What do you think?
Rate this book
Светослав Тертер
Последно вътрешно единство, последно териториално разширение, последни бранни успехи — такава е за Втората българска държава ролята на цар Светослав Тертер.
Преминал детството и младостта си като заложник при ромеи и татари, той се завръща в България и я заварва окаяна, разпокъсана, съсипана икономически и военно, с един татарин на престола на Асеневци. И Светослав, опазил през изпитанията българската си чест, облегнат на здравите народни сили, смъква позорното татарско иго.
Укрепил властта си, Светослав реорганизира войската и потърсва правдата на меча. Самороден военен гений и продължител на традициите, завещани от Симеон и Калоян, той през тежки войни и славни победи възвръща заграбените от Византия земи. И отново издига България до първостепенна сила на Балканите — границите й се разпростират от Странджа на юг до устието на Днестър на север…
Преминал детството и младостта си като заложник при ромеи и татари, той се завръща в България и я заварва окаяна, разпокъсана, съсипана икономически и военно, с един татарин на престола на Асеневци. И Светослав, опазил през изпитанията българската си чест, облегнат на здравите народни сили, смъква позорното татарско иго.
Укрепил властта си, Светослав реорганизира войската и потърсва правдата на меча. Самороден военен гений и продължител на традициите, завещани от Симеон и Калоян, той през тежки войни и славни победи възвръща заграбените от Византия земи. И отново издига България до първостепенна сила на Балканите — границите й се разпростират от Странджа на юг до устието на Днестър на север…
170 pages, Paperback
First published January 1, 1971
47 people want to read
About the author
Цончо Родев
20 books38 followersЦончо Христов Родев e български писател, автор на исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и новели.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
May 25, 2025
Поредната чудесна книга за юноши на Родев, в която главен герой е слабо познат български средновековен владетел.
Упадъкът на Второто българско царство след смъртта на Иван Асен II е стремителен и много земи населени с българи са отново във византийски ръце.
Младият Теодор Светослав има незавидна съдба. Макар и царски син, той дълго време е заложник при най-големите съперници на страната си - византийците, а в последствие и при татарите на Ногай. С решаващата негова помощ Чака, синът на хана загубил властта от брат си след смърта на Ногай взима успешно трона в Търновград.
Но Светослав Тертер има амбиции да възвърне величието на България и организира преврат, след който сам е провъзгласен за български цар.
Води разумна и смела политика и стабилизира положението на царството си. Успява в много от начинанията си, нещо което не може да се каже за голяма част от предшествениците и наследниците му.
Книгата на Цончо Родев е интересно и добре написана, увлекателна е от самото си начало и разполага с богат речник и исторически извори в края си.
За мен бе удоволствие да я прочета!
Моята оценка - 4,5*.
Ето и линк към статията за царя в Уикипедия:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%...
P.S. Има ново издание от тази година, което е супер новина!
Упадъкът на Второто българско царство след смъртта на Иван Асен II е стремителен и много земи населени с българи са отново във византийски ръце.
Младият Теодор Светослав има незавидна съдба. Макар и царски син, той дълго време е заложник при най-големите съперници на страната си - византийците, а в последствие и при татарите на Ногай. С решаващата негова помощ Чака, синът на хана загубил властта от брат си след смърта на Ногай взима успешно трона в Търновград.
Но Светослав Тертер има амбиции да възвърне величието на България и организира преврат, след който сам е провъзгласен за български цар.
Води разумна и смела политика и стабилизира положението на царството си. Успява в много от начинанията си, нещо което не може да се каже за голяма част от предшествениците и наследниците му.
Книгата на Цончо Родев е интересно и добре написана, увлекателна е от самото си начало и разполага с богат речник и исторически извори в края си.
За мен бе удоволствие да я прочета!
Моята оценка - 4,5*.
Ето и линк към статията за царя в Уикипедия:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%...
P.S. Има ново издание от тази година, което е супер новина!
August 8, 2020
Книгата се чете буквално на един дъх. Липсва драматизма, идеализирането, детайлната дълбочина на образите, типични за други български автори в този жанр. Динамична, интересна, липсва всичко излишно. Не бих могла да оценявам достоверността, понеже не съм историк. Давам й пет звезди, защото всеки ред, написан от Цончо Родев, заслужава толкова.
December 16, 2015
Още един бисер от поредицата, при това от любим автор от детството.
Романизиран очерк за живота на Светослав Тертет - според мен един от най-великите български царе(за което ми мнение доста е повлияла тази книжка).
Ако трябва да сравнявам с романа на Вазов със същото име, там само в първата глава се съдържа повече информация за бита, религията и културата на България през 13-14 век, от колкото в цялата книга на Родев. Ако трябва да я сравня с "Аз съм царят" и "Елтимир Тертер" на Величка Настрадинова, тя е придала много повече плътност и душа на героите си.
И все пак това ми е любимата книга за Тодор-Светослав. Вярен на себе си и на изискванята на поредицата, Цончо Родев описва живота на Тертер без излишни романтични отклонения, без да ни занимава с пейзажа. Тежестта се пада на трудните решения, които трябва да вземе, за да окрепи една разтурена държава, пренабрегвайки себе си, семейството си, вярата и честта си. Прилагането на военна реформа, изземайки войската от болярите. Необходимата жестокост за да се укрепи държавата под единично управление. Нововъведени бойни похвати, нов спеши строй, измислен само за бой с византийци. И накрая няколкото гениални стратегически решения, с които успява да върне на българия цяла Странджа, южното черноморие и да разгроми многократно превишаващата го по численост, оръжие и обучение византийска войска на чело с човека разгромил Ивайловата армия.
Задължителна. Пет звездички, без да се замислям.
Романизиран очерк за живота на Светослав Тертет - според мен един от най-великите български царе(за което ми мнение доста е повлияла тази книжка).
Ако трябва да сравнявам с романа на Вазов със същото име, там само в първата глава се съдържа повече информация за бита, религията и културата на България през 13-14 век, от колкото в цялата книга на Родев. Ако трябва да я сравня с "Аз съм царят" и "Елтимир Тертер" на Величка Настрадинова, тя е придала много повече плътност и душа на героите си.
И все пак това ми е любимата книга за Тодор-Светослав. Вярен на себе си и на изискванята на поредицата, Цончо Родев описва живота на Тертер без излишни романтични отклонения, без да ни занимава с пейзажа. Тежестта се пада на трудните решения, които трябва да вземе, за да окрепи една разтурена държава, пренабрегвайки себе си, семейството си, вярата и честта си. Прилагането на военна реформа, изземайки войската от болярите. Необходимата жестокост за да се укрепи държавата под единично управление. Нововъведени бойни похвати, нов спеши строй, измислен само за бой с византийци. И накрая няколкото гениални стратегически решения, с които успява да върне на българия цяла Странджа, южното черноморие и да разгроми многократно превишаващата го по численост, оръжие и обучение византийска войска на чело с човека разгромил Ивайловата армия.
Задължителна. Пет звездички, без да се замислям.
July 1, 2021
Историческа повест, сдобила се с ново и много хубаво издание, благодарение на "Българска история".
Не бях чел нищо на Цончо Родев досега и това определено е било грешка. Личи си, че е правил задълбочени проучвания и се е придържал към това, което е известно от живота на вероятно предпоследния далновиден цар на Втората българска държава.
Без съмнение, интересното време е добра основа за едно интересно литературно произведение, но Цончо Родев е успял в две задължителни направления: пише класно и талантливо, използва подходящ език, за да вкара читателя в света; запълнил е огромните дупки и причинно-следствени връзки убедително.
Книгата се чете много бързо - насилвах я да я оставям, а от това по-добър атестат за автора няма.
П.П. Подпитах "Българска история" дали планират да издадат и други, вече труднонамираеми исторически книги на Цончо Родев. Отговорът беше логичен - "ако продажбите са достатъчно добри - да".
Не бях чел нищо на Цончо Родев досега и това определено е било грешка. Личи си, че е правил задълбочени проучвания и се е придържал към това, което е известно от живота на вероятно предпоследния далновиден цар на Втората българска държава.
Без съмнение, интересното време е добра основа за едно интересно литературно произведение, но Цончо Родев е успял в две задължителни направления: пише класно и талантливо, използва подходящ език, за да вкара читателя в света; запълнил е огромните дупки и причинно-следствени връзки убедително.
Книгата се чете много бързо - насилвах я да я оставям, а от това по-добър атестат за автора няма.
П.П. Подпитах "Българска история" дали планират да издадат и други, вече труднонамираеми исторически книги на Цончо Родев. Отговорът беше логичен - "ако продажбите са достатъчно добри - да".
May 11, 2021
"Боже, защо си заслепил людете да смятат, че властта е благо и радост? Защо е тъй примамна тя за човеците? За нея, властта, са извършени повече престъпления, отколкото дори за любовта… А властта, това е бреме, бреме, бреме!…"
"Светослав Тертер" на Цончо Родев е чудесно-написаната и достоверно-звучаща историята на един по-малко познат владетел. (Всеки знае Иван Асен II, Калоян, но по-малко се говори за Светослав Тертер).
Беше ми изключително интересна и се възхитих на самообладанието, търпението и далновидността на този наш владетел и на това, че за всяко свое решение той поставя България над всичко. Той е държавникът, който — макар и с цената на нечувани за времето си „грехове“ и „престъпления“, като това да осъди на смърт и хвърли в пропаст патриарха на Българската църква, да смята своя баща за враг на държавата, да престъпи обещанието си да запази живота на Чака - е неразбран дори от собствената си съпруга царица Ефросина, но успява да избави България от татарски нашествия и ромейски вмешателства, възвръща единството на държавата като смазва вътрешните разцепления и междуособиците ѝ, възвръща границите ѝ от Днестър на север до Странджа на юг, укрепва страната и възражда за първи път след управлението на Иван Асен втори външната търговия до такива висоти, че Генуа, най-мощната морска държава по онова време, е трябвало да се съобразява с България.
Цончо Родев пише думите:
"Аз съм цар и моите дела ще бъдат съдени от потомците ни дорде има българин на земята. Длъжен съм да следвам моя път, защото е път трънлив, но правилен и полезен."
и
"Аз съм цар и моите грехове и добродетелства не се мерят с обикновените човешки мерки. /.../ имало е царе строги и дори жестоки, Калоян например е бил от тях, а народната памет ги тачи като светци; обратното — случва се цар да бъде праведен като отшелник, а народът после го заклеймява като сетен престъпник. Ето, вземи Смилец. Живял си човекът и уж никому зло не сторил, а всеки българин го кълне, зове го Каин и Юда. И проклятията ще го следват, докато е живо българското семе."
и за мен са много правилни, защото истинска оценка на събитията може да се направи само от дистанцията на времето. И макар за времето си да е бил неразбран, годините на неговото управление се превръщат в едни от най-успешните за България.
"Светослав Тертер" на Цончо Родев е чудесно-написаната и достоверно-звучаща историята на един по-малко познат владетел. (Всеки знае Иван Асен II, Калоян, но по-малко се говори за Светослав Тертер).
Беше ми изключително интересна и се възхитих на самообладанието, търпението и далновидността на този наш владетел и на това, че за всяко свое решение той поставя България над всичко. Той е държавникът, който — макар и с цената на нечувани за времето си „грехове“ и „престъпления“, като това да осъди на смърт и хвърли в пропаст патриарха на Българската църква, да смята своя баща за враг на държавата, да престъпи обещанието си да запази живота на Чака - е неразбран дори от собствената си съпруга царица Ефросина, но успява да избави България от татарски нашествия и ромейски вмешателства, възвръща единството на държавата като смазва вътрешните разцепления и междуособиците ѝ, възвръща границите ѝ от Днестър на север до Странджа на юг, укрепва страната и възражда за първи път след управлението на Иван Асен втори външната търговия до такива висоти, че Генуа, най-мощната морска държава по онова време, е трябвало да се съобразява с България.
Цончо Родев пише думите:
"Аз съм цар и моите дела ще бъдат съдени от потомците ни дорде има българин на земята. Длъжен съм да следвам моя път, защото е път трънлив, но правилен и полезен."
и
"Аз съм цар и моите грехове и добродетелства не се мерят с обикновените човешки мерки. /.../ имало е царе строги и дори жестоки, Калоян например е бил от тях, а народната памет ги тачи като светци; обратното — случва се цар да бъде праведен като отшелник, а народът после го заклеймява като сетен престъпник. Ето, вземи Смилец. Живял си човекът и уж никому зло не сторил, а всеки българин го кълне, зове го Каин и Юда. И проклятията ще го следват, докато е живо българското семе."
и за мен са много правилни, защото истинска оценка на събитията може да се направи само от дистанцията на времето. И макар за времето си да е бил неразбран, годините на неговото управление се превръщат в едни от най-успешните за България.
This entire review has been hidden because of spoilers.
April 1, 2020
Подобно на "Бан Батил" от Боян Болгар, бих определил "Светослав Тертер" на Цончо Родев като приятен юношески роман, който бих препоръчал с две ръце.
Слабости обаче има и то сериозни.
Вече не знам дали да се спирам на упоритото използване на наименованието "Византия" и "византийци" от техни съвременници. За някои това може да е заяждане, но на мен лично ми пречи да се потопя в атмосферата и ме дразни, като накриво закачена картина.
Образът на Светослав Тертер никак не ми се връзва с този на средновековен европейски владетел. Мисленето му, идеалите, които изповядва и езикът му са много по-подходящи за Апостол на Априлското въстание, а не за владетел от 14-ти век. Обръщения и изрази като "приятели, братя, българския бог" са толкова възрожденски и толкова не на място в 14-тото столетие, че създаване на автентична картина на времето и потапяне в атмосферата е невъзможно.
Дразнещ е и похватът, при който авторът рязко се включва в повествованието, за да ни обясни в какъв исторически контекст се развива разказът. Много по-удачно и литературно би било това обяснение да се вкара в тъканта на разказа.
Самият текст ми дойде накъсан и схематичен, не те увлича в историята, само щипва от тук, от там и те оставя с чувство за непълнота.
Слабости обаче има и то сериозни.
Вече не знам дали да се спирам на упоритото използване на наименованието "Византия" и "византийци" от техни съвременници. За някои това може да е заяждане, но на мен лично ми пречи да се потопя в атмосферата и ме дразни, като накриво закачена картина.
Образът на Светослав Тертер никак не ми се връзва с този на средновековен европейски владетел. Мисленето му, идеалите, които изповядва и езикът му са много по-подходящи за Апостол на Априлското въстание, а не за владетел от 14-ти век. Обръщения и изрази като "приятели, братя, българския бог" са толкова възрожденски и толкова не на място в 14-тото столетие, че създаване на автентична картина на времето и потапяне в атмосферата е невъзможно.
Дразнещ е и похватът, при който авторът рязко се включва в повествованието, за да ни обясни в какъв исторически контекст се развива разказът. Много по-удачно и литературно би било това обяснение да се вкара в тъканта на разказа.
Самият текст ми дойде накъсан и схематичен, не те увлича в историята, само щипва от тук, от там и те оставя с чувство за непълнота.
December 10, 2025
Въздействащо, смислено и ценно произведение! Цончо Родев е автор, способен да пише с думи, през които пробива като слънчев лъч любовта му към България дори когато описва нравствените слабости, грехове и обективни грешки! Книгата те завладява, наситена е със събития и действието се развива бързо. Сякаш исках по-дълго да се потопя в този период и да разбера случващото се.
"Вечното проклятие над българския род....вечното проклятие..." Проклятието на предателството, което може да се наблюдава и днес...
"Вечното проклятие над българския род....вечното проклятие..." Проклятието на предателството, което може да се наблюдава и днес...
April 12, 2023
Прекрасна книга, описваща управлението на единствения български владетел след Асеневци, внесъл лъч светлина във вече западащия православен Изток. Авторът изгражда образа на цар Теодор Светослав Тертер много изкусно, като изважда наяве същинско човешките качества на самодържеца. Макар и показан доста целеустремен, царят нерядко се колебае, но винаги поставя родината и дълга си към нея над всичко.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews