Купих си я, разбрала- недоразбрала, че в тази книга ще се говори за починали журналисти- явно не съм била много на себе си като съм чела анотацията, признавам си. Когато прочетох предговора разбрах, че всъщност тази книга е за нещо толкова близко до всеки от нас- смъртта. По- точно как живите говорят за смъртта, какво е тя за тях, как бележи живота им, как ги променя и какво остава след мъртвите... Мен тази тема ме вълнува от 13- годишна, когато за пръв път загубих близък човек. От тогава погребах много други близки и се усещам как постоянно търся да чета за скръбта на другите, опитвайки се да намеря себе си и логика в това, което преживявам и дали, аджеба, някой ден ще изчезне тази дупка в душата ми. Смъртта е нещо неизбежно и трябва да приемем, че тя ни е спътница, която чака в края на пътя да ни отведе, незнайно къде..