Събрани стихотворения

by Яна Язова

В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова – „Язове“ (1931), „Бунт“ (1934) и „Кръстове“ (1934), които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата – във вестник „Литературен глас“, „Вестник на жената“, в двата сборника „Сноп“, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни – от края на живота ѝ, са взети от машинописа „Язове. Избрани стихотворения“, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив.

Постсимволизъм, сюрреализъм, древногръцка мъдрост, чувственост и удивление от краткостта на живота, пожари на незаглъхваща страст – такъв е поетичният мир на Яна Язова – различната страница в българската поезия от 30-те години на ХХ век.

Най-после за пръв път цялостно пред съвременния читател се изправя поетесата Яна Язова – неравна, задъхана, навлизаща в непознати и плашещи дълбини...

Genres: Bulgarian Literature

288 pages, Paperback

Published May 18, 2023

About the author

Яна Язова е псевдоним на българската писателка Люба Тодорова Ганчева. Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб.

Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото.

В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.

Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.

Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия "Балкани". Романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката.

В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.

Reviews

[Margarita Garova · Rating 4 out of 5]

Днес облаците плуват
и вълци скитат по мъгла.
Загубената сврака писка,
но аз да пея бих могла.

И в тоя ден аз бих запяла
на сиротни деца с гласа;
че феята ни е завела
в гора от златни дървеса.

В бонбони къщици белеят,
в коприна куклите стоят.
И клетите деца се смеят,
дори да гледат се боят.

Сънуват ли ги заблудени? —
Със вълци свраки по мъгла…
А зад прозорците студени
да плача, да ридая бих могла.