Дали детето знае, че заслужава уважение не заради оценките си или заради произхода си, а просто защото е човешко същество? Дали възрастните край него различават "подчинение" от "уважение"? Как може човек да спре да уважава себе си? Неуважително ли е да не ядеш заешко, дори да го е сготвила леля ти? Възможно ли е да уважаваш човек, когото не познаваш?
Ще си отговорим на тези въпроси, докато четем историите за Ришар, който е обърнал пюрето от целина на обувките на Жером; за Марина, която лекарят нарича просто "левият менискус", за Люк, който няма откъде да препише отговора на въпроса "За какво служи човекът" и за една много лоша майка, която чете тайно писмата на дъщеря си.
“Уважението към другите е начин да им покажеш, че имат значение и стойност. Стойност, която не идва от парите, властта, познатите, интелигентността, красотата или силата им… Не. Те имат стойност просто защото са хора, стойността, която всички човешки същества притежават — просто защото са човеци.”
“Уважението е въпрос на правилна дистанция; нито прекалено близо, нито прекалено далече, а точно където трябва.”
“Силата без уважение е насилие.”
Още една дихотомия от жизнено значение за осмислянето на едно общество.
За да не си събуе Смисълът изтърканите, окаляни словесни обувки и да избяга отчаян през полето завинаги. Затова. Тази книга. Тя е повече за възрастните.
Quelle belle découverte à mettre entre les mains de tous et chacun! Ça fait réfléchir sur le sens de mots qu'on croit bien connaître. Pourtant, même à 26 ans, ce fut 45 pages et quelques de bons apprentissages.