What do you think?
Rate this book
Яна Язова: проклятието на дарбата
Жестоката съдба с немилостиви ръце сякаш е накъсала живота на писателката Яна Язова (1912-1974), от който за изследователите остават обгорели фрагменти като от ръкопис, запокитен в огъня.
Петър Величков разказва за съдбата й, за нейното убийство, за кражбата на оригиналните ръкописи на романите й “Левски”, “Бенковски”, “Шипка”, “Александър Македонски”, “Соления залив”, за намесата лично на Тодор Живков във всичко това.
Разглеждайки конкретно отношението на пресата към Яна Язова, авторът проследява перипетиите около завръщането на Яна Язова в литературата, на което той се е посветил от 1984 г. насам.
Книгата излиза по повод 95-годишнината от рождението на Яна Язова.
Петър Величков разказва за съдбата й, за нейното убийство, за кражбата на оригиналните ръкописи на романите й “Левски”, “Бенковски”, “Шипка”, “Александър Македонски”, “Соления залив”, за намесата лично на Тодор Живков във всичко това.
Разглеждайки конкретно отношението на пресата към Яна Язова, авторът проследява перипетиите около завръщането на Яна Язова в литературата, на което той се е посветил от 1984 г. насам.
Книгата излиза по повод 95-годишнината от рождението на Яна Язова.
212 pages, Paperback
First published January 1, 2007
6 people are currently reading
109 people want to read
About the author
Петър Величков
12 books7 followersПетър Величков е български писател.
Работил е за вестниците "АБВ", "Подкрепа", "Експрес", "Новинар", "Монитор" и "24 часа". Бил е редактор на сп. "Библиотека".
Става известен като откривател на неиздадените творби на Яна Язова.
Автор на мемоарната книга "Яна Язова: проклятието на дарбата" и на книгите "Страсти и скандали в царска България", "Софийските потайности".
Носител на званието "Рицар на книгата".
Работил е за вестниците "АБВ", "Подкрепа", "Експрес", "Новинар", "Монитор" и "24 часа". Бил е редактор на сп. "Библиотека".
Става известен като откривател на неиздадените творби на Яна Язова.
Автор на мемоарната книга "Яна Язова: проклятието на дарбата" и на книгите "Страсти и скандали в царска България", "Софийските потайности".
Носител на званието "Рицар на книгата".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
May 15, 2023
Въпреки че съм чела и други книги за Яна Язова, тази добави нова информация за мен. Тук, без страх, вече се споменава името на крадеца на чужди изследвания, документи и романи. Много се радвам, че Яна Язова е реабилитирана като автор, никой не заслужава нейната участ. Отново ми остана неприятно чувство от Александър Балабанов, от неговата манипулация спрямо младата авторка. Хем я е лансирал, хем я е държал привързана на къса каишка към себе си. А тя е вятър, тя е стихия, тя е огън и абсолютен патриот. Много ми допада като личност. Можете да я разберете по-добре чрез нейните писма, публикувани в епистоларната книга "Мойра", където е събрана кореспонденцията ѝ с Балабанов.
В тази своя книга, Петър Величков е успял да я възроди от пепелта, описал е целия процес на нейното възкръсване за нас. Приложил е документи, интервюта и разговори с личности, които са я познавали, има и литературна критика на романите ѝ. Целият живот на писателката е една загадка, а нейната смърт е най-голямата загадка. Дали наистина е била убита, за да се отнемат ръкописите ѝ, които и досега не са намерени? Важното е, че вече можем да четем нейните книги и да откриваме световете, които е създала за нас.
В тази своя книга, Петър Величков е успял да я възроди от пепелта, описал е целия процес на нейното възкръсване за нас. Приложил е документи, интервюта и разговори с личности, които са я познавали, има и литературна критика на романите ѝ. Целият живот на писателката е една загадка, а нейната смърт е най-голямата загадка. Дали наистина е била убита, за да се отнемат ръкописите ѝ, които и досега не са намерени? Важното е, че вече можем да четем нейните книги и да откриваме световете, които е създала за нас.
December 2, 2019
Ако видя автора на тази книга, ще му целуна ръка заради гражданската доблест и смелост, която е проявил при издирването на ръкописите на Яна Язова. Негова е заслугата, че днес можем да четем книгите тази необикновена жена. Късна, но все пак справедлива творческа реабилитация. Понякога просто е нужно един млад човек с литературни наклонности...
December 3, 2019
Макар вече да знаех всичко, което прочетох в тази книга, дължах на Петър Величков признанието за достойната му работа.
Книгата е литературно обследване на фактите, документите, има поместени стихове, писма, свидетелства на замесени лица, отразявания от пресата, както и перипетиите на самия Величков, след като се захваща с нелеката работа (вкл. покрай съдебните процеси с Хайтов) - да разнищи историята, да открие, събере и подготви по чернови (и части от преписи, както и бележки/корекции) изданията от поредицата Балкани. Но творчеството на Язова е разгледано в нейната цялост, както и личния й живот, без да се задълбава в излишни пикантерии. Едно достойно отразяване на едно достойно поведении и творчество на авторката ни.
Книгата ще е полезна и с друго - ако се чудите защо няма толкова добра традиция и създадена положителна среда за авторите (и въобще дейците в литературната сфера), мисля, че ще можете да си отговорите в голяма степен след прочита на тази книга.
Книгата е налична и за слушане, също както трилогията на Язова "Балкани", първият й роман и романът "Извън редовете" на Б. Дукова (който в някаква степен е романизираната версия на това, което ще прочетете от Величков - то е в изцяло документален стил). Както се казва - ако Ви е интересна темата за Язовете в българската литература и едно рядко красиво явление като Люба Ганчева (Я.Я.) - има материал за четене и част от него и за слушане. А сюжетът на живота й се оказва от онези, които холивудските драматурзи не биха могли да съчинят. Затова може би трябва да се подсети някой роден сценарист, или продуцент ... само казвам ... бих гледал такъв филм, а и го дължим на историята. Да, има документален филм, или два, но аз си представям нещо пълнометражно, бляскаво, противоречиво, творческо, силно. Също като нея.
Книгата е литературно обследване на фактите, документите, има поместени стихове, писма, свидетелства на замесени лица, отразявания от пресата, както и перипетиите на самия Величков, след като се захваща с нелеката работа (вкл. покрай съдебните процеси с Хайтов) - да разнищи историята, да открие, събере и подготви по чернови (и части от преписи, както и бележки/корекции) изданията от поредицата Балкани. Но творчеството на Язова е разгледано в нейната цялост, както и личния й живот, без да се задълбава в излишни пикантерии. Едно достойно отразяване на едно достойно поведении и творчество на авторката ни.
Книгата ще е полезна и с друго - ако се чудите защо няма толкова добра традиция и създадена положителна среда за авторите (и въобще дейците в литературната сфера), мисля, че ще можете да си отговорите в голяма степен след прочита на тази книга.
Книгата е налична и за слушане, също както трилогията на Язова "Балкани", първият й роман и романът "Извън редовете" на Б. Дукова (който в някаква степен е романизираната версия на това, което ще прочетете от Величков - то е в изцяло документален стил). Както се казва - ако Ви е интересна темата за Язовете в българската литература и едно рядко красиво явление като Люба Ганчева (Я.Я.) - има материал за четене и част от него и за слушане. А сюжетът на живота й се оказва от онези, които холивудските драматурзи не биха могли да съчинят. Затова може би трябва да се подсети някой роден сценарист, или продуцент ... само казвам ... бих гледал такъв филм, а и го дължим на историята. Да, има документален филм, или два, но аз си представям нещо пълнометражно, бляскаво, противоречиво, творческо, силно. Също като нея.
December 25, 2014
Интересът ми към Яна Язова започна в детството, когато намерих "Левски" сред книгите на село. По-късно се чудих защо тази авторка не се изучава в училище, предвид обсесията на началното, основото и средното образование с патриотизма и в частност с Възраждането. След това се сетих, че то жени изобщо не се изучават в училище. Само че причините тук се оказват много и тази книга ги разкрива - бих казала по изключително увлекателен начин, но мисля, че увлекателността се дължи изцяло на самата история на Яна Язова, която съдържа в щедри дози драма, любов, трагика, мистерия, смърт и възкресение, съспенс, надбягване с времето и борба с мощни и известни противници. Нейният живот е ненаписан роман, както започва биографията на писателката, събрана от журналиста Петър Величков. Петте звезди са в немалка степен и за тази невероятна увлекателност - повечето романи, които чета напоследък, не са и на една десета толкова вълнуващи, колкото това документално изследване: на повече от едно място оставах с отворена уста и не можех да спра да говоря за живота на Язова с всички, които търпяха да ме слушат.
Книгата не е без недостатъци: има повече от допустимото, според мен, печатни грешки, историята на много места прескача години напред и назад без основателна причина, което много обърква, още повече, че на доста места годините дори не са споменати и трябва да се прелиства назад, за да се свери с предното място, в който съответната случка е била спомената, мисълта на автора изглежда разхвърляна на места, можеше да има повече цитирани документи и произведения (въпреки че книгата е много богата на цитати) и литературният анализ не е много добър (което е разбираемо, авторът не е литературовед). Но историята на Яна Язова и на въщането й в пантеона на българските писатели в последния момент преди окончателно да бъде изтрита от литературната ни история са толкова интересни, толкова невероятни и толкова важни и осветляващи за нашата история - не само литературната, а и историята на българския народ и политика през 20-ти век - че всяка оценка под 5 би била несправедливост според мен. Освен това, както споменах, с тази книга си прекарах по-добре и преживях повече литературни вълнения, отколкото с доста художествени произведения.
Безкрайно благодарна съм на г-н Величков, че е издирил и спасил ръкописите на трилогията "Балкани", възстановявайки по този начин Язова на полагащото й се място в литературната ни история и запълвайки една (от веорятно твърде много) дупки в развитието на българската литература. Аз лично смятам това дело за абсолютно неоценимо не само за нея, но и за по-доброто ни самопознание като народ.
Книгата не е без недостатъци: има повече от допустимото, според мен, печатни грешки, историята на много места прескача години напред и назад без основателна причина, което много обърква, още повече, че на доста места годините дори не са споменати и трябва да се прелиства назад, за да се свери с предното място, в който съответната случка е била спомената, мисълта на автора изглежда разхвърляна на места, можеше да има повече цитирани документи и произведения (въпреки че книгата е много богата на цитати) и литературният анализ не е много добър (което е разбираемо, авторът не е литературовед). Но историята на Яна Язова и на въщането й в пантеона на българските писатели в последния момент преди окончателно да бъде изтрита от литературната ни история са толкова интересни, толкова невероятни и толкова важни и осветляващи за нашата история - не само литературната, а и историята на българския народ и политика през 20-ти век - че всяка оценка под 5 би била несправедливост според мен. Освен това, както споменах, с тази книга си прекарах по-добре и преживях повече литературни вълнения, отколкото с доста художествени произведения.
Безкрайно благодарна съм на г-н Величков, че е издирил и спасил ръкописите на трилогията "Балкани", възстановявайки по този начин Язова на полагащото й се място в литературната ни история и запълвайки една (от веорятно твърде много) дупки в развитието на българската литература. Аз лично смятам това дело за абсолютно неоценимо не само за нея, но и за по-доброто ни самопознание като народ.
July 30, 2018
Книгата е ценен документ за потресаващата съдба на най-значимата българска поетеса.
Петър Величков е подходил съвестно към трудната задача да разкаже живота на Яна Язова, която е била смачкана от комунистите, а в крайна сметка и убита.
До каква степен в смъртта й е замесена зловещата ръка на Николай Хайтов - вероятно никога няма да разберем.
Книга, от която на човек му става страшно.
Петър Величков е подходил съвестно към трудната задача да разкаже живота на Яна Язова, която е била смачкана от комунистите, а в крайна сметка и убита.
До каква степен в смъртта й е замесена зловещата ръка на Николай Хайтов - вероятно никога няма да разберем.
Книга, от която на човек му става страшно.
August 11, 2020
Изключително информативен труд за живота и творбите на Язова. Макар и с повечето факти да бях запознат предварително, напълно се насладих на книгата. Някак си не исках да свършва, защото колкото и да слушам за живота на авторката, никога няма да ми омръзне.
August 15, 2019
Много хубава книга, ако желаете да научите повече информация за съдбата на авторката написала едни от най-хубавите романи за историята (не само българската).
November 6, 2025
Прочитайки „Проклятието на дарбата“, усещаш веднага, че това не е просто биография – това е среща с човек, чието присъствие продължава да витае дори след страниците на книгата. Животът на Яна Язова е изпълнен с величие, болка, страст и смелост. От първите страници книгата ме погълна, защото показа жена, която е имала не само дарбата да пише, но и силата да остане вярна на себе си, въпреки всичко.
Беше удивително да разбера колко несправедливо съдбата ѝ се е отнесла към нея. Да бъдеш талантлива и да се противопоставяш на режима след 1944 г. не е лесно – още повече, когато това те обрича на изолация и потискане на творчеството. Но Яна Язова не се предава. Тя продължава да твори, да мисли и да чувства дълбоко, без да се съобразява с ограниченията, които ѝ налага времето и обществото. Моментът с кражбата на ръкописите ѝ от Николай Хайтов беше като удар – не можех да повярвам, че такава несправедливост е била реалност.
Докато преминавах през страниците, се заслушвах не само в събитията от живота ѝ, но и в гласа ѝ – гласът на жена, която е била различна, която е мечтала, страдала и обичала с пълна сила. Възхищавам се на начина, по който е съумяла да остане истинска и независима. Четейки, усещаш как нейният дух живее в думите ѝ, как всяка страница носи частица от нейната душа.
Освен живота на самата Яна Язова, ме впечатли и огромният труд на автора на книгата. Да събере цялото това наследство, да го подреди в хронологичен и логичен разказ, да запази емоцията и нюансите на личността ѝ – това е труд, който заслужава истински адмирации. Авторът не просто ни разказва историята ѝ, а ни я поднася така, че усещаш всяка радост, разочарование и борба за достойнство.
„Проклятието на дарбата“ не е просто книга, а пътешествие – пътешествие из живота на една велика жена, пълно с възходи и падения, с красота и трагедия, с вдъхновение и болка.
Яна Язова не е само име от миналото – тя е пример за смелост, за вярност към изкуството и към себе си, за сила, която не може да бъде потисната. Всяка страница ми показа, че таланти като нейния не умират, а остават живи чрез хората, които ги четат, разбират и ценят.
В заключение, след прочита ми остана усещането за невероятна личност, която не трябва да бъде забравяна. Яна Язова е велика не само заради таланта си, а заради смелостта, честността и страстта, с които е живяла. И тази книга е най-добрият начин да я открием, да я разберем и да ѝ отдадем заслуженото признание.
Беше удивително да разбера колко несправедливо съдбата ѝ се е отнесла към нея. Да бъдеш талантлива и да се противопоставяш на режима след 1944 г. не е лесно – още повече, когато това те обрича на изолация и потискане на творчеството. Но Яна Язова не се предава. Тя продължава да твори, да мисли и да чувства дълбоко, без да се съобразява с ограниченията, които ѝ налага времето и обществото. Моментът с кражбата на ръкописите ѝ от Николай Хайтов беше като удар – не можех да повярвам, че такава несправедливост е била реалност.
Докато преминавах през страниците, се заслушвах не само в събитията от живота ѝ, но и в гласа ѝ – гласът на жена, която е била различна, която е мечтала, страдала и обичала с пълна сила. Възхищавам се на начина, по който е съумяла да остане истинска и независима. Четейки, усещаш как нейният дух живее в думите ѝ, как всяка страница носи частица от нейната душа.
Освен живота на самата Яна Язова, ме впечатли и огромният труд на автора на книгата. Да събере цялото това наследство, да го подреди в хронологичен и логичен разказ, да запази емоцията и нюансите на личността ѝ – това е труд, който заслужава истински адмирации. Авторът не просто ни разказва историята ѝ, а ни я поднася така, че усещаш всяка радост, разочарование и борба за достойнство.
„Проклятието на дарбата“ не е просто книга, а пътешествие – пътешествие из живота на една велика жена, пълно с възходи и падения, с красота и трагедия, с вдъхновение и болка.
Яна Язова не е само име от миналото – тя е пример за смелост, за вярност към изкуството и към себе си, за сила, която не може да бъде потисната. Всяка страница ми показа, че таланти като нейния не умират, а остават живи чрез хората, които ги четат, разбират и ценят.
В заключение, след прочита ми остана усещането за невероятна личност, която не трябва да бъде забравяна. Яна Язова е велика не само заради таланта си, а заради смелостта, честността и страстта, с които е живяла. И тази книга е най-добрият начин да я открием, да я разберем и да ѝ отдадем заслуженото признание.
June 14, 2021
Много интересна книга, разкрива факти около живота, творчеството и смъртта на Яна Язова, един непризнат и затрит творец от комунистическата власт. Хубавото е, че хора като П. Величков с упоритост са успели да съхранят и издадат нейните романи.
А за Хайтов какво да кажа- от дете гледам и обичам филма за Капитан Петко Войвода създаден по негов роман( и не само, тук в книгата се споменава и за материал на друг наш писател), сега вече информирана ще продължавам да харесвам образа Капитан Петко Войвода, но Хайтов ще бъде на най- долната стълбица по отношение на българската литература и творчество, защото талантът му е бил преди всичко в това да краде ръкописи на талантливи автори и после да ги представя от свое име и още куп злини към нашите интелектуалци по времето когато е заемал високи дръжности, когато е бил агент на ДС( под псевдоним Горския), и когато е бил под крилото на Живков. Такива хора са срам за рода си.
А за Хайтов какво да кажа- от дете гледам и обичам филма за Капитан Петко Войвода създаден по негов роман( и не само, тук в книгата се споменава и за материал на друг наш писател), сега вече информирана ще продължавам да харесвам образа Капитан Петко Войвода, но Хайтов ще бъде на най- долната стълбица по отношение на българската литература и творчество, защото талантът му е бил преди всичко в това да краде ръкописи на талантливи автори и после да ги представя от свое име и още куп злини към нашите интелектуалци по времето когато е заемал високи дръжности, когато е бил агент на ДС( под псевдоним Горския), и когато е бил под крилото на Живков. Такива хора са срам за рода си.
March 4, 2025
Не зная дали тази книга има претенции да бъде биография, но ако има аз определено не ги приемам. Яна Язова се появява в началото на книгата на цели седемнадесет години - завършен човек. Късчетата информация съставят една страшно фрагментарна картина на характера на Яна Язова. Интересно ми беше що е човек е била и не разбрах. Творбите ѝ са истинските герои на книгата, тях авторът ни е представил далеч по-пълнокръвно.
January 11, 2025
Това е първата книга, с която трябва да започне всяко изследване на живота и делото на Яна Язова! Приносът на Петър Величков за осветяването на нейното име е безспорен, а в това издание са поместени отговорите на много въпроси, свързани със съдбата на поетесата и писателка.
October 31, 2021
По-интересни ми бяха нещата за Хайтов
October 13, 2025
2.5 / 5
Displaying 1 - 13 of 13 reviews