Резерватът / Чужденката

by Sergei Dovlatov, Сергей Довлатов, Любов Кронева (Translator)

"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците..."
Йосиф Бродски

212 pages, Paperback

First published January 1, 2005

About the author

Sergei Dovlatov (Russian: Сергей Довлатов) was born in Ufa, Bashkiria (U.S.S.R.), in 1941. He dropped out of the University of Leningrad after two years and was drafted into the army, serving as a guard in high-security prison camps. In 1965 he began to work as a journalist, first in Leningrad and then in Tallinn, Estonia. After a period of intense harassment by the authorities, he emigrated to the United States in 1978. He lived in New York until his death in 1990.

Reviews

[Кремена Михайлова · Rating 4 out of 5]

Запои, смях, плач, секс; емиграция, комунизъм, капитализъм; руснаци, евреи, латиноамериканци; професионално, идеологично и семейно неудовлетворение.

"Тук млъквам. Защото съм неспособен да говоря за хубави неща. На нас ни дай само да откриваме навсякъде смешното, унизителното, глупавото и жалкото. Да злословим и да псуваме. Това е грехота.
Накратко казано – млъквам…"

[Neva · Rating 4 out of 5]

"Резерватът" (охудожествени спомени от времената като гид в местата, където е живял Пушкин) ми хареса много повече от "Чужденката" (охудожествени спомени от началните години на американското изгнание на Довлатов). И двете книги са умело оформени като романи, и двете съдържат ценни описания на homo sovieticus (в естествена и в чужда среда), и двете са сякаш с потенциал за нещо голямо, а тънат в дребнотемие. Беше ми много приятно да съм в контакт с такава леко течаща литература и доста тъжно за нейния алкохолизиран, хронично нещастлив автор (да, някак си не директно нещастен, а програмно не-щастлив). Има нещо ужасно капризно и неприлично даже в определен тип интелектуален руснак - начетен, буден, саркастичен и вечно жадуващ нещо друго, което обаче трябва да му се предложи (полага му се, видите ли), не да се стигне със собствени усилия (има - явно - нещо дурашко в това, нещо наивно-американско или тъпоумно-колхозно в целенасоченото действие с цел пристигане на мястото, където смяташ, че ще ти е добре). Довлатов и героите му, за съжаление, са този тип. Не можах да развия симпатия, при всичкото си съчувствие и при искреното си удоволствие от тази проза и тази наблюдателност (главно "Резерватът").