За Русо и градските идиоти. Убийството на Моцарт

by Георги Данаилов

ЗА НАДЕЖДАТА
Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше... На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се е струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби сили да движи крилцата си, докато падне във водите и се превърне в малко бяло петънце.
Винаги, когато си мисля за надеждата, си спомням тази пеперуда над вълните, защото тогава тя кацна на края на моята лодка, достигна заедно с мен брега, литна и се загуби всред цветята.
Кой ще докаже, че ако можеше да преценява всичко, пеперудата трябва да отпусне крилата си?

Genres: Bulgarian Literature

267 pages, ebook

First published January 1, 2004

About the author

Георги Христов Данаилов e роден на 08.01.1936 г. в София. Завършва гимназия в Плевен (1953), химия и физика в Софийския университет (1958) Учител по химия и зав. заводска лаборатория в Свищов. През 1963-76 е асистент в Катедрата по органична и обща химия вьв ВХТИ - София. От 1976 е драматург в театър "Сълза и смях".
С литература се занимава от студентските си години. За пръв път печата през 1960 във вестниците "Народна младеж" и "Вечерни новини". Постоянен сьтрудник на списанията "Наука и техника" и "Космос", на вестниците "Орбита" и "Поглед" като научен паблюдател и автор на научнопопулярни статии. Автор е на научни трудове по проблеми на химията, публикувани в България и в чужбина. Премиерата на първата му пиеса е през 1975. Драматург, белетрист и киносценарист, Данаилов е един от най-плодовитите и популярни български творци. Пиесите и сценариите на съвременна тема се отнасят към т. нар. драматургия на ежедневието. Твърде често повод за написването на творбата е действителен случай, чрез който авторът прави значими социални обобщения. Развитието на действието обикновено изследва психологическите и социални мотиви на поведението на персонажите, които излизат извьн рамките на общоприетия охранителен морал. Тезй своеобразни "аутсайдери" не са герои в класическия смисъл на понятието - тяхната изключителност е преди всичко във верността кьм собствениге им нравствени принципи. Но патетично-героичната поза им е чужда, те защитават своята истина, воювайки с оръжието на интелекта, хапливата реплика, иронията, чувството за хумор. Успехьт иа пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите. Интересът на Георги Данаилов към личностните мотивации за действие остава неизменен и в историческите пиеси, изградени върху документална основа. Пиесата "Господин Балкански" и книгата "До Чикаго и назад - сто години по-късно" го разкриват като проницателен изследовател на устойчиви черти на националната психология, съчетаващ острата критичност на наблюдателя с авторската самоирония. Данаилов създава сценарии за филмите "Деца играят вън", "При ник