Стрихнин в супата.… и много други истории

by P.G. Wodehouse, П.Г. Удхаус

Геният на Джийвс
1. Джийвс постъпва при мен
2. Всички да помагаме на Бинго!
3. Джийвс и скръндзата
4. Джийвс и духът на Коледа
5. Епизодът с кучето Макинтош
6. Джийвс и неканеният гост
7. Джийвс и проблемите на Фреди
8. Джийвс и съученичката
9. Всепречистваща любов
10. Джийвс и непредотвратимото бедствие
11. Джийвс и песента на песните
12. Джийвс и малката Клементина
13. Изпитанието на Тъпи
14. Произведение на изкуството
Клуб „Търтеи“
1. Сбогом на всички котки
2. С Бинго всичко е наред
3. Бинго и пекинезката криза
4. Късметът на Стифъмови
5. На тати момчето
6. Любов в Дройтгейт
7. Благородството задължава
8. През огън и вода
9. Съдба
10. Неприятности в Тъдслей
11. Удивителна история с шапки
Сладкодумният господин Мълинър
1. Стрихнин в супата
2. Огненото ухажване на Мордрид
3.Рицарският подвиг на Мървин
4. Портрет на строга възпитателка
5. Живогон
6. Епископски гамбит
7. Възходът на Мина Нордстрьом
8. Маймунска работа
9. Моралният кодекс на Мълинърови
10. Нещо, дето се гърчи
11. Майка страшно ще се зарадва
12. Изпитанието на Осбърт Мълинър
13. Историята на Уилям
14. Лечението на Джордж
15. Истината и само истината

Genres: Humor, Classics

606 pages, Paperback

First published January 1, 1984

About the author

Sir Pelham Grenville Wodehouse, KBE, was a comic writer who enjoyed enormous popular success during a career of more than seventy years and continues to be widely read over 40 years after his death. Despite the political and social upheavals that occurred during his life, much of which was spent in France and the United States, Wodehouse's main canvas remained that of prewar English upper-class society, reflecting his birth, education, and youthful writing career.

An acknowledged master of English prose, Wodehouse has been admired both by contemporaries such as Hilaire Belloc, Evelyn Waugh and Rudyard Kipling and by more recent writers such as Douglas Adams, Salman Rushdie and Terry Pratchett. Sean O'Casey famously called him "English literature's performing flea", a description that Wodehouse used as the title of a collection of his letters to a friend, Bill Townend.

Best known today for the Jeeves and Blandings Castle novels and short stories, Wodehouse was also a talented playwright and lyricist who was part author and writer of fifteen plays and of 250 lyrics for some thirty musical comedies. He worked with Cole Porter on the musical Anything Goes (1934) and frequently collaborated with Jerome Kern and Guy Bolton. He wrote the lyrics for the hit song Bill in Kern's Show Boat (1927), wrote the lyrics for the Gershwin/Romberg musical Rosalie (1928), and collaborated with Rudolf Friml on a musical version of The Three Musketeers (1928).

Reviews

[Ivan Bogdanov · Rating 5 out of 5]

“Стрихин в супата“ или силата на заглавието
Вероятно мнозина се чудят от какво е големия белег от лявата страна на шията ми. Има много версии, но истината е прозаична.
Беше първите дни на 1994 г. Работех в единственото студио във Варна, където освен на Златни пясъци се правеше цветен предпечат и естествено в края на годината бяхме заляти от работа. Къде време да боледувам. Шията беше започнала да се подува, но от една страна не ме болеше, от друга – не знаех на какъв лекар да отида. Тогава още даже и не бяха замислени ГП-тата. Когато най-сетне успях да намеря правилния лекар (оказа се лицево-челюстна хирургия) шията ми беше станала тройна и докторите ме сложиха веднага на масата.
И докато ме хващаше упойката, чувах как жена ми дава разрешение да режат „където и колкото трябва“. Всъщност имам и един малък белег точно на гръкляна, но явно не е платила достатъчно на лекарите, за да позабият скалпела.
Та, в първите дни на 1994г, аз се събуждам на системи в Окръжна болница – Варна. Първите дни ми вливаха течности непрекъснато и не можех изобщо да ставам. Помолих съседите по легло, да ми купят някакво интересно криминале от щанда на входа.
Те поговорили с книжарката и ми купили „Стрихнин в супата“ от Удхаус. Това беше първата книга, която му издаваха на български и не знаехме още в какъв стил пише. Та те се доверили на мнението ѝ и ми донесоха книгата. Сега, вероятно, всички знаете как пише Удхаус. Така съм се смял, че щяха да ми се отворят шевовете. Естествено, до края на книгата, така и не намерих криминалето, но тази книжка често си е препрочитам.
Но ми остана обица на ухото за качеството на препоръките на книжарите. Е, и аз като всеки човек се случва да се излъжа. Тази година – два пъти!
А за белега? Ами докторите казаха да ида на следващата година, след като ми зарастне всичко, да го махнат. Но дойдоха едни мутренски времена. Установих, че клиентите ми гледат белега с почитание и изобщо е полезно в ония години да имаш подобен белег.
Е, и аз пуснах разни истории откъде ми е, но това вече е отделна тема.

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Преди Хю Лори да стане Доктор Хаус, и Стивън Фрай – Майкрофт Холмс, двамата тогава бледни младежи дадоха живот на един от най-добрите образци на разбираем британски хумор – тандемът Джийвс и Устър – вечно правия и безупречен във всяко стилово отношение прислужник и богатия безхаберен глупак със склонност към хазарт и красиви девойки с ясно изразена тенденция към създаване на сонм от проблеми просто заради едната скука. А скука сред благородническите среди, разчитащи на непрекъснато изскачащи наследства, бутнати пари под масата от някоя богата и немного стисната роднина, или финансови облаги в следствие на съмнителни схеми, някак успяващи да заблудят англоговорящото население на Албиона, има и още как.

Та ситуации, грижи, абсурди и шантавини да искаш, и в средата им като обичайна жертва винаги остава безжизнения бледолик Устър, наивен, разгулен и глуповат, сякаш разхождащ се с гигантски надпис Ограби ме на челото. И отдавна да е погребан с мъжолика жена – наследница на скромно имане с деветнайсет уродливи дечица някъде на село, като я беден викарий, я арендатор по милост на някаква леля, ако не беше могъщият бог на разрешаването на проблеми – мастър Джийвс. Няма ситуация, от която да не измъкне господаря си, нито жена, чиито мераци за свиване на гнездо да потуши, и то на сравнително приемлива цена, част от която прибира кротко в джоба си. А често наградата е само някой и друг изхвърлен на благотворителния боклук символ на мъжкарска елегантност като лилава копринена риза с мека яка или морави чорапи без жартиер, бррр.

Има нещо магическо в Удхаус, съчетаващ премерено и интелигентно чувство за хумор с безкомпромисна сатира към висшето общество и сардонични усмивки към целия свят и времето, в което се принуждаваме да живеем. Зад привидно безобидните смешки прозира истинското лице на високопоставените самодръжци на великата Британия, но всичко е някак толкова леко и лесносмилаемо, че се харесва на всеки, независимо от литературните вкусове, и е просто искрено забавление и в най-сивите дни. Не, не е Пратчет, разликата е огромна, но крайният резултат – леко сърце и усмивка на уста са нещо, което не бива да пропускате в живота, а и трудно се доставя от други източници без странични ефекти. Въобще хуморът, когато не е просташки, балкански или написан за пет минути в тоалетната на база някой и друг статус във фейсбук, уверявам ви, може да е хубаво и смислено нещо за всеки. Пък пробвайте, не се знае дали точно това не е вашата чаша идеално затоплен черен чай с капка пълномаслено мляко и две лъжички снежнобяла захар. Добре де, може и малко префърцунено да ви звучи, но малко класа на никого не е излишна в днешно време.

[Emiliya Bozhilova · Rating 5 out of 5]

Тази книга беше първата ми среща с Удхаус. Сборникът е просто брилянтен - събрал е на едно място най-известните му герои. Всички са толкова мили, безобидни, весело ежедневно смешни, човечни, малко или доста сноби според ситуацията... С малките си ежедневни порочета (понеже тук истински пороци липсват от картата на света, както и съпътстващите ги страсти и избори), материално обезпечение, което им позволява да стеснят света до един мъничък ежедневен топъл рай - с топлината на клубовете за джентълмени, на аристократичните имения и семейното огнище. В този свят няма зло, трагедии, драми - само мило намигване, и много смях.

[Lyubov Panayotova · Rating 5 out of 5]

The best cure for depression! :)

[Dimitar Dimitrov · Rating 3 out of 5]

Честно казано - толкова много бях слушал и чел за Уудхаус, че очаквах повече! Първите глави бяха малко еднообразни, интересни ми бяха единствено разказите от последната глава (с Джийвс). На места разказите са доста предсказуеми, но може би разликата във времето, в което са писани и времето, в което ги чета, информацията, с която разполагаме сега и бързината, с която я получаваме, са ни превърнали в алчни читатели търсещи нещо прекалено оригинално.

[Anelia Korueva · Rating 4 out of 5]

Започнах да я чета по препоръка и, честно казано, нямах големи очаквания, но още на първия разказ се смях до сълзи. :)) Горещо препоръчвам да прочетете разказите! Много приятни, написани с чудесен хумор.

[Boris Dobrev · Rating 5 out of 5]

"Стрихнин в супата" от П. Г. Удхаус

Една книга, която може да разсмее и най-нещастния човек. С изтънчен английски хумор, остроумие и абсурдни ситуации Удхаус създава един необикновен сборник с разкази, който да бъде четен с удоволствие от начало до край. Историите се въртят около забавните премеждия на различни чудати герои.

Умелото използване на езика от Удхаус и умението му да създава запомнящи се герои и ситуации правят тази книга истинска класика. Като майстор на комедията Удхаус може да забавлява читателя часове наред. Безспорно Джийвс и Устър са най-колоритните от всички герои, и нямам търпение отново да се впусна в приключение с тях.

Препоръчвам книгата на любителите на класическата английска литература, лекия хумор и остроумните диалози. 🎩🤵🏻🕵🏻🥂🐕🎭💞😂

[Hristian Trendafilov · Rating 5 out of 5]

My first Wodehouse book I think. You always remember your first

[Tsvetelina Stoykova · Rating 3 out of 5]

Not impressed. Probably, mismatch of the sense of humour.

[Джорджия · Rating 2 out of 5]

Авторът пише наистина много забавно, но разказите ми дойдоха малко еднообразни.

[Сибин Майналовски · Rating 5 out of 5]

И десет звезди са ѝ малко. Брилянтна и уникална!!!

[Maria Stancheva · Rating 4 out of 5]

Типичният Удхаус. На моменти ми ставаше леко досадно, защото съм прочела доста негови книги, но историите са добри и забавни.