Акад. Георги Славов Караславов е български писател, белетрист и драматург. Започва да публикува през 1920-те год. Първата му книга е „Уличници“ (1926), която пресъздава живота на децата от бедните градски покрайнини. Има обемно и жанрово богато творчество, сред което особено много изпъкват романите „Снаха“ и „Татул“.
Авторът е описал страхотно образа на Юрталана - прост селянин с ниви и пари. Някъде по средата четеш и намираш нещо положително - че все пак "влага" нещичко, за да изучи Алекса и накрая, след като прочетеш завършения образ, си даваш сметка, че не иска да го изучи, защото знанието е богатство, а за да изпъкне над брат си - хем по-богат, хем с учено момче. Един Стойко имаше да му работи и го умори от алчност. Снахата играеше някаква второстепенна роля в цялата история, и тя от бедно и алчно семейство. И ако вече живеем живот, който не е основно по селата, а сме се изселили в града, пак не сме кой знае колко еволюирали. Продължават си драмите за имотите. Но много увлекателно са написани и двата романа. Изглеждат написани с лекота, на прост език, а пък те карат да се замислиш и то никак просто. Класиката си е класика. Затова и се хванах да ги чета почти на 30г., защото се възприемат по различен начин.
Така, така.... започвам да запълвам пропуските си в българската литература. Съвсем случайно (както винаги) започнах тази книга. Все още се чудя защо книгата се казва "Снаха", защото предимно се разказва за Тодор Юрталана, които е завладян от парите, те са му и средство и цел. В романа се описва и селския живот, нрави и традиции. Но главното е човешката алчност за пари. Какво е готов човек да направи, за да има още, и още, и дали накрая си заслужава.
П.С. Единствено краят ми се стори недовършен. Ама кой съм я, че да имам претенции?
أولًا؛ لا تفكروا بقراءة المقدمة قبل الرواية فالمترجم الظريف حكى مهاية الرواية وكان شيئًا لم يكن. حقدت عليه 🤬.. ثانيًا؛ الرواية تحكي قصة في الريف البلغاري الغريب الذي أره شديد الشبه بالأرياف في أوطاننا العربية. ثالثًا؛ لا أعلم لماذا سُمّيت الرواية باسم الكنّة ولكنها تدور حول أبو الزوج وطمعه ولا نسمعصوت الكنّة إلا في آخر جزء من الرواية. تحكي القصة عن التفاوت الطبقي في الريف بين يورتالان أبو الزوج وصاحب الأراضي والأموال وبين عائلة الكنّة سيفدا المتواضعة لكنها كريمة بعزة نفسها. رواية سلسة وترجمتها عادية. قرأتها فقط لأشطب بلغاريا من قائمة الدول التي أريد القراءة منها.
Толкова богато и точно е описан вътрешният свят на героите, че някак всеки ми беше симпатичен. Много ясно над целия сюжет тегне нишката за кармата и за това, че всеки плаща за начина, по който е живял. Тежка е съдбата на героите и сякаш от началото нищо хубаво на никого не се случваше. Трудно е в 21. век да вникнем в съдбите на тези хора, чиито бит и ежедневие вече тотално се различават от нашия, но си заслужава да се замислим и вземем поука от действията им.
Романът "Снаха" на Георги Караславов не е толкова популярен, колкото подобните по стил Маминото детенце и Железният светилник, но притежава сходно усещане за традиционния български бит и тежкия живот в онова вече позабравено патриархално общество. Книгата започва с живописна картина на малко българско село. Почти веднага се запознаваме с Юрталана, богат и стиснат земевладелец, който непрекъснато търси начини да уселичи богатството си за сметка на другите. По-големият син на Юрталана, Стойко, се влюбва в най-красивата девойка в селото, Севда Казълбашева. Тя от своя страна е тиха и скромна, и истински се радва на тази любов. Но със сватбата им най-светлата и романтична част на романа приключва. Оттам започват все по-големи трудности: безплодие, болести, смърт, и един стар грях, който тегне като камък на плещите на Юрталана.
رواية بلغارية تتحدث عن زيجة بين عائلة بسيطة وعائلة غنية يتمنى الجميع مناسباتهم فتاة جميلة وشاب وسيم يعتمد عليه والده في إدارة كل أعماله .. وتصور وضع وواقع المرأة البلغارية في زمنها وما كان يتم ممارسته ضدها من قمع مجتمعي موروث وهو مشابه بشكل كبير لما يتم ممارسته على المرأة العربية الآن خاصة في الريف من إنهاك جسدي كخادمة في الصباح للزوج وأهله وزوجة آخر الليل .... وإنهاك نفسي فلا شكر لما تفعل ومهما فعلت والكثير من الإهانات لها ولأهلها وها هى تأخرت في الإنجاب فما كان من أهل الزوج إلا الزيادة من كرههم وسوء معاملتهم وإهمالهم لها وإلقاء اللوم عليها في كل كبيرة وصغيرة وها هو الزوج ضعيف الشخصية الذي لا يملك من قوت يومه إلا ما يمن به أبيه عليه ولا يستطيع أن ينبث ببنت شفة أمام أبيه أو أمه فيقتله بخل أبيه ويطمس حق زوجته من بعده
اقتباسات .. • - أحب إلى أن آكل معكم أنتِ وأبي خبزا وبصلا من أن أذوق طعامهم .. لن أعود .. لن أعود - وكيف هو زوجك؟ هذا هو الأهم - زوجي؟.. هل تسأليني عن إنسان بلا شخصية؟ ... زوجي ماذا يستطيع أن يفعل إنه يخاف من أبيه ولا يستطيع أن يتفوه بكلمه أمام أمه .. إنه أمامها ليس أكثر من طفل كبير يفعل ما يأمرون به دونما مناقشة
•
- هذا هو قدرك ياابنتي .. وما عليكِ إلا أن تصبري .. إن يورتالان غير مخلد .. غدا سيموت وسيرثه إبنه .. - وما الفائدة من ذلك ..؟ إلى أن يموت سيكون إبنه قد أصبح مثله !!
Някак си досега бях пропускала точно тази книга от класическата българска литература, а не е трябвало. Не е трябвало, защото се чете буквално за няколко часа, а размислите над нея могат да траят с дни. Алчността, безочието, притворството, лъжата... всички тези негативни качества са описани изтънко чрез характерите на стария Юрталан и жена му. Ламтежът "за още и още, на каквато и да е цена", липсата на каквато и да било съвест и срам, все чувства описани много живо в тази доста кратка книга. [spoiler]Само краят ми се стори малко странен - снахата от добрина ли не направи нищо? А Юрталанът със сигурност не го загнезди съвестта, той такава няма. Всичко е сковаващ страх да не се лиши от имотеца.[/spoiler]
Някак по-малко ми хареса тази втора книга за мен, на Георги Караславов. Сцената е подобна, отношенията също, само че в заможно семейство. Впечатли ме как Юрталана и жена му нямаха никакво чувство на вина, на усещане, че с държанието си към другите са предизвикали под някаква форма всички несгоди, които ги сполитат. Все другите са им виновни, все те са злобни и искат нещо от тях, а те не им дават дори това, което са изработили и заслужили. Севда не заслужаваше да е в това семейство и да се отнесат така с нея след всичко, което им беше дала, но и мъжът й никога не се застъпи за себе си и нея. Трябваше да не се инати обаче за най-голямата нива за мен, не й е нужна, а сега пак няма да получи нищо въпреки всички дадени години. Надявам се поне да се ожени повторно и да успее да си има дечица както й се иска. Като цвло хубаво написана книга, но Татул все още ми е по-любима.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Над земята се сипеше вече жегата на ясния летен ден, заливаше изпомачканите стърнища и редките угари и угасваше в посърналата зеленина на царевичните полета. Тук-там режеха върши и над оголените мамули, налени със зърно и разкривени над дълбоките каръци, се мяркаха бели кърпи, блясваха сърпове, прозвучаваха откъслечни песни, монотонни и жални. Утъпканият край пътищата рудозем беше се напукал, земята като че ли искаше да си поеме дъх, премаляла от страшните горещини, зажадняла за влага и дъжд...
Беше удоволствие да я чета !Заживях с мъката на Севда, възмущавах се на алчността и безхаберието на Юрталана, подчинениетона Стойко. Прекрасно описани образи на герои. Една българска книга, която трябва да бъде прочетена.
Книга за българското битуване. Почти всички герои носят стаена в себе си грубост и злонамереност. Полезен поглед върху нрави и постъпки, но нищо гениално.
„Снаха“ е интересен социално-битов роман, който успява да хвърли светлина върху конфликтите в селската общност — напрежения между поколенията, между „стари“ и „нови“ (традиции и промяна), както и властови и емоционални сблъсъци във фамилията. Тези теми са силният му гръб.
В положителна светлина трябва да се отбележи, че авторът не разглежда героите като черно-бели — в тях има човешки слабости, мотиви и противоречия. За читател, който търси повече психологическа дълбочина в социален контекст, романът предлага интересни моменти.
От друга страна, „Снаха“ понякога се усеща като твърде раздърпан — темпото неравномерно, с повторения и сцени, които можеха да бъдат по-съкратени. Това разсейва и понякога отслабва напрежението. Освен това, макар и социалният контекст да е зададен, не винаги е изведен до пълна яснота — остават нерешени въпроси и не до край развити идеи.
За читател, който очаква силна драматична конструкция или по-модерен стил — „Снаха“ може да се стори твърде традиционен или бавен. Но за тези, които се интересуват от българската класическа проза и социална тематика — това е достойно четиво, макар и с компромис между форма и съдържание.
Portret rodziny na bułgarskiej wsi - rozdarcie dziewczyny, która wkroczyła do rodziny, gdzie jej teść i mąż ukrywają morderstwo popełnione przypadkowo przez teścia. Pomóc w ukrywaniu tajemnicy i utrzymać pozycję synowej najbogatszego gospodarza w okolicy czy ryzykować życie w biedzie?