What do you think?
Rate this book
Госпожа Стихийно бедствие
Мамоари на голямата актриса Стоянка Мутафова.
- GenresBulgarian Literature
208 pages, Paperback
First published October 1, 2009
2 people are currently reading
14 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
June 16, 2013
Така.. ами книжката като цяло е хубава.. Образът на Мутафова, пречупен през очите на дъщеря ѝ, доказва за пореден път колко рядък и земен човек е тя. Обаче, тук се прокрадва още нещо.
Наред с описанията на майката, авторката е разказала (лично мое мнение) твърде много за себе си - мъжете, разводът, някакви наченки в театъра.. Изреченията,започнати с "аз" твърде много ми се набиваха на очи. Създаде ми усещане за човек, чиято кариера пропада и с последни сили се мъчи да се измъкне от блатото на гърба на майка си. Ами, не е това начинът. По - скоро трябваше да се заложи повече на силните страни на книгата - разказани истории, в които Мутафова е проявила необикновена воля и разум.
Друго нещо, което дразнеше, бяха редове,редове, редове.. изписани със заглавия на пиеси, в които Стояна е участвала - да , добре е да се знае, но, може би, трябваше да бъдат вмъкнати като между другото на места , споменати по едно или две, а не изброявани едно след друго.
Накратко, според мен , книгата трябва да бъде преработена и издадена пак, защото наистина си заслужава да има такава книга, но не направена по този начин.
Наред с описанията на майката, авторката е разказала (лично мое мнение) твърде много за себе си - мъжете, разводът, някакви наченки в театъра.. Изреченията,започнати с "аз" твърде много ми се набиваха на очи. Създаде ми усещане за човек, чиято кариера пропада и с последни сили се мъчи да се измъкне от блатото на гърба на майка си. Ами, не е това начинът. По - скоро трябваше да се заложи повече на силните страни на книгата - разказани истории, в които Мутафова е проявила необикновена воля и разум.
Друго нещо, което дразнеше, бяха редове,редове, редове.. изписани със заглавия на пиеси, в които Стояна е участвала - да , добре е да се знае, но, може би, трябваше да бъдат вмъкнати като между другото на места , споменати по едно или две, а не изброявани едно след друго.
Накратко, според мен , книгата трябва да бъде преработена и издадена пак, защото наистина си заслужава да има такава книга, но не направена по този начин.
July 31, 2017
it should have been written by a professional writer..
March 13, 2018
Няма да се задълбочавам с коментара си, защото четенето на тази книга беше пълно губене на време и не искам да пилея още безценни минути заради нея.
Винаги съм харесвала Стоянка Мутафова, за мен тя е олицетворение на това което един актьор трябва да бъде, невероятна личност, жива легенда... Толкова много е направила за българския театър, за киното, за културното ни наследство! С какво е заслужила това...НЕЩО?
Съгласна съм да оставя на страна художествените качества на книгата (които изобщо не съществуват, ако трябва да съм честна), но ми е ужасно трудно да преглътна многобройните печатни грешки от типа на: "снимка направена на ОТРИВАНЕТО на Сатирата", объркания словоред и несмислените изречения като: "Хубаво беше, че бях до нея, по-добре от колкото да не бях."
Да не говорим, че в около 65% от книгата Мария Грубешлиева ("Муки") говори за себе си! За това как влязла в ВИТИЗ, как се оженила за някакъв мъж и заминала за Гърция, как той й казал да се закълне да не му изневерява и тя се заклела, но после пък се скарали и отишла на яхтата на някакъв друг човек, но той дори не я докоснал, как се върнала в България, как... ??? Нищо лошо за г-жа Грубешлиева - макар и очевидно лишена от талант, тя звучи искрена и неподправена, което само по себе си е изключително чаровно. Разбирам, че да живееш в сянката на великата Стоянка Мутафова е доста тежко и Муки е имала нужда да разкаже и за себе си. Изпитвам цялата симпатия на света към нея. НО! Аз наистина не се интересувам от връзките, пътуванията и безбройните тривиалности в ежедневието й, още повече поднесени в книга която би трябвало да има за цел да разкаже спомени за Стоянка Мутафова!
Наистина съм ужасно разочарована, не само от книгата, но и от всички хора, които са допуснали да бъде издадена. Чела съм неща от аматьори и дори от малолетни деца, които все пак смогват да си служат с българския език правилно и да разкажат нещо що-годе интересно. Разбирам, че сигурно причината са парите (причината ВИНАГИ са парите), ясно ми е, че феновете на Стоянка Мутафова ще извадят 12 лева (би било последните им), за да си купят книгата, дори от уважение към самата актриса и таланта й. Знам, че това е поредният начин да се получат някакви бързи средства на гърба на известна и обичана личност.
И ВСЕ ПАК.
Могли са поне малко да се постараят! Поне мъничко!
Паралелно с "Госпожа Стихийно бедствие" започнах да чета и биография на актрисата Вивиън Лий (позната най-вече с ролите си в "Отнесени от вихъра" и "Трамвай желание") и контрастът между качеството на двете творби беше, колкото и клиширано да звучи, като шамар в националното ми самочувствие!
Винаги съм харесвала Стоянка Мутафова, за мен тя е олицетворение на това което един актьор трябва да бъде, невероятна личност, жива легенда... Толкова много е направила за българския театър, за киното, за културното ни наследство! С какво е заслужила това...НЕЩО?
Съгласна съм да оставя на страна художествените качества на книгата (които изобщо не съществуват, ако трябва да съм честна), но ми е ужасно трудно да преглътна многобройните печатни грешки от типа на: "снимка направена на ОТРИВАНЕТО на Сатирата", объркания словоред и несмислените изречения като: "Хубаво беше, че бях до нея, по-добре от колкото да не бях."
Да не говорим, че в около 65% от книгата Мария Грубешлиева ("Муки") говори за себе си! За това как влязла в ВИТИЗ, как се оженила за някакъв мъж и заминала за Гърция, как той й казал да се закълне да не му изневерява и тя се заклела, но после пък се скарали и отишла на яхтата на някакъв друг човек, но той дори не я докоснал, как се върнала в България, как... ??? Нищо лошо за г-жа Грубешлиева - макар и очевидно лишена от талант, тя звучи искрена и неподправена, което само по себе си е изключително чаровно. Разбирам, че да живееш в сянката на великата Стоянка Мутафова е доста тежко и Муки е имала нужда да разкаже и за себе си. Изпитвам цялата симпатия на света към нея. НО! Аз наистина не се интересувам от връзките, пътуванията и безбройните тривиалности в ежедневието й, още повече поднесени в книга която би трябвало да има за цел да разкаже спомени за Стоянка Мутафова!
Наистина съм ужасно разочарована, не само от книгата, но и от всички хора, които са допуснали да бъде издадена. Чела съм неща от аматьори и дори от малолетни деца, които все пак смогват да си служат с българския език правилно и да разкажат нещо що-годе интересно. Разбирам, че сигурно причината са парите (причината ВИНАГИ са парите), ясно ми е, че феновете на Стоянка Мутафова ще извадят 12 лева (би било последните им), за да си купят книгата, дори от уважение към самата актриса и таланта й. Знам, че това е поредният начин да се получат някакви бързи средства на гърба на известна и обичана личност.
И ВСЕ ПАК.
Могли са поне малко да се постараят! Поне мъничко!
Паралелно с "Госпожа Стихийно бедствие" започнах да чета и биография на актрисата Вивиън Лий (позната най-вече с ролите си в "Отнесени от вихъра" и "Трамвай желание") и контрастът между качеството на двете творби беше, колкото и клиширано да звучи, като шамар в националното ми самочувствие!
February 2, 2016
Отлична колекция от случки от живота на великата Стояна и от не толкова сполучливият живот на дъщеря и Мария. За съжаление стилът на разказване е прекалено "махлянски" за мен.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews