бях изненадана и съкрушена, а това се дължи главно на страхотна работа която авторът е свършил при изграждане на героите, описването на техните взаимоотношения и като цяло развивайки историята през тази първа част.
Харесвам истории, които се развиват на територията на някакъв тип Академия. Мога да кажа че тук цялостната идея за структурата на обучение е доста различна от това което предполагах и като цяло авторът стъпва на доста здрави основи и оттам отпуска въображението си и това ме впечатли много.
Да, тук става въпрос за вампири, но те са както с познати вече черти така и с прибавени по - различни елементи. С което авторът ги превръща в негови си герои, които се различават от стериотипното.
Финалът е невероятен и нямам търпение да
прочета следващата книга от поредицата.
November 16, 2013
The second book is better tbh...
September 19, 2017
Когато е едва на 19, Кристиян Малинов вече може да се похвали с две издадени книги – „Недосегаем” и нейното продължение „Прераждане” (изд. „Либра Скорп”). Днес, три години по-късно, третата част от родната Young Adult поредица вече се задава (премиерата на „Въздигане” предстои съвсем скоро!). С други думи, моментът е повече от подходящ, за да наваксаме с първата и втората книга. „Недосегаем” дори беше издадена на английски в САЩ. Е, ние пък ще си я четем „в оригинал”! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Displaying 1 - 6 of 6 reviews