Погребението на Кастро

by Vicente Botin, Захари Омайников (Translator)

Плод на престоя на Висенте Ботин в Куба е книгата „Погребението на Кастро“ – написана в голямата си част в Хавана, уникално журналистическо свидетелство за абсурдите на кубинската революция, превърнала се, петдесет години след победата на кастризма, в пародия на самата себе си. Както пише кубинският интелектуалец емигрант Висенте Ечери, „Противно на онова, което подсказва заглавието, като ни кара да мислим, че става дума за художествена измислица, предвещаваща едно жадувано и крайно необходимо за кубинците събитие, това е най-пълната и старателно събирана информация, написана някога за чудовищната измама, наричана „кастризъм“. Може да си представим тази книга като тържествена процедура, при която съдебен лекар поднася пред съдии, роднини и свидетели документ, разкриващ с най-малките подробности причините за една неизбежна смърт. Покойникът е кубинската революция, а тази книга е нейният смъртен акт“.

392 pages, Paperback

First published June 30, 2009

Reviews

[Elitsa Savova · Rating 4 out of 5]

Тази книга нарекох "мултимедийна", заради многото песни и филми, които се споменават в нея и които издирвах и си пусках, докато четях. Има много ценни находки!

От информативна гледна точка е много интересна и отрезвяваща от романтичната представа на българите за бедния, но щастлив кубинец.

Четох я обаче на български, което, бих казала, е грешка. Жаргонът е преведен, без обаче да е даден оригиналът, което е жалко. От друга страна книгата е превеждана от трима преводачи и само единият си е свършил работата както трябва. Имам съмнения, че на места дори са превели точно обратното на написаното.

[Petar Nedyalkov · Rating 3 out of 5]

Книгата поднася богата информация за Куба, но за жалост е само една гледна точка. Авторът често не спазва добрия тон и подигравателно говори за проблемите на страната. Очаквах малко по-балансиран анализ, подкрепен с факти. Тук се виждат единствено нападки и нищо положително казано за режима на Кастро. Испанец говори за проблемите на Куба, които реално са проблеми за целия свят. Дори на моменти все едно чета за България. Държавите от третия свят имат още дълъг път в развитието си и по-скоро трябва да се търси път към подпомагането им, както и решение за някои глобални икономически проблеми. Жалкото е, че всичко си остава в сферите на влияние и корупцията, като ние виждаме само върха на айсберга, който се подава от водата. За мен Куба си остава един феномен и ще продължавам да търся възможно "най-чиста" и вярна информация за случващото се там... за жалост книгата на Висенте Ботин е далеч от тези рамки и е журналистически некоректно да се изразява толкова силно личното мнение на автора.

[Solar]

Книгата се оказа много по-интересна, отколкото предполагах. Очаквах обвинителен тон и безкрайни анализи, но противно на това се запознах с една добре структурирана документалистика, която чрез факти дава възможност и на нас читателите да мислим, така че в някои моменти не бях напълно съгласна с автора. Но стига толкова лични впечатления. За тези, които се колебаят относно книгата, ще направя малко обобщение на всяка от главите. Съдържанието е 22 глави, които обхващат всички сфери от бита и политиката на Куба.
Глава 1, наречена "This is American territory "е историческа и описва накратко историята на острова. Между другото в книгата липсват биографични данни за Фидел Кастро, което пък я прави динамична.
Глава 2 - "Опустошеният град" е най-художествена. Описана е особената красота на рушаща се и мръсна Хавана, със своите "кървящи безшумно" сгради.
Глава 3 - "Комуналки последна грижа" описва мизерните комунални условия, в които живеят заедно няколко поколения кубинци, дефицитът на жилища и ограниченията на покупко-продажбата на жилища.
Глава 4 - "Камили в Хавана" е за кризата в обществения транспорт, който включва недостиг на автобуси, а придвижването от един град до друг се оказва лукс, костващ една месечна заплата и все пак уреждащ се чрез корупция.
Глава 5 - "Повелителят на крушките" по ироничен начин ни запознава с енергийните проблеми на страната. Наречена е така, защото Кастро смята, че проблемът може да бъде решен чрез енергоспестяващи крушки и надничане на социални работници във всяко домакинство с цел да бъдат заменени електроуредите, консумиращи повече мощност.
Глава 6 - "Боб вместо оръдия" чрез данни за цените и количеството на храните, отпускани по купонната система доказва, че кубинците са обречени на недохранване и много кубинци в градовете са принудени да отглеждат незаконно животни с изтръгнати гласни струни в тесните си апартаменти.
Глава 7 - "На лов за чавито". Тук се разглежда икономиката на Куба. Чавито се нарича конвертируемото песо. Кубинците живеят с две валути едновременно - кубинско песо и конвертируемо песо, което е лудост. Но някак хората са се приспособили. По данни 60% от кубинците получават помощ от емигрирали близки и така могат да си позволят покупки на стоки, предлагани в конвертируемо песо (всъщност повечето цени на стоките в Куба са в конвертируемо песо). В тази глава се разглежда и двойнственото отношение на Кастро към потока на долари отвън.
Глава 8 "Маруча и новият човек" е за проституцията.
Глава 9 "Чудесата на Господ Бог" засяга здравеопазването. Тук данните според мен показват добро развитие на здравеопазването, но авторът някак насилствено сякаш убеждава в противното. Разкрива се, че изпращането на лекари и учители във Венесуела не е толкова от хуманни причини, а това е средство Куба да заплаща петрола си от Венесуела.
Глава 10 - "Славната мисия на образованието". И тук авторът е прекалено критичен от необходимото, т.к. оспорва ограмотяващите проекти на правителството, определяйки ги като индоктринация. Според мен излишно цитира и учебниците - мисля, че навсякъде образованието в училище е вид индоктринация.
Глава 11 - "Суетите на клада" е за културния живот в Куба. Разказва се за независимите библиотеки, които не оцеляват, заради цензура, за аутодафето с/у книги и книжари и за репресирани хора на изкуството.
Глава 12 - "Питър Пан и пиратите" е една глава за децата на Революцията. Описана е операцията "Питър Пан", при която през 1960 14 000 деца са изпратени в САЩ от уплашените си родители. Тук е и известната история на малкия Елиан Гонсалес. В тази глава авторът споделя идеята, че децата са жертва на пропаганден апарат, който да подсили образа му, но това според мен звучи доста пресилено.
Глава 13 "Ангелите на Кастро" - ангелите на Кастро са наречени младежите, които не се справят добре в училище и по специална програма са обучени да бъдат социални работници, чиято функция е да следят за корупция.
Глава 14 "Коридорът на смъртта" е един тъжен разказ за кубинците, опитващи се да емигрират и странната според мен миграционна политика на САЩ през годините. Намирам за цинична сървайвър програмата "dry feet, wet feed", съобразно която се дава убежище на кубинци, успели да стъпят на американска земя.
Глава 15 "Останали и богопомазани" е за екстрите, с които се ползва номенклатурата.
Глава 16 - "Кучетата на Павлов" и глава 17 "Кокошките на Кастро" разказват за медийния свят на Куба, ограничения Интернет и все пак изобретателността на кубинците.
Глава 18 "Хладилникът на Марта Беатрис" е за активистите на Куба.
Глава 19 "Камъкът и охлювът" се спира на религиите.
Глава 20 - "Всичко за родината" ни запознава с военната и икономическата тежест на Революционните въоръжени сили в Куба. Авторът пише и за екзекуцията на генерал Очоа, замесен в наркотрафик.
Глава 21 - "Колибата на дългите ножове" проследява историята на екзекуциите на крепостта Ла Кабаня.
Глава 22 "С теб в битието" е последна и съвсем логично в нея има повече предположения за Куба след Фидел Кастро. Долавя се известна симпатия от страна на журналиста към Раул Кастро. Също тук авторът пише за отношенията м/у двамата братя и за Куба днес, все още управлявана от сянката на Фидел Кастро

[Voynovus · Rating 4 out of 5]

С резерва относно нейната едностранчивост, макар и аргументирана, книгата е доста информативна. Добре подплатена, вкл. с личен опит на автора. Не особено добре структурирана. Повечето от преводите на цитираните песни/поеми и пр. - има ги в изобилие, са доста невзрачни. Заради ценността ѝ като източник на информация за режима обаче, треските на тая книга не са чак толкова дразнещи.