What do you think?
Rate this book
Сестри Палавееви #1
Сестри Палавееви в бурята на историята
Първият партизански роман, написан след края на комунизма!
Втората световна война е в разгара си, а България се раздира от остри граждански конфликти. Две момичета от заможна софийска фамилия, близначките Кара и Яра, избягват от дома си, за да се присъединят към партизанското движение. Те попадат в отряда на Медвед, суров и властен командир, преминал през школата на съветското военно разузнаване. Още с пристигането си красивите близначки внасят смут в сърцата на народните бойци. Само няколко часа по-късно отрядът попада в засада. Оцелелите намират убежище в тайнствения Дадански лес...
История за битки, предателства, смърт и оцеляване, изпълнена с абсурдни и трагикомични ситуации. Стремежът към промяна угасва в сянката на настъпващия тоталитаризъм. Студената война заварва близначките от двете страни на желязната завеса.
Втората световна война е в разгара си, а България се раздира от остри граждански конфликти. Две момичета от заможна софийска фамилия, близначките Кара и Яра, избягват от дома си, за да се присъединят към партизанското движение. Те попадат в отряда на Медвед, суров и властен командир, преминал през школата на съветското военно разузнаване. Още с пристигането си красивите близначки внасят смут в сърцата на народните бойци. Само няколко часа по-късно отрядът попада в засада. Оцелелите намират убежище в тайнствения Дадански лес...
История за битки, предателства, смърт и оцеляване, изпълнена с абсурдни и трагикомични ситуации. Стремежът към промяна угасва в сянката на настъпващия тоталитаризъм. Студената война заварва близначките от двете страни на желязната завеса.
310 pages, Paperback
First published March 1, 2013
16 people are currently reading
227 people want to read
About the author
Alek Popov
34 books87 followersБиография в БГ-Фантастика.
Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.
Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 50 reviews
March 10, 2017
Чисто стилистически тази книга е невероятен провал. Сега, не съм човек, който много гледа на приличното оформление на книга, но когато грешки започнат на мен да ми вадят очите, значи има сериозен проблем. Проблем, който един редактор би трявало да отстрани без да се замисля, но това не се е случило.
стр 20. (...) под името на Патаринската чета.
стр 21. [няма 300 думи по-късно] В онези първи години на борбата на Патиринската чета (...)
Хубавтото тук е, че моментално когато прочетох за пръв път "Патаринска чета" си помислих как лесно може да се сбърка и да се направи "Патиринска", и ето, това се случи. Това може би е най-малкият проблем, който имам с книгата, но все пак показва нехайство от самото начало.
(...)Гълъбинко Лесчков (Кураж), на когото викаха още Горския. Горския, както се подразбира (...)
Не ми се преписва целият параграф, но първата част описва разни неща и въвежда Горския, докато втората го описва без да минава на нов ред, докарвайки ни до това грозно повторение. За жалост това не е единственият случай на няколко абзаца набити в един, когато очевидно трябва да са разделени.
-Хайде, бе, откога ви чакаме! - прегърна ги Копача. - Мараба цев!
(Последното мина някак незабелязано.)
Хубаво е, че има и примери където има нов параграф, но той хем не е нужен, хем е ограден в скоби поради причини незнайни.
- Не са ми били потребни!!!
- За какво! Да се драпат, за какво, ха-ха-ха!!
Горното е директен цитат от книгата и ако можете да ми обясните разликата в трите различни количества на удивителния знак ще съм ви благодарен. Ще спомена също, че прекомерното изпозлване на удивителния знак продължава в цялата книга и за 310 страници достига 1145 бройки (да, броих ги). Това са 10,6 удивителни знака на всеки 1000 думи, а за книга, която е толкова (не)удивителна това си е глупост. Удивителните знаци някак си трябва да предадат емоция тук (или поне така си мисли авторът), но това в реалност не се случва, не може само с препинателен знак да се вкара атмосфера в книга.
- (...) Бях зам.-командир на чета!
Това е пряка реч... явно.
- (...) температурата падне под -24° (...)
Тук ще спомена, че поне по мой спомен нито един път в книгата не е изписано чилсо с букви, това горе е просто един от по-грубите примери в пряката реч.
[Мрънкане за форматирането на книгата свърши] Колкото се отанся до сюжета, той е скучен и се влачи прекалено много. Героите хич не ми бяха симпатични, тъй като не са развити. Не помага и бедното форматиране, както споемах по-горе. От време на време получавах малък привкус на Тарантино (не знам защо) но той бързо се отмиваше от ума ми чрез безинтересното писане и очеизваждащите грешки.
Може би ако се коригира книгата може да вземе две звезди от мен, но за сега това не е възможно. Препоръчвам да последвате примера на редактора и въобще да не четете тази книга.
стр 20. (...) под името на Патаринската чета.
стр 21. [няма 300 думи по-късно] В онези първи години на борбата на Патиринската чета (...)
Хубавтото тук е, че моментално когато прочетох за пръв път "Патаринска чета" си помислих как лесно може да се сбърка и да се направи "Патиринска", и ето, това се случи. Това може би е най-малкият проблем, който имам с книгата, но все пак показва нехайство от самото начало.
(...)Гълъбинко Лесчков (Кураж), на когото викаха още Горския. Горския, както се подразбира (...)
Не ми се преписва целият параграф, но първата част описва разни неща и въвежда Горския, докато втората го описва без да минава на нов ред, докарвайки ни до това грозно повторение. За жалост това не е единственият случай на няколко абзаца набити в един, когато очевидно трябва да са разделени.
-Хайде, бе, откога ви чакаме! - прегърна ги Копача. - Мараба цев!
(Последното мина някак незабелязано.)
Хубаво е, че има и примери където има нов параграф, но той хем не е нужен, хем е ограден в скоби поради причини незнайни.
- Не са ми били потребни!!!
- За какво! Да се драпат, за какво, ха-ха-ха!!
Горното е директен цитат от книгата и ако можете да ми обясните разликата в трите различни количества на удивителния знак ще съм ви благодарен. Ще спомена също, че прекомерното изпозлване на удивителния знак продължава в цялата книга и за 310 страници достига 1145 бройки (да, броих ги). Това са 10,6 удивителни знака на всеки 1000 думи, а за книга, която е толкова (не)удивителна това си е глупост. Удивителните знаци някак си трябва да предадат емоция тук (или поне така си мисли авторът), но това в реалност не се случва, не може само с препинателен знак да се вкара атмосфера в книга.
- (...) Бях зам.-командир на чета!
Това е пряка реч... явно.
- (...) температурата падне под -24° (...)
Тук ще спомена, че поне по мой спомен нито един път в книгата не е изписано чилсо с букви, това горе е просто един от по-грубите примери в пряката реч.
[Мрънкане за форматирането на книгата свърши] Колкото се отанся до сюжета, той е скучен и се влачи прекалено много. Героите хич не ми бяха симпатични, тъй като не са развити. Не помага и бедното форматиране, както споемах по-горе. От време на време получавах малък привкус на Тарантино (не знам защо) но той бързо се отмиваше от ума ми чрез безинтересното писане и очеизваждащите грешки.
Може би ако се коригира книгата може да вземе две звезди от мен, но за сега това не е възможно. Препоръчвам да последвате примера на редактора и въобще да не четете тази книга.
September 28, 2020
"Como si las hubieran sacado de unas viñetas, llegan al destacamento Patarinska las súper heroínas de la última novela de Alek Popov.
Si en La caja negra (automática editorial) eran dos hermanos búlgaros los protagonistas de la sátira, esta vez les toca el turno a ellas, unas gemelas burguesas, hijas de un comerciante de pieles que, tras huir del Primer Instituto Femenino y fingir su propio secuestro para poder cobrar la recompensa, se unen a los partisanos en la lucha búlgara contra el régimen nazi.
Equipadas con sus perfumes de Chanel, sus sándwiches de pepinillo y mostaza, y con la cabeza llena de ideas sacadas de sus adorados cómics americanos, Kara y Yara llegan para revolucionar el gallinero y sacar de más de un apuro a sus camaradas con sus peripecias mientras atraviesan bosques encantados e islas del tesoro.
Como viene ya siendo habitual en Popov, en la obra encontramos una mezcla de ironía y humor, que se funde con la crítica social que hay de fondo, y es que, con palabras del propio autor “el gran comandante acepta la estupidez humana como un fenómeno natural”.
La editorial Hoja de lata nos ofrece en esta reentré una obra que, aunque parece revelar el éxito de estas dos adolescentes sólo empezar, no deja de sorprendernos página tras página." Ànnia Paredes
Si en La caja negra (automática editorial) eran dos hermanos búlgaros los protagonistas de la sátira, esta vez les toca el turno a ellas, unas gemelas burguesas, hijas de un comerciante de pieles que, tras huir del Primer Instituto Femenino y fingir su propio secuestro para poder cobrar la recompensa, se unen a los partisanos en la lucha búlgara contra el régimen nazi.
Equipadas con sus perfumes de Chanel, sus sándwiches de pepinillo y mostaza, y con la cabeza llena de ideas sacadas de sus adorados cómics americanos, Kara y Yara llegan para revolucionar el gallinero y sacar de más de un apuro a sus camaradas con sus peripecias mientras atraviesan bosques encantados e islas del tesoro.
Como viene ya siendo habitual en Popov, en la obra encontramos una mezcla de ironía y humor, que se funde con la crítica social que hay de fondo, y es que, con palabras del propio autor “el gran comandante acepta la estupidez humana como un fenómeno natural”.
La editorial Hoja de lata nos ofrece en esta reentré una obra que, aunque parece revelar el éxito de estas dos adolescentes sólo empezar, no deja de sorprendernos página tras página." Ànnia Paredes
July 18, 2014
ПО-скапана книга не бях чел тази година.
Слабо писане, на няколко пъти едвам издържах да не я зарежа. На всеки 10 страници цъфваше по една изключително дразнеща грешка. Пълен ужас. Спирам с българските писатели за неограничено време.
Слабо писане, на няколко пъти едвам издържах да не я зарежа. На всеки 10 страници цъфваше по една изключително дразнеща грешка. Пълен ужас. Спирам с българските писатели за неограничено време.
May 25, 2022
I know this is the first in a series but it just felt like a prologue. Not enough happened in the first three quarters of the book and the plot sped up way too fast towards the end.
April 3, 2013
Сестри Палавееви сред трагикомедията на партизанския живот: http://knigolandia.info/book-review/s...
Като малък в къщата на село си имах своя стая. В нея имаше кашони с книги, за които е нямало място в апартамента в града. Летата се ровех из тия кашони, в които имаше доста книги от типа на „Синът на полка“ на Валентин Катаев, които четях и препрочитах… и на които вярвах, тогава лесно вярваш на всичко . Не намирах за нужно да питам и е нямало кой да ми каже какви са тези забравени соц-книги в кашоните. И така, солидно подплатен от малък с идеологически правилни в едни прежни времена книги, стигаме до изненадващото, поне за мен, решение на Алек Попов да напише партизански роман със звучното име “Сестри Палавееви в бурята на историята”. И смело мога да кажа – получило се е! Романът е просто чудесен, ако, разбира се, не очаквате някакво мрачно, кално, сърцераздирателно четиво, а лек и игрив поглед към период от историята ни, който, за съжаление, все още не може да бъде разглеждан рационално и без предубеждения.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...
Като малък в къщата на село си имах своя стая. В нея имаше кашони с книги, за които е нямало място в апартамента в града. Летата се ровех из тия кашони, в които имаше доста книги от типа на „Синът на полка“ на Валентин Катаев, които четях и препрочитах… и на които вярвах, тогава лесно вярваш на всичко . Не намирах за нужно да питам и е нямало кой да ми каже какви са тези забравени соц-книги в кашоните. И така, солидно подплатен от малък с идеологически правилни в едни прежни времена книги, стигаме до изненадващото, поне за мен, решение на Алек Попов да напише партизански роман със звучното име “Сестри Палавееви в бурята на историята”. И смело мога да кажа – получило се е! Романът е просто чудесен, ако, разбира се, не очаквате някакво мрачно, кално, сърцераздирателно четиво, а лек и игрив поглед към период от историята ни, който, за съжаление, все още не може да бъде разглеждан рационално и без предубеждения.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...
April 9, 2013
Ревюто ми за „Сестри Палавееви“ на Алек Попов излиза малко по-различно от обичайните тук.
Причината е материалът, с който Алекс Кръстев (Аз чета) ме разстреля ден по-рано и не ми остави никакъв избор, след като каза що-годе това, което си мисля и аз, но с доста по-добре подбрани думи.
„Сестри Палавееви“ притежава остър, жив и автентичен език – наистина те вкарва в бурята си и не те пуска с нови и нови удари под кръста, над кръста и където другаде боли. Затова реших да структурирам своето ревю около три паметни цитата от романа – с кратки коментари защо и как немедлено трябва да се докопате до Алек Попов.
Цялото ми ревю: http://literaturatadnes.com/archives/...
Причината е материалът, с който Алекс Кръстев (Аз чета) ме разстреля ден по-рано и не ми остави никакъв избор, след като каза що-годе това, което си мисля и аз, но с доста по-добре подбрани думи.
„Сестри Палавееви“ притежава остър, жив и автентичен език – наистина те вкарва в бурята си и не те пуска с нови и нови удари под кръста, над кръста и където другаде боли. Затова реших да структурирам своето ревю около три паметни цитата от романа – с кратки коментари защо и как немедлено трябва да се докопате до Алек Попов.
Цялото ми ревю: http://literaturatadnes.com/archives/...
April 8, 2013
Браво на Алек Попов. Книгата се чете много бързо, с чудесно чувство за хумор и ирония е написана, на много места си е направо на равнището на Парграф 22.
Все пак няма да му се разсърдя на Алек, ако отново попише малко в хорър жанра, все пак това бяха книгитe, с които му станах почитател:)
И си имам автограф на "Зелевият цикъл":)
Все пак няма да му се разсърдя на Алек, ако отново попише малко в хорър жанра, все пак това бяха книгитe, с които му станах почитател:)
И си имам автограф на "Зелевият цикъл":)
August 12, 2018
"Супермен" е малко по-реалистичен от този роман, а аз си купих и двата...
August 19, 2022
" - Вашата постъпка, девочки, може да се сравни само с подвига на Павлик Морозов!
- Кой е Павлик Морозов?
- Обикновен советский мальчик. Доколкото един советский мальчик може да бъде обикновен...- измърмори той (комбригът Медвед). - Основател на пионерското движение в село Герасимовка. Предава баща си на органите на съветската власт за укривателство на зърно и подпомагане на разкулачени елементи. Оглавява акция за претърсване на собствения им двор. По-късно издава съпруга на леля си, че краде държавно жито. В резултат на бдителността и смелите му решителни действия са разкрити още множество вредители. Павлик и братчето му са заклани от братовчеда на дядо им, бивш кулак, в близката горичка. Днес името на Павлик Морозов носят редица колхози и пионерски отряди в цялата страна. Горки го нарича "одним из мсленький чудес нашей епохи" ( едно от малките чудеса на нашата епоха)...
- А какво е станало с баща му? - попита Габриела.
- Осъден и превъзпитан - кратко отвърна Медвед.
- Сигурна съм, че един ден и нашият баща ще осъзнае заблудата си - въздъхна Моника..."
Алек Попов
Сестри Палавееви
в бурята на историята 2013 г.
Изключителна много се забавлявах с този първи партизански роман, създаден след края на комунизма и описан в анотацията като " история за битки, предателства, смърт и оцеляване, изпълнена с абсурдни и трагикомични ситуации".
От романа действително блика изключително чувство за хумор и от него никой не е пощаден. Отдавна не съм се смяла така. Със сигурност ще прочета и други книги на Алек Попов.
January 8, 2018
„Сестри Палавееви в бурята на историята” на Алек Попов показва българската история и партизанския живот в трагикомичката им светлина.
https://bookjellyfish.blogspot.bg/201...
Авторът забавлява читателя като умело борави с хумора и леката ирония, успявайки да избегне преминаването в гротеска. Книгата е страхотна, чете се леко и немалко пъти успя да ме разсмее. Не само образите на близначките Кара и Яра Палавееви, но и тези на останалите герои, са изградени изключително живописно и допринасят за удоволствието от историята. Това, което ме разочарова и развали цялостното ми впечатление, беше краят на историята. Финалът беше изключително слаб и някак прекалено отдалечен от цялата история, но се надявам продължението на романа, „Сестри Палавееви. По пътя към новия свят”, да успее да промени това.
https://bookjellyfish.blogspot.bg/201...
Авторът забавлява читателя като умело борави с хумора и леката ирония, успявайки да избегне преминаването в гротеска. Книгата е страхотна, чете се леко и немалко пъти успя да ме разсмее. Не само образите на близначките Кара и Яра Палавееви, но и тези на останалите герои, са изградени изключително живописно и допринасят за удоволствието от историята. Това, което ме разочарова и развали цялостното ми впечатление, беше краят на историята. Финалът беше изключително слаб и някак прекалено отдалечен от цялата история, но се надявам продължението на романа, „Сестри Палавееви. По пътя към новия свят”, да успее да промени това.
January 12, 2019
Прекрасна книга!
February 10, 2015
Full review/Цялото ревю - click click
Следпрочитно:
Останах много приятно изненадана. Не съм сигурна какво точно очаквах, но предполагам - нещо по-дразнещо. Опасявах се, че ще залитне твърде много в някоя посока, независимо коя - и резултатът ще е твърде вулгарен, твърде критичен, твърде мелодраматичен - което и да е твърде, което в крайна сметка да доведе със себе си дразнещия ефект. Досега не бях чела нищо от Алек Попов, за да имам някаква насока какво поне да очаквам от него като автор.
Но дори и без никаква база за сравнение отникъде, мога да оценя крайния резултат като лека, приятна са четене история, към която е подходено с хумор, ирония и, струва ми се, грижа за героите.
Сюжетът проследява перипетиите на двете сестри, които през повечето време се подвизават под псевдоними. Приключенията им си струват четенето - как ли двете глезени досега девойки ще се справят с тежките условия, въоръжени само с идеали? А и не само за това трябва да се притесняват - постоянна е играта на котка и мишка с военните, и глождещото съмнение, че има предател в отряда...
Съмишлениците, сред които попадат момичетата, са големи образи до един, и на тях се дължи голяма част както от чара, така и от въздействието на книгата. Те разсмиват, разчувстват, вмъкват се под кожата по един специфичен дразнещ начин, който само някои герои могат. Чрез тях също така виждаме и идеалите в най-високата им точка, както и долу в калта.
Хуморът обаче си е водещата нотка в цялата книга. Без него нещата категорично нямаше да са същите. Почти от първа до последна страница се усмихвах, но някои моменти бяха преминали границата и превърнали се в простотии. Ама наистина. Крайната равносметка откъм това бе, че отнех две звездички за класната идиотщина за мастурбацията и после изпълнението на дезинфекцията на Медвед, и една възстанових заради страхотните имена (жалко, че индианската нотка не е имала много последователи) и внедрените в идеологията комикси.
Като разказ, настроение и внушения краят на книгата стои почти напълно откъснат от останалото. Приех го със смесени чувства - хем го намирам за напълно задоволителен, хем твърде рязко ме откъсна от едното място и време и ме прати в другото.
"Сестри Палавееви" за мен беше приятна книга. Мисля, че успя да каже и покаже каквото искаше, и съм склонна да простя местата, където се бе изсилила така неприятно (но беше разочароващо, признавам);беше запазила баланса между новото и старото. А доколко ще се хареса на другите според мен е въпрос преди всичко на лични очаквания. 4 звездички от мен.
~~~
After-read thoughts:
I was pleasantly surprised with this book. I am not sure what I was expecting - I guess something more annoying. Maybe for the author to drive things too dramatic, too vulgar, or to be too critical. Doesn't matter what of the "too-s" the result would have been the same. The author itself, while quite popular in Bulgaria, was new to me, so I didn't know what to expect in matter of style either.
But even without a base of comparison whatsoever, I can say that this was light readable story, written with lots of humour, irony, and care for the characters.
The storyline follows the adventures of the two sisters who sadly work under pseudonims most of the time (I really like their names). Their peripetia are surely worth reading - will the two young and brave but pampered girls be able to survive only armed up with their ideals? And it is not only nature they're facing - the army is closing on them all the time, and there likely is a traitor among the group.
The other partisans were unique characters, all of them. Much of the humor and the influence of the book is due to them. They amuse, annoy, and get under your skin like only certain characters can. Through them we see the ideals of the new world - flying high and being brought down in the dirt.
However, even with the sharp bits, the humour is what moves this book. For most of it I really liked it, but there were few moments where it has gone too far, and the result was gross or simply stupid. In the end, I removed two stars for the imbecile masturbation episode and thedesinfection of Medved's wound; but I gave back one for the awesome naming of the squad members and the integration of comic characters.
In terms of atmosphere, humour and setting, the ending was completely detached of the rest of the book. I have mixed feelings about it. I like the ending itself, but as a reader I was too bluntly removed from one time and space and placed in another.
The Palaveevi Sisters was enjoyable book for me. I was able to keep balance between all things new and old, and I am prone to forgive the failed humour attempts.
Следпрочитно:
Останах много приятно изненадана. Не съм сигурна какво точно очаквах, но предполагам - нещо по-дразнещо. Опасявах се, че ще залитне твърде много в някоя посока, независимо коя - и резултатът ще е твърде вулгарен, твърде критичен, твърде мелодраматичен - което и да е твърде, което в крайна сметка да доведе със себе си дразнещия ефект. Досега не бях чела нищо от Алек Попов, за да имам някаква насока какво поне да очаквам от него като автор.
Но дори и без никаква база за сравнение отникъде, мога да оценя крайния резултат като лека, приятна са четене история, към която е подходено с хумор, ирония и, струва ми се, грижа за героите.
Сюжетът проследява перипетиите на двете сестри, които през повечето време се подвизават под псевдоними. Приключенията им си струват четенето - как ли двете глезени досега девойки ще се справят с тежките условия, въоръжени само с идеали? А и не само за това трябва да се притесняват - постоянна е играта на котка и мишка с военните, и глождещото съмнение, че има предател в отряда...
Съмишлениците, сред които попадат момичетата, са големи образи до един, и на тях се дължи голяма част както от чара, така и от въздействието на книгата. Те разсмиват, разчувстват, вмъкват се под кожата по един специфичен дразнещ начин, който само някои герои могат. Чрез тях също така виждаме и идеалите в най-високата им точка, както и долу в калта.
Хуморът обаче си е водещата нотка в цялата книга. Без него нещата категорично нямаше да са същите. Почти от първа до последна страница се усмихвах, но някои моменти бяха преминали границата и превърнали се в простотии. Ама наистина. Крайната равносметка откъм това бе, че отнех две звездички за класната идиотщина за мастурбацията и после изпълнението на дезинфекцията на Медвед, и една възстанових заради страхотните имена (жалко, че индианската нотка не е имала много последователи) и внедрените в идеологията комикси.
Като разказ, настроение и внушения краят на книгата стои почти напълно откъснат от останалото. Приех го със смесени чувства - хем го намирам за напълно задоволителен, хем твърде рязко ме откъсна от едното място и време и ме прати в другото.
"Сестри Палавееви" за мен беше приятна книга. Мисля, че успя да каже и покаже каквото искаше, и съм склонна да простя местата, където се бе изсилила така неприятно (но беше разочароващо, признавам);беше запазила баланса между новото и старото. А доколко ще се хареса на другите според мен е въпрос преди всичко на лични очаквания. 4 звездички от мен.
~~~
After-read thoughts:
I was pleasantly surprised with this book. I am not sure what I was expecting - I guess something more annoying. Maybe for the author to drive things too dramatic, too vulgar, or to be too critical. Doesn't matter what of the "too-s" the result would have been the same. The author itself, while quite popular in Bulgaria, was new to me, so I didn't know what to expect in matter of style either.
But even without a base of comparison whatsoever, I can say that this was light readable story, written with lots of humour, irony, and care for the characters.
The storyline follows the adventures of the two sisters who sadly work under pseudonims most of the time (I really like their names). Their peripetia are surely worth reading - will the two young and brave but pampered girls be able to survive only armed up with their ideals? And it is not only nature they're facing - the army is closing on them all the time, and there likely is a traitor among the group.
The other partisans were unique characters, all of them. Much of the humor and the influence of the book is due to them. They amuse, annoy, and get under your skin like only certain characters can. Through them we see the ideals of the new world - flying high and being brought down in the dirt.
However, even with the sharp bits, the humour is what moves this book. For most of it I really liked it, but there were few moments where it has gone too far, and the result was gross or simply stupid. In the end, I removed two stars for the imbecile masturbation episode and thedesinfection of Medved's wound; but I gave back one for the awesome naming of the squad members and the integration of comic characters.
In terms of atmosphere, humour and setting, the ending was completely detached of the rest of the book. I have mixed feelings about it. I like the ending itself, but as a reader I was too bluntly removed from one time and space and placed in another.
The Palaveevi Sisters was enjoyable book for me. I was able to keep balance between all things new and old, and I am prone to forgive the failed humour attempts.
March 4, 2016
Хуморът на Алек Попов се базира преди всичко на смесица от политическа, социална и историческа сатира, комбинирана с препратки към ключови исторически събития и литературни произведения. Четох някъде, че сравняват автора със "съименника му" Алеко Константинов в това отношение. До голяма степен и аз откривам нещо алекоконстантиновско, но проблемът е, че българите хич нямаме чувство за самоирония и лесно се засягаме на национални теми, абстрахирайки се от фикционалния характер на произведението. "Сестри Палавееви" се чете за един миг, но отключва много асоциации: литературни (упадъчна поезия, философски прокламации и трудове, американски комикси), исторически (сред партизанските имена се откроява не само това на Ленин, но и на Ботев, който в крайна сметка "Не заслужаваше името си"), политически (първо двата лагера на ВСВ, а после вечната борба от двете страни на Желязната завеса), социални (парфюмите на буржоазията срещу лучените глави на живеещите в гората партизани) и т.н. Сестрите са близначки, но се разделят и поемат по различни пътища, които в крайна сметка отново се пресичат. А нима не се случва винаги така? Тръгваме от някъде, за да се върнем отново там. Но никога не се учим от грешките на историята, нито дори от собствените си грешки. Аз така виждам шегата в тази творба. И тя изтръгва не само смях, но и сълзи.
April 25, 2013
Интересна книга. Много клишета отпреди 30 години представени по нов начин :)
June 23, 2013
Прочетена за няколко вечери, тази книга остава една от най-любимите ми.
Елегантна, симпатична, и както си е редно за този автор - на места зловеща. Поздравления за разказваческия стил !
Елегантна, симпатична, и както си е редно за този автор - на места зловеща. Поздравления за разказваческия стил !
January 4, 2018
Не кои да е сестри. Палавееви!
Въпреки малкия си читателски кръгозор, насочен към българската литература, мисля, че именно сестри Палавееви е един от най-известните дуети, за които сме чели в романи от родни писа��ели...
цялото ревю може да прочетете тук >> https://thebooktigersdiary.wordpress....
Въпреки малкия си читателски кръгозор, насочен към българската литература, мисля, че именно сестри Палавееви е един от най-известните дуети, за които сме чели в романи от родни писа��ели...
цялото ревю може да прочетете тук >> https://thebooktigersdiary.wordpress....
October 20, 2025
3 звезди защото е Алек Попов, а имам сангимент към неговото писане. Иначе...доста постно.
October 25, 2025
I’m 2/2 for books my bulgarian teacher lent me and I hated, how will I explain this to her!!!
October 13, 2025
Hasta la página 280 más o menos está muy bien. Luego se vuelve anticomunista de cojones
March 13, 2023
Empezó bien pero acabó siendo aburrido :(
July 12, 2015
Тази книга е един огромен бъзик с целия абсурд наречен "комунистичекса идея".
В книгата са застъпени почти всички нелепости свързани с т. нар комунистически строй и са поднесени с чувство за хумор и усмивка - където е възможно естествено.
Всичко от самокритиката, през партийните събрания, на които никой нищо не разбира, а партийният секретар е предателя, през фалшивия плач за Сталин - до низвергването и подтискането на всички способни хора и завърши с лагерите на смъртта.
Всичко това е опаковано в история за две сестри ученички от добро семейство, които запленени от комунистическия идеал се присъединяват към партизански отряд, където се оказват най-потготвени и най-полезни бойци, където "бурята на историята" им поднася ред изненади.
Прочетете книгата и се забавлявайте! Ако имате сантимент към комунизма, рискувате да прочетете неща, които няма да ви допаднат.
В книгата са застъпени почти всички нелепости свързани с т. нар комунистически строй и са поднесени с чувство за хумор и усмивка - където е възможно естествено.
Всичко от самокритиката, през партийните събрания, на които никой нищо не разбира, а партийният секретар е предателя, през фалшивия плач за Сталин - до низвергването и подтискането на всички способни хора и завърши с лагерите на смъртта.
Всичко това е опаковано в история за две сестри ученички от добро семейство, които запленени от комунистическия идеал се присъединяват към партизански отряд, където се оказват най-потготвени и най-полезни бойци, където "бурята на историята" им поднася ред изненади.
Прочетете книгата и се забавлявайте! Ако имате сантимент към комунизма, рискувате да прочетете неща, които няма да ви допаднат.
April 6, 2017
"Първият партизански роман след промените". Героите са партизани и дотолкова, доколкото са сатирични образи, са представени повече с усмивка, отколкото с насмешка. Разни чешити всеки по-своему много вероятен и съвсем леко преувеличен. Малко екшън, малко еротика, малко препратки към идеологически клишета, които на младите сигурно не говорят абсолютно нищо. Протагонистките са две сестри тинейджърки от обратната страна на класовата борба, които се опитват да им се лепнат и издържат един сезон (лято-есен 1943), като хем заякват духовно, хем се разочароват в романтичните си очаквания за новия безкласов свят, който се очаква да построят. Единствено епилогът малко ми седи недоизмислен.
February 14, 2018
Забавно четиво, особено за хора като мен, на които ебавките с комунягите са им слабост :).
Специален поздрав за главата "Сянката на великия мастурбатор", която е особено забавна! Има малко редакторски недоглеждания, като най-вече името на четата бие на очи.
Краят не ми се стори лош, по-скоро малко претупан - според мен има нужда от поне още малко информация, или преди "Десет години по-късно", или още по-добре - в самата заключителна глава, като ретроспекция или в диалог.
Преди всичко сатиричен роман, който обаче е по-сериозен, дори леко тъжен под повърхността.
Не е перфектен, но за 4,5 стига. Дано следващата част надгради!
Специален поздрав за главата "Сянката на великия мастурбатор", която е особено забавна! Има малко редакторски недоглеждания, като най-вече името на четата бие на очи.
Краят не ми се стори лош, по-скоро малко претупан - според мен има нужда от поне още малко информация, или преди "Десет години по-късно", или още по-добре - в самата заключителна глава, като ретроспекция или в диалог.
Преди всичко сатиричен роман, който обаче е по-сериозен, дори леко тъжен под повърхността.
Не е перфектен, но за 4,5 стига. Дано следващата част надгради!
March 12, 2014
„Сестри Палавееви в бурята на историята“ (изд. „CIELA“) не е от онези книги, на които се спираш, за да подчертаеш нещо с молив, и единствената причина за това е, защото четеш в захлас от началото до края. Алек Попов разказва закачливо, игриво, изкусно добре. Действието се развива динамично, адекватно и превъзходно. Диалозите са добре усъвършенствани. Героите са интересни, завладяващо описани. А хуморът и иронията присъстват през цялото време като сянката, която те следва неотлъчно в слънчев ден.
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/sestri-palaveevi-a...
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/sestri-palaveevi-a...
April 5, 2018
Изпусната възможност за много добър разказ. Жалкият опит за хумор не ми хареса и шегичките бяха скапани (а харесвам този тип хумор). Нямам нищо против псувните, но толкова накуп в една книга не бях виждала. Книгата за мен беше един огромен въпросителен знак. Не разбрах нуждата за някои сцени, като например главата, посветена на мастурбацията. Чете се бързо, въпреки че на няколко пъти едва не я зарязах. Краят също не ми допадна и като цяло героят Медвед е единственото нещо, което ми хареса
July 20, 2014
Три звезди за героя Медвед, комиксите и края (който сред тук четящите май само аз съм харесала ;-) Минус две звезди за тъпизма с мастурбатора, изтезанията и четенето на Ст. Алексиев (патеничният и лепкав глас режисьорско хрумване ли е?).
June 13, 2013
2.5/5
January 10, 2021
Divertida sátira de dos jóvenes gemelas miembros de un batallón de partisanos durante la II Guerra Mundial. Alek Popov, un autor a seguir. Veré qué más hay de él editado en España
April 15, 2014
Много свежа и забавна книга! Би било чудестно да я видим на филм.
November 23, 2022
Така. Докато си преболедувах ковида последната седмица (доста гадно е, ваксинирайте се) имах нужда от нещо по-лекичко, в което да не трябва много да се забиваш, и заслушах в Storytel в Сестри Палавееви на Алек Попов. Казвам го сякаш ми трябва оправдание.
Реално книгата наистина няма претенции за голяма литература, по-скоро е забавна отколкото задълбочена. Две сестри тинейджърки в царборисова България избягват от вкъщи и се присъедининявят към партизански отряд в балкана. Има доста екшън (повече от колкото по вкуса ми), доста ирония, доста исторически добре издържани референции както към анти-фашисткито движение, така и към състоянието комунистическата идеология през 30те и 40те силно повлияна от сталинизма (“Победа на научния комунизъм!” скандират партизаните). Действието и героите са доста кинематографични — на места дори си представях кои български актьори играят ролите.
И същевременно се прокрадва усещането, че Алек Попов е ужасно талантлив писател, с таланта на старите български майстори като Йовков, Емилиан Стнев, Радичков — начина, по който описва природата, начина по който построява гериоте, ми остави това усещане.
Самите партизани са по-скоро като анимационни герои отколкото психологически задълбочени типажи, и все пак има нещо Радичково в тях — получава с забавно, когато тежката съветска идеология срещне наивния балканско шоп. И така, резултатът е нещо доста четимо и със сигурност в някакъв момент ще прочета и останалите книги от трилогията. Така. Докато си преболедувах ковида последната седмица (доста гадно е, ваксинирайте се) имах нужда от нещо по-лекичко, в което да не трябва много да се забиваш, и заслушах в Storytel в Сестри Палавееви на Алек Попов. Казвам го сякаш ми трябва оправдание.
Реално книгата наистина няма претенции за голяма литература, по-скоро е забавна отколкото задълбочена. Две сестри тинейджърки в царборисова България избягват от вкъщи и се присъедининявят към парти��ански отряд в балкана. Има доста екшън (повече от колкото по вкуса ми), доста ирония, доста исторически добре издържани референции както към анти-фашисткито движение, така и към състоянието комунистическата идеология през 30те и 40те силно повлияна от сталинизма (“Победа на научния комунизъм!” скандират партизаните). Действието и героите са доста кинематографични — на места дори си представях кои български актьори играят ролите.
И същевременно се прокрадва усещането, че Алек Попов е ужасно талантлив писател, с таланта на старите български майстори като Йовков, Емилиан Стнев, Радичков — начина, по който описва природата, начина по който построява гериоте, ми остави това усещане.
Самите партизани са по-скоро като анимационни герои отколкото психологически задълбочени типажи, и все пак има нещо Радичково в тях — получава с забавно, когато тежката съветска идеология срещне наивния балканско шоп. И така, резултатът е нещо доста четимо и със сигурност в някакъв момент ще прочета и останалите книги от трилогията.
Реално книгата наистина няма претенции за голяма литература, по-скоро е забавна отколкото задълбочена. Две сестри тинейджърки в царборисова България избягват от вкъщи и се присъедининявят към партизански отряд в балкана. Има доста екшън (повече от колкото по вкуса ми), доста ирония, доста исторически добре издържани референции както към анти-фашисткито движение, така и към състоянието комунистическата идеология през 30те и 40те силно повлияна от сталинизма (“Победа на научния комунизъм!” скандират партизаните). Действието и героите са доста кинематографични — на места дори си представях кои български актьори играят ролите.
И същевременно се прокрадва усещането, че Алек Попов е ужасно талантлив писател, с таланта на старите български майстори като Йовков, Емилиан Стнев, Радичков — начина, по който описва природата, начина по който построява гериоте, ми остави това усещане.
Самите партизани са по-скоро като анимационни герои отколкото психологически задълбочени типажи, и все пак има нещо Радичково в тях — получава с забавно, когато тежката съветска идеология срещне наивния балканско шоп. И така, резултатът е нещо доста четимо и със сигурност в някакъв момент ще прочета и останалите книги от трилогията. Така. Докато си преболедувах ковида последната седмица (доста гадно е, ваксинирайте се) имах нужда от нещо по-лекичко, в което да не трябва много да се забиваш, и заслушах в Storytel в Сестри Палавееви на Алек Попов. Казвам го сякаш ми трябва оправдание.
Реално книгата наистина няма претенции за голяма литература, по-скоро е забавна отколкото задълбочена. Две сестри тинейджърки в царборисова България избягват от вкъщи и се присъедининявят към парти��ански отряд в балкана. Има доста екшън (повече от колкото по вкуса ми), доста ирония, доста исторически добре издържани референции както към анти-фашисткито движение, така и към състоянието комунистическата идеология през 30те и 40те силно повлияна от сталинизма (“Победа на научния комунизъм!” скандират партизаните). Действието и героите са доста кинематографични — на места дори си представях кои български актьори играят ролите.
И същевременно се прокрадва усещането, че Алек Попов е ужасно талантлив писател, с таланта на старите български майстори като Йовков, Емилиан Стнев, Радичков — начина, по който описва природата, начина по който построява гериоте, ми остави това усещане.
Самите партизани са по-скоро като анимационни герои отколкото психологически задълбочени типажи, и все пак има нещо Радичково в тях — получава с забавно, когато тежката съветска идеология срещне наивния балканско шоп. И така, резултатът е нещо доста четимо и със сигурност в някакъв момент ще прочета и останалите книги от трилогията.
Displaying 1 - 30 of 50 reviews