Нечистота

by Philippe Djian, Росица Ташева (Translator)

На един хълм, сред великолепни гори и градини, в луксозни къщи живеят луксозни хора. Всичко изглежда прекрасно в този най-добър от възможните светове, но само на излъсканата повърхност. Под нея се крие не една драма – Лиза се удавя при неизяснени обстоятелства, нейният загадъчен и безмълвен брат Еви е може би замесен в смъртта ѝ, приятелите им лекуват меланхолията си с алкохол и наркотици. От другата страна на бездната са родителите – актьори, писатели, критици, бивши и сегашни наркомани, баща, който посяга на приятелката на сина си, майка, готова да размени секс срещу роля във филм… И на фона на цялата тази нечистота сияе чистата и безутешна любов на Еви към Габи – един контрапункт, типичен за стила на Джиан и изпълнен с обичайното му майсторство.

Genres: Contemporary, French Literature, Roman, France

300 pages, Paperback

First published February 24, 2005

About the author

Philippe Djian (born 1949 in Paris) is a popular French author of Armenian descent.
Djian graduated from the ESJ Paris. After a period of wandering and odd jobs, he published a volume of short stories, 50 contre 1 (1981), and then the novels Bleu comme l'enfer (1982) and Zone érogène (1984) before gaining fame with his subsequent novels 37°2 le matin (1985) which was filmed by Jean-Jacques Beineix (1986; English title Betty Blue), Maudit Manège (1986), Echine (1988), Crocodiles (short stories) (1989), Lent dehors (1991), Sotos (1993), and Assassins (1994).

Reviews

[Metodi Markov · Rating 4 out of 5]

Когато нещо изначало се е объркало...

Когато стоиш на ръба на бездна, без да те е страх да направиш още една крачка напред...

Когато имаш всичко, но без шанс да получиш онова, от което истински се нуждаеш...

Когато...

Тази книга е апотеоз на безизходицата, описание на невъзможността поколенията дори да се приближат, жестоко и същевременно красиво написана, от умел майстор на перото - Джиан.

Препоръчвам я.

Цитат:

"... си помисли, че този свят става наистина нелеп, изумително скудоумен и, честно казано, все по-недостоен за интерес."

[Galina · Rating 4 out of 5]

Винаги ми е харесвала идеята, че можеш да избереш какъв да бъдеш, че можеш да застанеш над възпитание, над навиците на родителите си и примерите, които те са ти давали. Понеже си личност. Понеже имаш индивидуалност. Понеже освен експеримент от страна на двама възрастни, ти си на тази земя със своите разбирания за правилно и грешно, със своите чувства и своя свят. А той просто съществува, не се възпитава, не се манипулира.
В романа не се случа точно така обаче. Поне не и до финала. Оказва се трудно да запазиш странната си идея за красота и чистота, щом си заобиколен от друго.
Иначе повествованието е малко трудно за следене. Изобилства от персонажи, от отделни истории, които се свързват помежду си, после отново се разминават... Миналото и настоящето се допират, прескачат, разделят и раздалечават, за да ни подскажат, за да обяснят, за да ни объркат. В крайна сметка мисля, че това е роман, който се възприема много повече чувствено и интуитивно, отколкото като логична история. Той води на определени размисли, задава тежки въпроси, а отговорите им - те са тъжни и горчиви. Добре, че някъде там проблясва нуждата да обичаш. И с това да измиеш всичко мръсно от себе си.

[Zhana · Rating 2 out of 5]

Although I liked what the story was all about, I couldn't like the book. The writing style was very chaotic - jumping from one scene to another, from one time to another...I was having a really hard time following the story. The characters were all very strange, very corrupt and overall not very likeable. I understand that the story itself was supposed to be very disturbing but somehow this was too much for me (that coming from a girl who enjoys yaoi must say something, right?!).

Considering the rating of the book in goodreads (3.86), my conclusion is that it was just not my cup of tea.

[Marvin Ariel · Rating 3 out of 5]

zu vulgär für meinen Geschmack

[Velina Karagyozova · Rating 2 out of 5]

Може би трябва да му се признае на автора, че подбрал доста добро заглавие, напълно в тон със съдържанието. Тъй като тази година имам опит с подобни четива, все пак успях да надмогна чувството си на неприязън и да дочета книгата.
Тя не ме докосна, не ме трогна, дори не успя да ме възмути. Силно ми напомни за "Бонита Авеню", дори и леко като стил - един такъв витиеват, на фона на твърде първичните преживявания на героите и на поквареността им, която успява да изплува като мазнина над всичко останало.
Не изпитах симпатия към никой от героите - а, може би дядо Андре беше единственият що-годе нормален човек в цялата книга. На Еви ( що за момчешко име? - постоянно се бърках, че Еви е някое от момичетата) пък съвсем не можах да му повярвам. От един момент се хванах, че чета, само за да "обръщам" страниците. Тегаво и досадно. Отивам да се изкъпя.

[Naim Frewat · Rating 2 out of 5]

A bit of a disappointment. The enchanting writing style, enchanting even in the description of human amorality, dries up early on and a less captivating story leaves me wanting a good Djian. It's also possible that I've read too many recently published Djian that this early specimen doesn't fare well against future improvements.

[Laurent]

litterature_francaise

[Wolfgang · Rating 4 out of 5]

Not as good as earlier books but as ever nice to read.

[The Reading Bibliophile · Rating 2 out of 5]

Ambiance malsaine, j'ai lu la moitié d'une traite un soir avant d'aller dormir et je n'ai pas pu reprendre la lecture, ça ne me disait plus rien.