Сълзите на мама

by Michel Layaz, Мишел Лая

Когато се родил третият син, майката не могла да спре напиращия поток от сълзи. Дали сърцето ѝ се е радвало или e скърбяло? „Сълзите на мама“ ни връща в детството на разказвача, възкресявайки спомените чрез посланията, които му препращат от миналото различни предмети: въртележката, стреличките, макетите, панделката... Светът оживява чрез говоренето за него, породено от тайнствена любима жена, която тласка героя към изповед. Но може ли да бъде превъзмогнат величественият глас на мама? Как да се преодолее обаянието на нарцистичната жена, която пленява и омагьосва? В своя пети роман, получил престижната награда „Дантан“ за 2003 г., швейцарският писател Мишел Лая ни въвежда в лабиринта на широк спектър от чувства: жестокост, носталгия, страх, тъга, възхита и любов, за да ни напомни, че думите са многолики и могат да убиват, да прераждат, да възнасят, да прелъстяват и най-вече да лекуват.

120 pages, Paperback

First published January 1, 2003

Reviews

[peg · Rating 3 out of 5]

I read this book after seeing it on the prize list for the 2020 Best Translated fiction sponsored by the French-American Foundation, for a work translated from French to English. Unfortunately I see that mine will be the first review
In English and I would love to know what other readers think of this.

It is in the style currently known as “auto-fiction” in which the story is partially taken from the author’s own life. In this case the narrator, a young man, travels to his mother’s home after her death to go through her possessions. This leads to some very weird memories that in some cases seem to question the mother’s sanity. Again, I would really like to know what other readers of the English version think about this work!

[Galina · Rating 4 out of 5]

Малка като обем, но изненадващо силна книга. Някои епизоди са предадени болезнено правдиво и детайлно разголващо - така, както само едно дете може да ги види, запечата в съзнанието и да ги пресъздаде, без да се замисли дали подробностите са уместни или смущаващи.
След като я приключих в мен се наслои убеждението, че белезите, които майката оставя в едно момче, е способна да разбере и заличи само любимата жена. И никой не твърди, че това е лека задача.

[Red · Rating 1 out of 5]

Прекрасный язык.

[Veronica Gavilanes · Rating 2 out of 5]

Este libro cuenta pequeñas anécdotas de la infancia del personaje principal, relacionadas con la relación con su madre, su padre y sus hermanos.

Lo que me gustó: La prosa es bastante bonita y el estilo de escritura es bueno.

Lo que no me gustó: Leer este libro es como acompañar a alguien a organizar una caja de cosas de su infancia y escuchar el recuerdo que le evoca cada objeto. En ese sentido, no hay una trama, sino pequeñas muestras de cada personaje. La madre del protagonista es muy extraña y me ponía incómoda, pero a la vez no me generaba suficiente interés como para tener ganas de seguir con la lectura.

[Кремена Михайлова · Rating 3 out of 5]

Тягостни чувства... Исках да свършат главите, въпреки любопитството, въпреки богатия език. Всяко преживяване на героя ме караше да се питам – какво е станало с това дете като възрастен човек. Макар че кратките части на споделяне след самите глави показват именно това...

Подценяван от майката – след това и във връзките си. Очаквана неувереност, непълноценност, но все пак стремеж за освобождаване от бремето и способност да дава любов… въпреки смразяващия съвет на майката: „Във всеки миг трябва да се отнасяш с подозрение към всички... Дори към баща ти ... Дори към майка ти...”