Петър Караангов е роден на в Сандански, Благоевградско. Завършва гимназия в родния си град, полувисш Държавен библиотекарски институт (1952) и българска филология в Софийския университет (1957). Работи като библиотекар (1952-53), като коректор в издателство "Български писател" (1958), като редактор на сп. "Пламък" (1963-64), като гл. редактор на издателство "Български писател" (1964-68) и в Студията за игрални филми "Бояна" (1968-71). Той е гл. секретар на СБП (1989-91). По-важни книги: "Сезоните и нашата улица. Лирика" (1960), "Участие. Стихотворения" (1964), "Годишни кръгове. Стихотворения" (1965), "Зимни недели. Стихотворения" (1967), "Внезапно лято. Стихове" (1970), "Приближаващи снегове. Стихове" (1971), "Както музиката вечер. Стихове" (1973), "Стихотворения" (1974), "Дъждът, преди да стане сняг. Стихове" (1976), "Континент. Стихове" (1980), "В средата на сезона. Избрани стихотворения" (1981), "Зимни недели. Стихове" (1984).
Късни птици в небето висят като странни отвеси. Иде есен. Във мене мълчат всички мои оркестри.
Илюзия
Изведнъж на брега на един сезон - може би на брега на моето лято, ти застана на пустия хоризонт като птица от заминало ято.
Светлият блясък на твойта ръка, през нощта на душата ми мина. И потече през мен една бистра река от прозрачно и младо вино.
Презимувай при мен! В моя свят остани - да те посрещна, вярвам, ще мога, ще съборя всичките свои стени, ще запаля огромен огън. И тогава ще стане светло у мен и у тебе ще стане светло...