В своя живот този заешки чичко от зеленчука опитал бил всичко. Тикви разсаждал и орехи брулил, морковил, зелил, марулил и дюлил. Верен съпруг и баща – юначина на половината детска градина, кротко помахвал с уши помъдрели в бавните и благодатни недели – скромен владетел на цъфнало царство, майстор на пролетното градинарство.
Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя" (1996, 2003), "Празнината меГу нас" (Охрид, 2005), "Има страшно" (2005; 2007, 2008), "50 години старозагорско куклено изкуство" (2008), "Прикоткване на смисъла" (2009) и "Меко слънце" (2010). Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево, и като драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.
Аз от поезия не разбирам, но съм фен на илюстраторката и то не само защото е хубава но и има убийствено чувство за хумор- това със зайо бук ме разби от смях- мега яко е :)
Прекрасна! Прекрасна! Очарователна! Толкова много се смях и се разчуствах и настръхнала четох през цялото време. Мария Донева ми въздейства драматично! ♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️
Много е сладка и мила, наистина. Прекрасни стихове, чудни илюстрации, красиво книжно телце... И въпреки това останах разочарована - много бързо съврши, разказът остана неразказан - защо Заекът толкова искаше да иде на море, как и защо жена му го подкрепи, какво преживяха там двамата - заедно и всеки поотделно... Много по-дълбок, цялостен, успешен в тази посока е Moominpappa at Sea.
Трудно ми е да повярвам, че зрели и големи хора харесват това. Разбирам, ако това е детска литература - ок. Но това в никакъв случай не може да се нарече голяма и жива литература, за каквато се представя. Крайно разочароващо и корумпиращо и без това бедния на качество литературен живот в България.
Историята те кара да се усмихнеш, да си спомниш твоите мечти и защо не си ги осъществил. Страхотни стихове и картинки. Искам продължение. И храня моята зайка само с торта от моркови.
„Заекът и неговата мечта“ е поема точно за сив и дъждовен понеделник като днешния, когато нищо не ти се прави и за нищо не ти се слуша. Докато четеш историята на Зайо, който все отлага мечтаното пътуване до морето заради неотложното марулене, дюлене и зелене в градината, мръщенето ти минава и усмивката изплува на лицето ти.
Книжката е весела, закачлива и прекрасно илюстрирана със снимки и рисунки от Мила Попнеделева-Генова и Мария Донева. Аз самата много се смях на хрумката за сайтовете „Зайо book“ и „BG-зайка“, в които героите споделят тревогите и радостите си. Стиховете за голямото заешко семейство и целувките по пухкавите гушки и ушенца пък действат особено умилително – точно книжка, която да подпишеш „с обич“ на мама.
Заглавието може да звучи подвеждащо, но е факт че в поемата за заека наистина всеки може да намери нещо за себе си. Заекът си има мечта - да спре да работи за малко и да иде на море. Проста мечта е, но мисли си - неизпълнима.