Хора и улици, град като град. По дирите на софийските спомени

by Павлина Делчева-Вежинова

Книга, която улавя пулса на София. И разказва за хората, които вдъхват живот на града.

„Хора и улици, град като град“ е личен разказ за София през втората половина на XX век. Но макар да следва хода на времето и уличната география, не е хронологичен преглед, а по-скоро кутия със спомени. От онези, които се пазят във всеки дом, защото превръщат миналото в опора, на която да стъпим.

Улица „Раковски“ и Асен Старейшински, Софийският меридиан и театралните сцени, „Царя“, играчките, Художествената академия, писателските срещи, Златю Бояджиев, БНТ, Коста Павлов, книжарниците и кината по „Графа“, трамвай номер 2 – тук в текст и фотоси са събрани мигове, места и лица.

Докато разказва за своите улици, своето ежедневие и своите приятели, Павлина Делчева-Вежинова неусетно прокарва нишки от личното към общото. Тръгвайки по дирите на софийските спомени, тя кани всеки да извика от миналото своите улици и своите хора. Да допълва, дописва и доразказва. Защото спомените са нещо, което придобиваме отвън, за да ни укрепи отвътре.

336 pages, среден формат, меки корици

First published January 1, 2022

About the author

Родена е на 22 август 1949 г. в София. Дъщеря е на художничката и писателката Виолета Молнова/виж отделна статия/ и в детството си често е посещавала гр. Дунавци и Видин и на писателя Павел Вежинов. След завършване на средното си образование е приета за студент във Висшия държавен институт по кинематография в Москва, но по-късно се прехвърля и завършва СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“. За известен период от време сътрудничи в различни ежедневници и периодични издания, а през 1974 г. започва работа в редакция „Литература, Изкуство, Култура“/ЛИК/ на Българската национална телевизия, където е била редактор, сценарист и продуцент на редица репортажи, предавания и документални филми в областта на литературата, културата и историята в рубриките „Форум“, „Галерии, галеристи“, „Литературни светове“, „Библиотека ЛИК“, „Очевидци“, „Агенция ЛИК“ и др. През 1991 г. става изпълнителен продуцент в „Култура“, а през 1999 г. програмен координатор и селекционер на Сателитния канал БНТ Свят.

Павлина Делчева – Вежинова е автор на книгите „Вярвай в чудеса. Коледни приказки“/2009/ и „По дирите на изчезналите софийски кръчми“/2017/.

Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските филмови дейци.

Reviews

[Виктор Топалов · Rating 5 out of 5]

За мен бе истинско удоволствие да се потопя в духа на София от онези години, за които рядко се говори и пише. Както винаги, книгата на Павлина Делчева-Вежинова е човешка и лична. В „Хора и улици, град като град“ личи отговорността на автора към читателя, неговия стремеж да бъде обективен, доколкото е възможно в книга със спомени, и любовта към миналото, но не като политически строй, а като години на веселие, неопитност и вълнение, които съпътстват всяка младост.

[Димитър Тодоров · Rating 4 out of 5]

Тук срещам улици, които познавам, обичам, и по които минавам всеки ден, и ми е много интересно да науча неща за тях от преди запознанството ни, на едно поколение дистанция. По някаква, хем - обяснима, хем - криворазбрана, ирония за живота в центъра на София през периода на 50-те, 60-те и 70-те години се намират много по-малко занимателни спомени, отколкото за периода от избора ѝ за столица до бомбардировките. Павлина-Делчева Вежинова е мой любим играч в това поле. Не на последно място, защото и ... хората, избрани от нея да представят града като град, познавам. Лично. И съм обичал. Добре, де, само някои от тях. Не само на нейната майка животът е минал през Художествената академия. И не само тя е ходила на Созопол с Тони Андрейков. И помни забавни моменти, но и още повече - любопитни истории за всичко, за което се сетиш да го бъзнеш от света на киното. Е, може да нямаме история с файтон, маратон и плажа Каваците, но пък с теглена от козел каручка, 9-ти септември и плажа Харманите, имаме. Единствената ми забележка е, че при липса на централна тема, като на предишната ѝ книга за софийските кръчми, остава усещане за случаен, леко хаотичен и силно неравномерен като въздействие подбор на историите. Което не означава, че не чакаме още!