Ето въпросите, които си задаваме в настоящия труд:
1. Защо Великден се мени и защо Божественият огън е послушен и се съобразява с него? 2. Как се определя денят Великден и може ли да се изчисли с математически формули? 3. Има ли разлика между юлиански, григориански и Църковен календар и каква е тя? 4. Защо не празнуваме Великден заедно с католиците и защо те празнуват често с юдеите и преди тях? 5. Защо никъде не са посочени данни за продължителността на църковната година, за разлика от всички останали календари? 6. Как проверяваме Църковния календар дали съответства с природата? 7. Юлианският календар е слънчев, еврейският календар е лунен, григорианският е римоцентричен, а коя е отправната точка на Църковния календар? 8. Може ли Великден да се изчисли по новия календар и как? 9. Ще успеят ли "църковните" реформатори да направят по-точен календар от Църковния? 10. Има ли недостатъци Църковният календар и какви са те? 11. Кой руши Църквата: новият календар или Църковният — как и защо?
Отговори на тези най-важни църковни въпроси ще дадем в настоящия труд
Схиархимандрит Касиан е роден в гр.Кюстендил. Получава светско образование по геофизика, а след това по приложна математика. Отказал се от научна кариера в областта на ядрената физика в Москва, прозирайки „неуправляемостта” и опасността за човечеството на този вид енергия. По-късно завършва "Теология" в Богословска академия, гр.София. В манастир е от 1979 г., а приема монашество през 1981 г. Игумен е на манастир "Св. Йоан Предтеча", с.Жабляно, а понастоящем и на новостроящ се манастир "Благовещение на Пресвета Богородица" край с.Копиловци, обл.Кюстендил.
Възстановява Жаблянския манастир със собствени финансови средства и го извежда от разрухата, създавайки скотовъдно и земеделско стопанство. Разчита на собствения си труд, лишавайки се и до днес от монашеска заплата, за да не нарушава каноните на православната църква.
С няколко послушници и монаси схиархимандрит Касиан започва да строи нов манастир – „Благовещение на Пресвета Богородица” върху наследствени земи до с. Копиловци, недалеч от Кюстендил. С изключително трудолюбие, упоритост и взаимна братска подкрепа и любов монасите изграждат внушителен комплекс. Средствата набавят сами с обработване на земята и отглеждане на зелечуци, плодове, поддържане на рибарник в Жаблянския манастир. Продукцията, която създават с много грижа, воля и неуморна работоспособност успяват да пласират на пазара, защото е екологично чиста и неземно вкусна. Сплотени около харизматичната личност на своя игумен, монасите правят чудеса, всички заедно служейки със силна вяра и предано на Бог.
Схиархимандрит Касиан ратува за възстановяване на раннохристиянската православна църква, такава, каквато е била по времето на цар Борис Покръстител, обявява се против симонията – заплащането на такси за извършване на светите тайнства в църквата, призовава уличените в съучастие с Държавна сигурност митрополити и свещеници да се покаят, защото не е възможно, според думите му в духа на поученията на Иисус Христос, да се служи на двама господари - Бога и Мамона.