What do you think?
Rate this book
Правилата
Ако и през 2087 година все още има хора, които могат да четат, и ако това съчинение някак се запази дотогава, нека тези хора разберат какво сме мислили за тях ние.
Ние – вече мъртвите отдавна, – които сега раждаме техните прадядовци, отглеждаме ги с огромна любов, треперим над малките им главици като над пламъче от тънка вощеница в шепите по Великден, лишаваме се, жертваме се, мъчим се – само и само един ден да им бъде добре. На синовете им да бъде добре и на внуците им, и на правнуците, за чието бъдеще мечтаем и тъкмо в мечтите ни се крие нашата невероятна, мека сила.
Възможните – все пак – читатели от 2087 година след Христа, когато вникнат в нашия сън от бъдещето, наречен от нас Прогнозата и засягащ настоящето им, може би ще имат някаква полза.
А е съвършено сигурно, че няма да имат вреда.
(Дончо Цончев)
Съдържание
На Странджа баир душата
Прогнозата
Мъже без вратовръзки
Ние, децата на голямата лъжа
Правилата
Ние – вече мъртвите отдавна, – които сега раждаме техните прадядовци, отглеждаме ги с огромна любов, треперим над малките им главици като над пламъче от тънка вощеница в шепите по Великден, лишаваме се, жертваме се, мъчим се – само и само един ден да им бъде добре. На синовете им да бъде добре и на внуците им, и на правнуците, за чието бъдеще мечтаем и тъкмо в мечтите ни се крие нашата невероятна, мека сила.
Възможните – все пак – читатели от 2087 година след Христа, когато вникнат в нашия сън от бъдещето, наречен от нас Прогнозата и засягащ настоящето им, може би ще имат някаква полза.
А е съвършено сигурно, че няма да имат вреда.
(Дончо Цончев)
Съдържание
На Странджа баир душата
Прогнозата
Мъже без вратовръзки
Ние, децата на голямата лъжа
Правилата
704 pages, Hardcover
First published August 30, 1972
12 people want to read
About the author
Дончо Цончев
23 books1 followerДончо Стефанов Цончев е български писател-прозаик, повече известен с реалистичната си проза.Роден е на 27 юли 1933 г. в гр. Левски. Завършва гимназия през 1951 г. и специалност Геология в Софийския университет през 1959 г. Работи като зидар, геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), отново като геолог в Министерството на горите, завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“ (1968-1970), зам.-гл. редактор на „Профиздат“ (1970-1973), завеждащ отдел „Българска литература“ (1973-1989) в сп.„Съвременник“, директор на сп. „Лов и риболов“ (от 1989), основател и директор на в. „Наслука“ (от 1991).
Живее в София и Нови хан.
Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, издадени в 60 книги. Сценарист е на 4 игрални филма, написал е 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика.
Живее в София и Нови хан.
Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, издадени в 60 книги. Сценарист е на 4 игрални филма, написал е 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
May 25, 2021
В една песен на Дезрий се пее
"Слушай думите на майка си,
чети книгите, които е чел баща ти."
Дори само от това да се състоеше творчеството ѝ, пак щях да я харесвам ужасно много.
"Правилата" е книга, която някога ми подари татко. Книга която, след като е прочел в казармата, го е накарала да си изтегли документите от техническия университет и да ги подаде в педагогическия.
Книга, от части заради която, учениците му топло го поздравяваха по улиците 35 години след като им беше преподавал.
Аз си останах прост бачкатор с афинитет към дребни хулигански прояви, но и на мен тази книга ми е вляла през годините, макар и по други начини.
Сега, на празника на учителите и половин година след като баща ми си замина, отново седнах да го прехвърля това книжле.
Ревах, момчета и момичета, ревах като магаре.
Японците имат цял един стил в мангата и литературата, който се занимава с учителите. Как изграждат характери с доверие и любов. Доста от произведенията са филмирани или анимирани и има двуцифрено число от тях, които съм гледал нееднократно. Можеби това също се дължи на тази книга.
Книгите на Дончо Цончев, независимо дали романи, сборници разкази или лекции, са ми като учебник по модерна българска проза. Кратки, точни, без излишества, с голямо количество жаргон, арго и диалекти, винаги успяват да те вкарат под кожата на героите, хора или животни, няма значение.
Отделно, в чисто личен аспект, те бяха още една силна връзка между мен и баща ми. С часове сме обсъждали трилогията за "Жълтата къща", "На Странджа баир душата", тази, "Роман на колела", десетките му сборници и прочие. Та ще ме извините ако съм леко пристрастен.
Анотацията си казва достатъчно за самото произведение, там нямам какво да добавя, освен - четете български автори, ако една книга ви хареса, издирете и останалите, има ги по библиотеките, има ги за жълти стотинки при букинистите. Не зачерквайте половин век литература заради тъпа идеология. Там ще намерите българския език, не в хитовите преводни заглавия. От там ще се обогатите неимоверно.
"Слушай думите на майка си,
чети книгите, които е чел баща ти."
Дори само от това да се състоеше творчеството ѝ, пак щях да я харесвам ужасно много.
"Правилата" е книга, която някога ми подари татко. Книга която, след като е прочел в казармата, го е накарала да си изтегли документите от техническия университет и да ги подаде в педагогическия.
Книга, от части заради която, учениците му топло го поздравяваха по улиците 35 години след като им беше преподавал.
Аз си останах прост бачкатор с афинитет към дребни хулигански прояви, но и на мен тази книга ми е вляла през годините, макар и по други начини.
Сега, на празника на учителите и половин година след като баща ми си замина, отново седнах да го прехвърля това книжле.
Ревах, момчета и момичета, ревах като магаре.
Японците имат цял един стил в мангата и литературата, който се занимава с учителите. Как изграждат характери с доверие и любов. Доста от произведенията са филмирани или анимирани и има двуцифрено число от тях, които съм гледал нееднократно. Можеби това също се дължи на тази книга.
Книгите на Дончо Цончев, независимо дали романи, сборници разкази или лекции, са ми като учебник по модерна българска проза. Кратки, точни, без излишества, с голямо количество жаргон, арго и диалекти, винаги успяват да те вкарат под кожата на героите, хора или животни, няма значение.
Отделно, в чисто личен аспект, те бяха още една силна връзка между мен и баща ми. С часове сме обсъждали трилогията за "Жълтата къща", "На Странджа баир душата", тази, "Роман на колела", десетките му сборници и прочие. Та ще ме извините ако съм леко пристрастен.
Анотацията си казва достатъчно за самото произведение, там нямам какво да добавя, освен - четете български автори, ако една книга ви хареса, издирете и останалите, има ги по библиотеките, има ги за жълти стотинки при букинистите. Не зачерквайте половин век литература заради тъпа идеология. Там ще намерите българския език, не в хитовите преводни заглавия. От там ще се обогатите неимоверно.
October 9, 2017
С чиста съвест пет звезди! Не пет, а десет от пет заслужава. Най-малкото заради внезапната, приятна изненада, която ме връхлетя, след като от много време не бях попадала на добро четиво, което да ме накара да чета на екс! Не бях се сблъсквала с този автор и признавам, че дори името му бе непознато за мен, но ще изчета всичко негово, до което се докопам. През цялото време, докато четях "Правилата" имах усещането, че чета един български вариант на "Спасителят в ръжта". Кратки изречения, никаква досада, нула излишни слова! Моята книга на 2017-та!
Displaying 1 - 2 of 2 reviews