- Защо трябва да бъде толкова трудно? –пита се Реймънд Еврипид Тревит – Защо всичко трябва да бъде толкова трудно!
Подозирам, че комунистическата цензура е намерила свой отговор на тоя въпрос, че да подбере романа за издаване в България през 1960-те. Очевидно (за тях) е трудно, защото младежта е оставена на самотек да си създава проблеми, каквито не биха съществували в едно по-добре подредено общество, което да се грижи за нея и да ѝ дава насоки. Изборът в Америка е ненужно голям и свободен – да следва ли, да не следва ли; да ходи ли в казарма, да не ходи ли; да живее ли при техните, да не живее ли; с негъра ли да се сприятелява или с дървения философ; за лекото момиче ли да се жени или за редакторката на стенвестника. Как няма да е трудно! Дотолкова, че да халюцинира за някакъв златен храм от приключенски филм, възхваляващ империализма, и да бърка в раната на разбитото си сърце със секс на гроба на най-добрия си приятел.
- Те всички умират в ръцете ми! Всички умират! ... Господи, Тери, та те всички умират. Кралицата също!
(визира се Гертруда от Хамлет)
Аз не съм комунистически цензор, нито като юноша съм бил точно от поколението, което директно да се идентифицира с Еврипид и страховете му. Примерно, че е застанал неподвижно, докато всичко наоколо се движи, напуска го и го задминава! И че рано или късно всички край него ще почнат да вършат неща, които няма да му харесват!
Но на моята възраст в моето време изпитвам виновно удоволствие от позабравения вкус на без притеснения изписани съждения от рода на:
- И как мрази, че е негър. И как би искал да е по-дребен, нормален на ръст, за да не го зяпат всички, сякаш е педераст;
- Защо не му дадете щастлив край? Какво ще кажете на това: едно от момичетата в действителност е момче, преоблечено като момиче. Тогава те биха могли да живеят щастливо цял живот.
Същевременно мога да си позволя да бъда достатъчно юноша, че да харесвам, ако не решенията му в живота, то – начина му на мислене („ако баща ми е най-големият авторитет по Еврипид в академичния свят, то кой ли е вторият след него и дали цял живот мечтае да стане първи“) и изразяване („баща ми бе поканен да изнесе две лекции за символизма у Еврипид, което, откровено казано, не звучи особено прогресивно“).
Книгата е съкровищница от крилати фрази и реплики в диалози
… хората използват всеки удобен случай да изтъкват, че нямат предразсъдъци, дори когато ги имат. Сякаш получаваха златен медал, само защото случайно са седнали до него по геометрия;
… ако майка му го описваше, щеше да каже, че не е изгубил още бебешката си дебелина, докато всъщност той беше шишкав;
… Милтън е по-ужасен от китайско водно мъчение;
… крикетът е игра, която, ако имаше защо, бих намразил от сърце;
… филмът беше уестърн и стигнахме тъкмо за боя в кръчмата;
… Хариет огледа всички книги наоколо: Пеперудки ли сушиш? (в моето детство се сушаха листа, а не пеперудки! Пеперудките се забиваха с карфица на тапа)
Крилат е и преводът на blue jeans: сини каубойски панталони!
Което ни връща към размисъл за етимологията и датировката на навлизането на думата „дънки“ в книжовния българския език.
Филмът „Гънга Дин“ на Джордж Стивънс от 1939, впрочем, е жалонен за жанра приключенско кино! Даже Спилбърг го е цитирал с поклон в една от сериите за Индиана Джоунс (жокер: втората). Мисля си, че най-хубавото на тая книга е, че ми подсказа да го изровя и да го гледам. Оказва се, че английската дума за хайдук thug идвала от хинди. Оригиналните тхъги (thuggee, англ.) били според колониалните власти (и кралското географско общество) секта пладнешки разбойници, които се хранели от пътници по пътищата, грабейки ги и душейки ги, като същевременно намирали духовна опора у богинята Кали. Добрите (цивилизоващата британска имперска армия) и лошите (тхъгите) си дават среща в златен храм на Кали в североизточните територии на Британския радж през 1880-те. Главните герои са трима наперени сержанти и индиецът водоносец Гънга Дин, към когото се държат снизходително, преди да дойде Ръдиард Киплинг и с респект и смирение да възпее подвига му - да се изкачи смъртно ранен на купола на храма и, сигнализирайки с тръба, да промени хода на сражението в полза на британците.
(Това беше спойлер, но не е мой. Има го в книгата, в главата, в която Зок и Еврипид бягат от къщи на кино в Чикаго)