What do you think?
Rate this book
Сянката на снега
Разделена в три добре обособени в смислово отношение части, книгата се състои от текстове, изцяло издържани във „висшия пилотаж” на белетристиката – краткия разказ.
В първата част, „На две крачки от Светия град”, Йосиф Перец е събрал кратки разкази от чист класически вид. Това са истории, които той превръща в сюжети, разказани убедително и точно. По принцип езикът в целия ръкопис е изчистен и достоверен, но това важи най-вече именно за тази част. Тук има и носталгия по едно отминало време, и добре премерена доза мек хумор, и ясни внушения, и много атмосфера.
„Лилавите петна”, втората част от книгата, на пръв поглед се отдалечават от текстовете в „На две крачки...”. Това са по-скоро фейлетони, но бързам да кажа – фейлетони не във „вулгарния” смисъл на тази дума. Да, те са хапливи и язвителни, но онова, което ги отличава от вестникарската сатира и от хумореската, е отново езикът на разказвача, както и добрата конструкция, която ги сродява пак с белетристиката.
В третата част Перец отново се връща към класическия къс разказ, но тук вече историите са обединени в цикъл. Те са от типа „всичко в кръчмата”; отново са пропити от носталгия и отново са написани с един тъжен и добронамерен хумор. Разказани от опитен белетрист като Перец, тези квартални, махленски, кръчмарски случки със симпатични герои-чешити ни връщат в едно безвъзвратно погубено време.
Към което трябва да добавя и това, че носталгията, с която всички заглавия в предлагания сборник са пропити, съвсем не е самоцелна орнаментика. Авторът ни предлага по-скоро една дистанция между разказвач и разказвано, което придава много съвременно звучене на разказите.
Сполуките в този сборник са не само в точния език и във владеенето на формата на кратката проза.
Сполука за автора са и убедително обрисуваните персонажи. Като това се отнася включително и за втория – условно казано по-фейлетонния – раздел на книгата. Там именно добре щрихираните персонажи още повече отдалечават текстовете от злободневката.
И още нещо: удивителното разнообразие на историите, което пък прави целия сборник много увлекателен.
Из вътрешна рецензия на Христо Карастоянов
В първата част, „На две крачки от Светия град”, Йосиф Перец е събрал кратки разкази от чист класически вид. Това са истории, които той превръща в сюжети, разказани убедително и точно. По принцип езикът в целия ръкопис е изчистен и достоверен, но това важи най-вече именно за тази част. Тук има и носталгия по едно отминало време, и добре премерена доза мек хумор, и ясни внушения, и много атмосфера.
„Лилавите петна”, втората част от книгата, на пръв поглед се отдалечават от текстовете в „На две крачки...”. Това са по-скоро фейлетони, но бързам да кажа – фейлетони не във „вулгарния” смисъл на тази дума. Да, те са хапливи и язвителни, но онова, което ги отличава от вестникарската сатира и от хумореската, е отново езикът на разказвача, както и добрата конструкция, която ги сродява пак с белетристиката.
В третата част Перец отново се връща към класическия къс разказ, но тук вече историите са обединени в цикъл. Те са от типа „всичко в кръчмата”; отново са пропити от носталгия и отново са написани с един тъжен и добронамерен хумор. Разказани от опитен белетрист като Перец, тези квартални, махленски, кръчмарски случки със симпатични герои-чешити ни връщат в едно безвъзвратно погубено време.
Към което трябва да добавя и това, че носталгията, с която всички заглавия в предлагания сборник са пропити, съвсем не е самоцелна орнаментика. Авторът ни предлага по-скоро една дистанция между разказвач и разказвано, което придава много съвременно звучене на разказите.
Сполуките в този сборник са не само в точния език и във владеенето на формата на кратката проза.
Сполука за автора са и убедително обрисуваните персонажи. Като това се отнася включително и за втория – условно казано по-фейлетонния – раздел на книгата. Там именно добре щрихираните персонажи още повече отдалечават текстовете от злободневката.
И още нещо: удивителното разнообразие на историите, което пък прави целия сборник много увлекателен.
Из вътрешна рецензия на Христо Карастоянов
184 pages, Paperback
First published January 1, 2013
10 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
March 23, 2013
Отлежалата проза на Йосиф Перец опива: http://knigolandia.info/book-review/s...
Писателите са като виното – обикновено с възрастта стават все по-добри. Сред страниците на “Сянката на снега” Йосиф Перец доказва точно това с пивки, дъхави и красиви истории, които осмислят всеки миг, прекаран сред тях. Този сборник затвърждава и нещо, което започна да назрява в мен зимъска, но сега – пролетно-живително – ме кара да изляза навън и да го крещя – имаме чудесна съвременна литература, но някак си наистина добрите (с малките изключения като Георги Господинов) остават встрани от светлината на прожекторите.
Точно там – като пътеводител на умове и сърца – трябва да застават личности като Перец, защото човекът, написал толкова красиви, тихи и спокойни разкази, може да пренесе натрупаната мъдрост от едно поколение към следващите. А малко неща са по-важни от това, макар сякаш сме пристрастени към тази безумна въртележка от повтарящи се устойчиво и безнадеждно грешки.
http://knigolandia.info/book-review/s...
Писателите са като виното – обикновено с възрастта стават все по-добри. Сред страниците на “Сянката на снега” Йосиф Перец доказва точно това с пивки, дъхави и красиви истории, които осмислят всеки миг, прекаран сред тях. Този сборник затвърждава и нещо, което започна да назрява в мен зимъска, но сега – пролетно-живително – ме кара да изляза навън и да го крещя – имаме чудесна съвременна литература, но някак си наистина добрите (с малките изключения като Георги Господинов) остават встрани от светлината на прожекторите.
Точно там – като пътеводител на умове и сърца – трябва да застават личности като Перец, защото човекът, написал толкова красиви, тихи и спокойни разкази, може да пренесе натрупаната мъдрост от едно поколение към следващите. А малко неща са по-важни от това, макар сякаш сме пристрастени към тази безумна въртележка от повтарящи се устойчиво и безнадеждно грешки.
http://knigolandia.info/book-review/s...
September 24, 2013
Нещо ми липсва, затова 3 звездинки.
Инак нежна.
Инак нежна.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews