Манифест на журналистиката / Речи в Швеция

by Albert Camus, Албер Камю, Albena Stambolova (translator)

Речи в Швеция
През 2013 Албер Камю щеше да навърши сто години…Авторът, признат в целия свят като писател и лауреат на Нобелова награда за литература, е също така журналист и есеист. Камю описва, анализира и изобличава безпощадната човешка участ, насилието, принудата и безумието на войната. Неговите статии, публикувани от 1938г. в алжирския всекидневник L’Algerrépublicain, а по-късно, до 1956 г., във френското седмично списание L’Express, са прозорливи и смущаващи. През всички тези години той използва позицията си на журналист, за да изрази личния си ангажимент като размишлява върху различни факти и гледни точки.
Не е възможно да отделим журналиста от писателя. В реалността Албер Камю е преди всичко ангажиран интелектуалец.
Сборникът предлага двете Речи в Швеция, произнесени от Камю през декември 1957 г. при получаването на Нобеловата награда за литература, както и един текст, написан през 1939 г., но открит неотдавна от френската журналистка Маша Сери. Текстът е цензуриран манифест за свободата на печата. Три месеца след началото на Втората световна война, двайсет и шестгодишният по онова време Албер Камю призовава журналистите да запазят свободата си. Те трябва да се съпротивляват и най-вече да не приемат лъжата: „Принудата от всякакво естество не би могла да накара що-годе чистия дух да затъне в безчестието”.
Много по-късно, в речта си в Стокхолм, Албер Камю споделя своите идеи за ролята на творците и писателите, които трябва да се отворят към света и да споделят не само неговите радости и болки, но и неговите битки. Речта в Упсала е продължение на темата, защото разглежда връзките между изкуството и обществото.
През 1939, също както и през 1957, Албер Камю е неизменно ангажиран с надеждата и етиката. Това е посланието на един столетник към вечността.
Жил Руе

64 pages, Paperback

First published January 1, 1957

About the author

Works, such as the novels The Stranger (1942) and The Plague (1947), of Algerian-born French writer and philosopher Albert Camus concern the absurdity of the human condition; he won the Nobel Prize of 1957 for literature.

Origin and his experiences of this representative of non-metropolitan literature in the 1930s dominated influences in his thought and work.

He also adapted plays of Pedro Calderón de la Barca, Lope de Vega, Dino Buzzati, and Requiem for a Nun of William Faulkner. One may trace his enjoyment of the theater back to his membership in l'Equipe, an Algerian group, whose "collective creation" Révolte dans les Asturies (1934) was banned for political reasons.

Of semi-proletarian parents, early attached to intellectual circles of strongly revolutionary tendencies, with a deep interest, he came at the age of 25 years in 1938; only chance prevented him from pursuing a university career in that field. The man and the times met: Camus joined the resistance movement during the occupation and after the liberation served as a columnist for the newspaper Combat.

The essay Le Mythe de Sisyphe (The Myth of Sisyphus), 1942, expounds notion of acceptance of the absurd of Camus with "the total absence of hope, which has nothing to do with despair, a continual refusal, which must not be confused with renouncement - and a conscious dissatisfaction."
Meursault, central character of L'Étranger (The Stranger), 1942, illustrates much of this essay: man as the nauseated victim of the absurd orthodoxy of habit, later - when the young killer faces execution - tempted by despair, hope, and salvation.

Besides his fiction and essays, Camus very actively produced plays in the theater (e.g., Caligula, 1944).

The time demanded his response, chiefly in his activities, but in 1947, Camus retired from political journalism.

Doctor Rieux of La Peste (The Plague), 1947, who tirelessly attends the plague-stricken citizens of Oran, enacts the revolt against a world of the absurd and of injustice, and confirms words: "We refuse to despair of mankind. Without having the unreasonable ambition to save men, we still want to serve them."

People also well know La Chute (The Fall), work of Camus in 1956.

Camus authored L'Exil et le royaume (Exile and the Kingdom) in 1957. His austere search for moral order found its aesthetic correlative in the classicism of his art. He styled of great purity, intense concentration, and rationality.

Camus died at the age of 46 years in a car accident near Sens in le Grand Fossard in the small town of Villeblevin.

Chinese 阿尔贝·加缪