Това е най-предизвикателното произведение /или може би е по-правилно да кажа компилация/, което съм чела. Не твърдя, че всичко съм разбрала, но всяко произведение ми направи впечатление - само за себе си и като част от цялото, опитващо се да ти предаде посланието си.
Триптих за Юнаци и Злодеи го познавам, но едно внимателно четене само ми беше от полза и показа колко неща мога да уловя втория път. Като фразата за приятелите и любовта. Хм, бъркам ли се, или история за Рогатош съществува написана? Или съм я сънувала?
Страшната приказка беше най-дългото произведение /повест?/ и трябваше да внимавам, за да не омешвам множеството герои и гледни точки. Принцеса Зи не е много мой тип героиня, но радваше.
Стихът за вегетарианството - добре, аз по принцип гледам да не ям много месо... :)
Ужасяващата приказка е все така покъртителна. Не знам дали е поучително, но със сигурност е полезно да видиш отстрани как една форумна дискусия се превръща в надвикване и надобиждане.