Макар да третира събития от близката ни история - Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година, - романът "Ангела" не е само исторически роман. Събитието при цялата му многопластовост и патриотичен подем служи до известна степен като фон за разгръщането на една драматична съдба - съдбата на Нико Камелис, типичен представител на противоречивия деветнадесети век. Нико Камелис, осиновената му дъщеря Ралу, родният му син Малей, техните сложни взаимоотношения на любов, омраза и търпимост, намерили своя най-категоричен израз в дните на Съединението, изграждат събитийната канава на романа. Дискретен отпечатък върху повествованието оставя един женски образ - магнетичната фигура на сродницата Ангела. Горда българка, серт жена, станала по своя воля съпруга на турски бей, покорила го с чар, красота и интелект. С годините името на Ангела се е превърнало в нещо като повеля, с него си служат изпадналите в затруднения нейни сънародници и оправдават постъпките, решенията и прегрешенията си. Характерно за цялостната структура на романа е удачното вплитане в текста на разнородна по вид кореспонденция. Използвайки модели на официални, частни писма, обяви за сватби, депеши, рапорти на агенти. Всички "документи", от които е изградена книгата, са плод на авторовото въображение, в изключение на двата цитирани пункта от Берлинския договор. Сюжетно и интонационно романът "Ангела" е своеобразно продължение на историческия роман "Не умирай вместо мен".
Неда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист; редактор в художествената редакция на Военно издателство "Св. Георги Победоносец"; писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. "Отечество". Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирката "Повторими неща"; на тетралогия исторически романи "Памет": "Войната свърши в четвъртък", "Не умирай вместо мен", "Ангела", "Приют за щастливи"; на трилогия за юноши: "Обичам те, вълк", "Вълк на покрива", "Разбивачи на касички", както и на други романи: "Три кита в аквариума", "Лобният път на сърцето", "Надали", "Полугол и полугола", на трилогията "Вино": "Вино и молитви", "Вино и оръжия", "Вино и чудеса"; на повестта "Ирма, жената на бог Марс"; на пиесите "И слезе Господ на земята", поставена в Театъра на армията, "Гълъб за сърдечни послания" и "Звезда от последна величина" - в телевизионния театър, "Асен, убиецът на Иванко" (2011). Някои нейни романи са преведени на френски, руски, чешки, полски език. Има награди от Националния фонд "Развитие" и Националния център на книгата.
"Ангела е всичко, което няма човек, и най-много е онова, дето човек най-много иска."
Подхващайки книгата, не знаех какво да очаквам. Преди да се родя, майка ми е прочела книгата по препоръка на нейна приятелка библиотекарка. Като дете ми беше любопитно, защо ме е кръстила така - често чувах "Какво е това име Ангела?". Дори няма да коментирам различните произношения. Но започнах да я разпитвам за решението ѝ. Да, от части е на баща ми, но по-голямо влияние е имала именно тази книга. Тя, както и аз, оставаме впечатлени от романа.
Преди да изнамеря книгата от сайта на книжен пазар, дълги години си мислех, че се разказва за героиня на име Ангела. Сравнително правилно предположение. Ангела обаче се превръща в нещо много по-мащабно. Превръща се в молитва, в цел и вяра, в просветление, в надежда. Белегът на героинята се превръща в светиня за народа.
"А не знаеш, че Ангела е онова, което човек ожида... За болния здравето е Ангела, за роба - избавлението, за сиромаха - издавянето до идущата пролет... Всеки си има Ангела."
Но като изключим предадения свят смисъл на името, романът наистина те сграбчва. Не бях чела произведение с подобна структура преди - диалог, бележки, проповеди, писма, и други документи. Не всичко е казано в прав контекст, но това те оставя да извлечеш за себе си загатнатото според собствени разбирания.
Героите са изключително добре развити - тяхната сложност откъм чувства и обстоятелства. Отдавна не бях мразила герой така както мразя Никола Джанков. Книгата ме провокира да се обадя на майка ми и да се възмущавам върху всичко, което е, и което прави. Рядкост е това за мен.
Но да, обобщено - невероятен роман.
Със сигурност не се чете лесно и трябва да се отдели внимание и доза съсредоточеност към промените в имената и различните детайли. Много се радвам, че ми се отвори възможност да направя именно това и да я прочета. 18 години по-късно мога да предам ново значение на хубавото си име.
"Ангел според свещените книги на гяурите бей ефенди, значи пратеник. А ханъмата ти, аллах да я поживи, като е кръстена Ангела туй, галиба, ще рече... женски образ на пратеничеството."