Българска граматика

by Александър Теодоров-Балан

Второ фототипно издание от поредицата „Българска граматична литература на XX век“.

В многоаспектната изследователска дейност на академик Александър Теодоров-Балан неговите граматични трудове заемат особено място не само по отношение на предшестващите ги други граматики, но и поради влиянието, което оказват върху развитието на езиковедската наука у нас. От позицията на съвременните лингвистични теории и с оглед на промените, които преживява българският език, днес може да се преосмислят или оспорват изказаните преди повече от половин век мнения, гледни точки и теоретични постановки. Извън съмнение остава обаче отреденото на акад. Александър Теодоров-Балан място в историята на българската наука и образование.

Проф. д.ф.н. Василка Радева

432 pages, Hardcover

First published May 16, 2012

About the author

Александър Стоянов Теодоров-Балан е роден на 15.10.1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Следва славянска филология в Лайпциг, която завършва в Прага (1884). Доктор по философия (Прага, 1884), професор и титуляр на Катедрата по българска литература (1893-1907, 1910-1934) в СУ. Сред основателите на СУ “Св. Климент Охридски” (1888) и пръв негов ректор и на Библиографския институт (1918-1919). Член на Българското книжовно дружество (БАН) от 1884 г., член на Археологическия институт (1922), почетен доктор на СУ (1939). Автор на над 900 научни публикации в България и чужбина в областта на езикознанието, литературната история и библиографията. Сред по-важните му изследвания са: “Българска литература” (1896), “Книгописният труд на българите”, (1906), “Български книгопис за 100 години (1806-1905)” (1909), “Българска граматика” (1930), “Нова българска граматика” (1940) и др. Умира в София на 12.02.1959 г.

Reviews

[Ангѣлъ]

РЕЧНИК
по-особени думи и термини, употребени от А. Т.-Балан

барбаризми мн. Ненужни заети (чужди) думи
безназвучна (сричка) Неударена сричка
бочни назвук Вторично ударение
бъдно време Бъдеще време
бърнени съгласки мн. Устнени (лабиални) съгласни (б, м, п)
веже гл. 3 л. Свързва
везба ж.р. Свързване, съчетаване
възклицатель м.р. Удивителен знак
въпроситель м.р. Въпросителен знак
гласежно прил. Фонетично
гласка ж.р. Говорен звук
гласкова (система) прил. Звукова система
говорски прил. Диалектен
двоегласка ж.р. Дифтонг
двоеточка ж.р. Двоеточие
действена везба Деятелно отношение, свързване
днище ср.р. Дъно, основа
думознаци мн. Знаци, приети и осмислени като думи (%, №, +, §)
думоред м.р. Словоред
думски прил. Словен
думотворба ж.р. Словообразуване, словотворчество
еклив прил. Сонорен (съгласен звук)
елоерова (сричка) прил. Ликвидна група (-ър-/-ръ, -ъл-/-лъ-)
завесни съгласки мн. Веларни съгласни (г, к, х)
заврат м.р. Инверсия, обратен словоред
закраени прил. Окончаващи, завършващи
запетка ж.р. Запетая
значенски прил. Семантичен
зъбници мн. Дентални съгласни (д, т)
изустена (дума) прич. Изговорена дума
крайка ж.р. Окончание
кръстомеша ж.р. Контаминация
кукици мн. Кавички
междучастица ж.р. Неизменяема дума за израз на размисъл; частица (я, бе, де)
менитба ж.р. Склонение на имената по облици
менитна (дума) прил. Изменяема дума
местоиме ср.р. Местоимение
нагласуване ср.р. Интонация
надваряне ср.р. Надпреварване
назвук м.р. Ударение
назвукува се гл. 3 л. Акцентува се, поставя се ударение
насрещници мн. Корелативни съгласни (п/б, к/г, т/ди др.)
немаря гл. Не обръщам внимание, подценявам
неменитна (дума) прил. Неизменяема, нефлективна дума
обглас м.р. Степенуване на гласни звукове
обликов прил. Морфологичен
обнимам гл. Включвам, обхващам
обсказ м.р. Обстоятелствено пояснение
обсказово изречение Подчинено обстоятелствено изречение
относба ж.р . Отношение, отнасяне
охотник м.р. Лице, което проявява желание
пакостно нар. Вредно
подмет м.р. Подлог
подметово изречение Подчинено подложно изречение
подредбов (съюз) прил. Субординационен, подчинителен (съюз)
подрок м.р. Допълнение
подроково изречение Подчинено допълнително изречение
преминало (време) прич. Plusquam perfectum (беше излязъл)
препиналец м.р. Препинателен знак
призор м.р. Грижа, внимание
приказно (наклонение) прил. Преизказно наклонение
прилог м.р. Приложение
прилогова везба Съчетание с определяемо преди определението (ум необятен)
примет м.р. Определение
приметово изречение Подчинено атрибутивно (определително) изречение
приметова везба Атрибутивно съчетание, в което на първо място е определението
прирок м.р. Сказуемо
прироково изречение Едносъставно безподложно изречение
прирочник м.р. Именна част на именно сказуемо (Анко стана учител) или сказуемно определение (Слушаш ме тъй безучастен)
прирочно съчетание Предикативно съчетание
разлъчен (съюз) прил. Разделителен (съюз)
речнишки прил. Лексикален
самогласка ж.р. Вокал, гласен звук
самогласков прил. Който се отнася до гласен звук; вокален
самомножно число прил. Pluralis tantum
сверижен (изговор) Свързан изговор
сек м.р. Раздел
селби мн. Преселвания
сетница ж.р. Резултат, последица
сглоб (на дума) м.р. Компонент (морфема) на дума
сказец м.р. Сказуемо
скупно нар. Заедно, общо
слогов прил. Стилистичен
споредбов (съюз) прил. Координационен, съчинителен (съюз)
спроти предл . Спрямо
спряг м.р. Словосъчетание
съгласка ж.р. Консонант, съгласен звук
съгласков прил. Който се отнася до съгласен звук; консонантен
съгласкова купчина Група съгласни звукове
съдба ж.р. Осъждане, критика
съскави зъбници мн. Съскави алвеолни съгласни (с, з, ц)
творница ж.р. Морфема, словообразувателен формант
товарно нар. Прекомерно
траятни (глаголи) прил. Verba durativa, несвършени глаголи, които означават извършване на действието без прекъсване
трупина (на дума) ж.р. Основа на дума
тръпен (залог) прил. Страдателен залог
тръпна везба Страдателно отношение, свързване
тъждероден подрок Допълнение, което има еднаква основа (корен) със сказуемото (лоши си думи думали; сън сънува)
уведа гл. Въведа
усебни (глаголи) прил. Възвратносредни глаголи (върви си, седни си)
шевова (гласка) прил. Съединителна гласна
яд ж.р. Отрова
 

Съставил
Проф. д.ф.н. Василка Радева