Eзикът нa вceки нapoд нeпpeкъcнaтo ce paзвивa и измeня. Haй-пpoмeнливa e лeкcикaтa, тъй кaтo тя e cвъpзaнa пo-нeпocpeдcтвeнo c oбщecтвeнaтa пpaктикa, c мaтepиaлния и дуxoвния живoт нa чoвeкa. Пpoмeнитe, кoитo ce извъpшвaт, ca oт нaй-paзличнo ecтecтвo. Създaвaт ce нoви думи, утвъpждaвaт ce нoви фopми, eдни думи oтпaдaт, дpуги измeнят пъpвoнaчaлнoтo cи знaчeниe. Maтepиaлитe зa cлoвникa и зa илюcтpaтивнитe пpимepи нa peчникa ca взeти oт книжнинaтa ни oт XIX в., глaвнo oт xудoжecтвeни и дpуги пpoизвeдeния, oт пpeвoди и пepиoдикaтa, кoитo и дo днec нe ca зaгубили cвoятa cтoйнocт и пoпуляpнocт, изучaвaт ce в училищaтa или ce чeтaт oт пo-шиpoк кpъг читaтeли. Днeшният читaтeл, кoйтo иcкa дa ce зaпoзнae c бoгaтcтвaтa нa нaциoнaлнaтa ни литepaтуpa, дa вникнe в минaлoтo нa бългapcкия нapoд, cpeщa тpуднocти зa paзбиpaнeтo нa peдицa нeпoзнaти думи, кoитo нe ce упoтpeбявaт в cъвpeмeнния книжoвeн eзик, a ce cpeщaт в книжнинaтa ни. Teзи тpуднocти щe бъдaт пpeoдoлeни c пoмoщтa нa пpeдлaгaния peчник нa ocтapeли, peдки и диaлeктни думи, кoйтo ги тълкувa нaучнo и дaвa тoчнoтo им знaчeниe.
балван – голям камък белчуг – метална халка (прабългарска, старобългарска) бибел, бибол – пуяк билюр – Billur – кристално стъкло (турски, идва от източноиранското белур - планински кристал) блюдя, блюсти – пазя, (да) пазя; (да) охранявам; (да) спазвам (от тук - блюстител)
вепър – шопар, нерез, глиган, мъжко прасе, дива мъжка свиня (славянска) врана, враня, вранкя, вранка – малка вратичка, която се издълбава в дъската на по-голяма бъчва, отвор в бъчва, канелка, дървена запушалка на буре, каца, бъчва въс - мустак, косъм (въси - реснички, мустаци, малки мустачки, стблг)
галатен – мръсен, гнусен грив - сив, сивоок даятел – човек, който дава
джонка – клюн, човка дзвиска – двегодишна овца длака – външен вид, изглед домогник – кандидат за женитба
жигало - жило на оса, пчела
забела – зора, зазоряване, предутрин (от бял, става бял, светъл) зорба – насилие (от перс.)
извет - причина, предлог изкаваля – да направя механично (поклон) измелче – шиле на 9 месеца
каканижа – говоря монотонно, неясно калашник, клашник – ямурлук карпа – скала, зъбер, голям камък каук, кавук – висока островърха шапка, шапка на саките (в турски, производно от хаурва - шапка в езика на саките) киак, киек – късо дърво за биене на тъпан куда – ято, ято птици купел – езеро, бент; съд за кръщаване
легъл – нива с полегнали класове
мизинец – най-малкия син в семейството
набатквам – налучквам навиря – да напълня с вода (от вир – малко езерце, авестийска дума)
обрензам – изцапам обърдоча – омърлуша окропник – басейн с топла вода осмарство - кожарство (осмар – кожар) Осугаря – късно агнене (агне-сугарче – късно родено агне). В Македония „Сугарен Великден“ означава „късен Великден“ отивам за бяла бога – опропастявам се ощур – род, порода
пазило, пазилка – амулет, от глагола пазя палийски – дяволски, проклет (много често фамилните имена издават родови прякори, които характеризират хората от рода. Има фамилно име Палийски, нещо като Куманов или Турчев – лош, проклет и злобен човек от подобен род) пандил – обор пръждома – пъкъл, ад. Отивай при дяволите (пръждома значи пъкъл, ад - от пържа - печене) пържол – охлюв пърч – сила (от пъргавина). Другаде – височина, издигнатост, елит
размартикосан – разнебитен, разглобен, разтурен (Тази дума може да обясни изразът от Волжска България: Хас, хас, мардукан – Слънце, Слънце, разтури ги!) рало – чифт
свитка – искра серес – бряз, вол с бяло петно (звезда) на челото. На турски - сакар скъдел – керемида стамен – скромен, приличен строп – етаж стубла, стублица – кладенец стяг, пряпорец - знаме сугарен – млад, късно роден сура - пепел, произлиза от сур - сив
тавряз – трезвен (персийска дума) тане – брой, парче – перс. и авест. тат – крадец, разбойник – стбл. и персийска дума тъл – под на стая
уд – телесен член, крайник, ръце и крака ука – наука
харо – стар (от гръцко митологично име)
хрумица, чеперек - разстоянието между разтворените палец и показалец