Честно казано изобщо не бях планирала за четене тази книга(и), макар от доста време да ми излизаше по всякакви реклами. Просто ми трябваше нещо кратко, за да запълнят времето до излизането на друга дълго чакана книга, та реших, че с тази просто ще запълня 1-2 дни с нещо неангажиращо, разтоварващо и бързо. Не очаквах да ми хареса. Но пък така ме грабна и историята, и прочита, че буквално за нула време ги изслушах. И трите са в един стил, една история, която прелива много плавно от едната в другата, така че не мога да ги деля, затова и ревюто ми ще е три в едно. "Откинаа ме от смех теа книги. Направо ме съсипаа."
Диалектът, ако го четях на хартия не знам дали щеше да има същият ефект. Прочетен в Сторител от самата авторка, добавяше още по-голям колорит на написаното. Не знам колко е достоверен за северозапада. Аз имам сблъсък с югозапада и много думи и изрази ми бяха познати, но според мен всичко се разбира и има някакъв чар в разказвателната форма в този вид. Не знам откъде ги е измислила историите авторката. Казваше се в края на една от книгите, че някои образи и случки са от живия живот. Наистина много места са си в десетката с попадения за родните села, нравите и обичаите там. Стана ми едно носталгично, докато слушах. Представях си през цялото време селото на баща ми в югозапада, докато слушах описанията и историите. Някак по Бай Ганьовски, хем ти е смешно, хем ти иде в дън земя да потънеш от срам, че такива индивиди е имало и продължава да има в нашата мила Родина и сигурно ще има докато свят светува. А сблъсъкът на българската и английската култура беше просто черешката на тортата - неочаквано добра комбинация. Много забавни случки, поднесени с много хумор, пиперливост, но имаше и динамика на всичко, което се случваше. Някак бързо и неусетно вървеше действието. И накрая ти оставя едно приятно чувство, леко носталгично по едно отминало време, което те връща към едно минало, което няма да се върне. Финалът на последната книга дори успя да ме разчувства и да ме накара да се замисля.
Определено ме изненада тази поредица от три книжки, разсмя ме, върна ме в една забравена епоха, внесе ми колорит и усмивка в сивото ежедневие и ми остави една приятно усещане.
Не очаквайте литературен шедьовър. Определено диалектът няма да се понрави на езиковите специалисти, но пък дозата смях ви е гарантирана. И сами няма да разберете кога сте излапали и трите наведнъж. С удоволствие бих прочела и още за това "шашаво" семейство и техните роднини. Според мен тази книга е за слушане, защото прочитът в Сторител с този северозападен диалект е уникален. Ако ви трябва доза смях и забавление, няма да сгрешите. Дайте шанс на Лейди Гергана.