What do you think?
Rate this book
Джобна енциклопедия на мистериите
Волтер, като човек на Просвещението, предизвиква у разглеждания автор откровено злонамерено раздразнение, но всъщност е абсолютно прав: ние живеем в най-добрия от всички светове! По-добър от това би било вече прекалено. Разбирайки в моменти на просветление, че все пак има гузна съвест, или поне така изглежда, авторът се опитва да се измъкне, като му се присмива – на него /Волтер; но също и на най-добрия свят/, а и на мнозина от останалите. Харпър Ли описва нещо подобно в “Да убиеш присмехулник”, но като повечето жени и тя доста преувеличава. Да, нашият автор е надменен, но внимателно се придържа към безопасните шеги – най-вероятно за да не си създава излишни неприятности. Не е никак глупав всъщност. Казано по-точно, книгата му показва докъде могат да стигнат някои неща.
Игнаций Бърд,
“Western Panchatantra”
Игнаций Бърд,
“Western Panchatantra”
568 pages, Hardcover
First published January 1, 2008
17 people are currently reading
201 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
April 16, 2015
Удоволствие е да се мъчиш да прочетеш тази книга. И е мъка да намериш удоволствие след прочитането й.
Прекрасен стил, който хем е удоволствие, хем е предизвикателство за интелекта и нервите ти. И след като приключиш, а аз даже още към средата на книга, се чудиш дали си е заслужавало.
Прекрасен стил, който хем е удоволствие, хем е предизвикателство за интелекта и нервите ти. И след като приключиш, а аз даже още към средата на книга, се чудиш дали си е заслужавало.
This entire review has been hidden because of spoilers.
March 17, 2020
Превъзходна книга, голямо удоволствие ми достави. Преплитането на действащи лица с почти библиографското изследване на стари текстове е чудесно хрумване.
October 28, 2014
Опитах от любопитство, четох донякъде, но просто не е моята бира това :)))
July 2, 2017
"Джобна енциклопедия на мистериите" е втората ми среща с Милен Русков. След прочитането на "Захвърлен в природата" изобщо не бях сигурен дали ще дам втори шанс, тъй като бях леко казано разочарован от това, което прочетох.
Тук, обаче, очакванията ми бяха посрещнати.
Книгата е наистина разиграна във формата на енциклопедични статии с много сходна дължина. Читателят преминава през 12 области на мистичното: от астрологията през херметизма и тамплиерите до чумата, опустошавала Европа през ХIV в. и едва ли не оказала се една от най-активните съставки, катализирали процеса, довел до Ренесанса. Именно с нея и приключва книгата. Всъщност, човек може да се замисли дали пътуването из "фактите" (понеже все пак говорим за произведение на художествената литература) всъщност не е пътуване във времето и развитието на видовете мистично познание. Със сигурност, струва ми се, текстът може да се чете и така.
Главният герой в цялото произведение сякаш е човешката природа, проявявана през разбични персонажи и изявявана през ироничните вмятания на автора, които правят текста още по-приятен.
Иначе, книгата е тегава и тежка. Пълна е с фактология (със или без кавички), липсва фабула или ясен сюжет, ако изобщо има някакъв. За мен беше удоволствие да я чета, но си мисля, че без определени предварителни знания, ще е просто насипна информация. Може би и ако моите бяха повече, щях да я оценя още повече, времето ще покаже, евентуално.
Романът изиза 2003 и опраделено е събитие за българската литература - силно заиграване с постмодерните разкъсвания на наратива, фрагментирането на възприятията и преосмислянето на историческата перспектива.
Много, много се радвам, че се понасилих да я почна.
Тук, обаче, очакванията ми бяха посрещнати.
Книгата е наистина разиграна във формата на енциклопедични статии с много сходна дължина. Читателят преминава през 12 области на мистичното: от астрологията през херметизма и тамплиерите до чумата, опустошавала Европа през ХIV в. и едва ли не оказала се една от най-активните съставки, катализирали процеса, довел до Ренесанса. Именно с нея и приключва книгата. Всъщност, човек може да се замисли дали пътуването из "фактите" (понеже все пак говорим за произведение на художествената литература) всъщност не е пътуване във времето и развитието на видовете мистично познание. Със сигурност, струва ми се, текстът може да се чете и така.
Главният герой в цялото произведение сякаш е човешката природа, проявявана през разбични персонажи и изявявана през ироничните вмятания на автора, които правят текста още по-приятен.
Иначе, книгата е тегава и тежка. Пълна е с фактология (със или без кавички), липсва фабула или ясен сюжет, ако изобщо има някакъв. За мен беше удоволствие да я чета, но си мисля, че без определени предварителни знания, ще е просто насипна информация. Може би и ако моите бяха повече, щях да я оценя още повече, времето ще покаже, евентуално.
Романът изиза 2003 и опраделено е събитие за българската литература - силно заиграване с постмодерните разкъсвания на наратива, фрагментирането на възприятията и преосмислянето на историческата перспектива.
Много, много се радвам, че се понасилих да я почна.
January 12, 2019
Свикнала съм да чета такива книги,мъчни за каквито ги имат повечето хора заради твърде много от по-“лесната” литература... но... въпроса е дали има смисъл.В моя случай -не.
Три,заради опита:Д
Три,заради опита:Д
March 24, 2018
Самият автор в предговора отбелязва, че не е убеден доколко тази книга би доставила удоволствие на четящия, но определено е доставила удоволствие на пишешия. И наистина, човек, някакси, е склонен за завиди на автора за цялото това прилючение, което е съставлявало проучването на пребогатата тематика и съпътстващото или пък - последвало написване на книгата.
Е, в случая, съм читател.
Русков е подбрал няколко изключително интересни теми разпръснати небрежно из времето и пространството, а и аз полето на познанието. Всяка от тях е обект на невероятни мистификации, суеверия и конспиративни теории. Презентацията на всяка тема се състои от нехудожествено теоретично-фактологично изложение изпъстрено с иронични художествени мистификации, които варират от изключително остроумни до... не съвсем.
В моите очи, най-голямото достойнство на книгата е липсата на задни мисли у писателя. Тя (книгата) не е негов скрит религиозен, философски или политически манифест. Дори не ни проповядва носталгия. Оставил ни е достатъчно място да настаним във всяка една тема личното си възприятие и светоусещане. (Подведен от хипотезата, че имаме такива.)
Тази, първа за мен, среща с писателя няма да остане единствена.
Е, в случая, съм читател.
Русков е подбрал няколко изключително интересни теми разпръснати небрежно из времето и пространството, а и аз полето на познанието. Всяка от тях е обект на невероятни мистификации, суеверия и конспиративни теории. Презентацията на всяка тема се състои от нехудожествено теоретично-фактологично изложение изпъстрено с иронични художествени мистификации, които варират от изключително остроумни до... не съвсем.
В моите очи, най-голямото достойнство на книгата е липсата на задни мисли у писателя. Тя (книгата) не е негов скрит религиозен, философски или политически манифест. Дори не ни проповядва носталгия. Оставил ни е достатъчно място да настаним във всяка една тема личното си възприятие и светоусещане. (Подведен от хипотезата, че имаме такива.)
Тази, първа за мен, среща с писателя няма да остане единствена.
July 14, 2025
Рецензия: 4/5 ⭐️
Джобна енциклопедия на мистериите – Милен Русков
С този сборник Милен Русков отново демонстрира неподражаемия си стил, остроумие и усет към иронията. Макар и представена като "енциклопедия", книгата е всъщност игра с жанровете, съчетаваща сатира, фалшива ерудиция и блестящо чувство за абсурд.
Авторът се заиграва с теми като тайни общества, конспирации, паранормални явления и загадъчни исторически факти, като ги поднася с безпощадно чувство за хумор и леко намигване към читателя. Това е интелигентна пародия на човешката склонност да търси смисъл в мистерии — дори когато такъв няма.
Причината за оценката 4/5, а не 5/5, е, че на моменти форматът може да стане леко монотонен, особено при последователно четене. Това е книга, която работи най-добре в малки дози — като джобен наръчник за иронично мислене.
В обобщение:
Остроумна, интелигентна и приятно абсурдна енциклопедия на човешката лековерност. Милен Русков в отлична форма. 4/5.
Джобна енциклопедия на мистериите – Милен Русков
С този сборник Милен Русков отново демонстрира неподражаемия си стил, остроумие и усет към иронията. Макар и представена като "енциклопедия", книгата е всъщност игра с жанровете, съчетаваща сатира, фалшива ерудиция и блестящо чувство за абсурд.
Авторът се заиграва с теми като тайни общества, конспирации, паранормални явления и загадъчни исторически факти, като ги поднася с безпощадно чувство за хумор и леко намигване към читателя. Това е интелигентна пародия на човешката склонност да търси смисъл в мистерии — дори когато такъв няма.
Причината за оценката 4/5, а не 5/5, е, че на моменти форматът може да стане леко монотонен, особено при последователно четене. Това е книга, която работи най-добре в малки дози — като джобен наръчник за иронично мислене.
В обобщение:
Остроумна, интелигентна и приятно абсурдна енциклопедия на човешката лековерност. Милен Русков в отлична форма. 4/5.
May 25, 2024
На всички Алесандро Ескалатори, Игнаций Бърдове и шармантни Гласия-Лаболаси от световната история. И на Урода Джон.
„Неща като това, изглежда, са абсолютно непостижими за индивидуалното въображение, колкото и богати да са изворите на този голям дар, дошъл тук да покаже, че Бог наистина е милостив. За щастие тези неща не са едно и две, тъй че човек би могъл да си купи шапка, да я свали, а дори и да я удари на не прашно място в земята в знак на почит към този голям Майстор, който разгъва пред него такива истории, а също и към техните герои, които са имали смелостта и духовната сила да участват в тях и, тъй да се каже, са дали всичко от себе си за сбъдването на разказа. И той се е сбъднал.”
„Неща като това, изглежда, са абсолютно непостижими за индивидуалното въображение, колкото и богати да са изворите на този голям дар, дошъл тук да покаже, че Бог наистина е милостив. За щастие тези неща не са едно и две, тъй че човек би могъл да си купи шапка, да я свали, а дори и да я удари на не прашно място в земята в знак на почит към този голям Майстор, който разгъва пред него такива истории, а също и към техните герои, които са имали смелостта и духовната сила да участват в тях и, тъй да се каже, са дали всичко от себе си за сбъдването на разказа. И той се е сбъднал.”
August 11, 2024
Фантастично написана псевдо-енциклопедична книга. Със сигурност няма да допадне на много хора, защото е повече от неординарно четиво, но на мен идеята за научно-иронично смесване на фикция и факти, времена, нрави, езици и културни, ми допада толкова много, че даже съвсем лесно бих се абстрахирал от моментите на монотоние и сухота, които са неизбежни за подобни текстове, пък били те и псевдо. Повтарящите се герои в наглед съвсем разнопосочните глави спомагат за по-интимната спойка и плавно преплитане на сюжетите и темите. Струва ми се, че през цялото време Русков е умерено саркастичен спрямо централната религиозна тематика, без реално да го демонстрира, което си е майсторлък. А може и само на мен така да ми се е сторило. При всички случаи - удовлетворяващо изживяване, макар една идея по-трудоемко от обикновения роман.
June 14, 2020
Книгата не ми хареса, но от уважение към другото творчество на автора я довърших. Все пак две от главите ми бяха полезни - научих нови неща
November 15, 2022
Една книга, която изцяло ме потопи в своя силно фактологичен свят. Създава предпоставки за дебат дали е роман, или нещо друго. Сюжет има, но е умело прикрит под повърхността.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews