Весела книга за българския народ

by Георги Данаилов

Аз със сигурност няма да науча края на приказката, няма да разбера, какво ще стане с българите, с хората въобще. Жалко, защото съм любопитен човек! Но струва ми се, че нещо съм доловил: никой не ме е питал дали съм съгласен да се родя на този свят, никой няма да ме пита дали съм съгласен да умирам, когато още ми се живее. Никой не ме е питал дали не бих имал някои възражения да се родя българин. И сега като се оглеждам, като премислям, като връщам времето назад и си го подреждам, тъй както ми се иска, и като си спомням хората, които съм обичал от все сърце и те повечето са българи, казвам си – не съжалявам, може да не е особено голям късмет да се родиш българин, но е интересно и поучително, и опасно и весело? Как беше казал великият поет: Страшно е майко и весело!…

Genres: Bulgarian Literature

237 pages, ebook

First published January 1, 2004

About the author

Георги Христов Данаилов e роден на 08.01.1936 г. в София. Завършва гимназия в Плевен (1953), химия и физика в Софийския университет (1958) Учител по химия и зав. заводска лаборатория в Свищов. През 1963-76 е асистент в Катедрата по органична и обща химия вьв ВХТИ - София. От 1976 е драматург в театър "Сълза и смях".
С литература се занимава от студентските си години. За пръв път печата през 1960 във вестниците "Народна младеж" и "Вечерни новини". Постоянен сьтрудник на списанията "Наука и техника" и "Космос", на вестниците "Орбита" и "Поглед" като научен паблюдател и автор на научнопопулярни статии. Автор е на научни трудове по проблеми на химията, публикувани в България и в чужбина. Премиерата на първата му пиеса е през 1975. Драматург, белетрист и киносценарист, Данаилов е един от най-плодовитите и популярни български творци. Пиесите и сценариите на съвременна тема се отнасят към т. нар. драматургия на ежедневието. Твърде често повод за написването на творбата е действителен случай, чрез който авторът прави значими социални обобщения. Развитието на действието обикновено изследва психологическите и социални мотиви на поведението на персонажите, които излизат извьн рамките на общоприетия охранителен морал. Тезй своеобразни "аутсайдери" не са герои в класическия смисъл на понятието - тяхната изключителност е преди всичко във верността кьм собствениге им нравствени принципи. Но патетично-героичната поза им е чужда, те защитават своята истина, воювайки с оръжието на интелекта, хапливата реплика, иронията, чувството за хумор. Успехьт иа пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите. Интересът на Георги Данаилов към личностните мотивации за действие остава неизменен и в историческите пиеси, изградени върху документална основа. Пиесата "Господин Балкански" и книгата "До Чикаго и назад - сто години по-късно" го разкриват като проницателен изследовател на устойчиви черти на националната психология, съчетаващ острата критичност на наблюдателя с авторската самоирония. Данаилов създава сценарии за филмите "Деца играят вън", "При ник

Reviews

[Димитър Тодоров · Rating 2 out of 5]

Така и не съм сигурен защо е седнал да я напише тая книга, демек "какво е искал да каже авторът", както не ни даваше да се изразяваме учителката ни по литература. Авторът каквото искал да каже, си го бил казал. Да, ама не е казал почти нищо качествено ново или нечувано, не е открил тайни дълбини на българската народопсихология, а за сметка на това, макар и със самопризнание, повтаря (натяква) свои собствени истории от неотдавана публикувани други книжки. А не e и много весела книгата. С малки изключения. Омешал е размисли за македноските атентатори, за крадците, за сините политици от 89-та насам. Е, има и попадения. Например в есето за езика, където чистосърдечно си признава, че днешната пишеща и четяща интелигенция, включително - той самия, не разполага и не умее да ползва богатството на езика на предшествениците си от края на XIX и първата половина на XX век.

[Mina · Rating 3 out of 5]

На две могили стояли двама шопи и пасели овцете си.
- Вутеее - провикнал се единият. - Чу ли?...Русняците ошли у космоса!
- Ама сите ли бе? - долетял отговорът.