Няма дете, което да не обича приказката. Няма дете, което да не е слушало или да не е стояло с часове над някоя книга с приказки. Няма дете, у което чудният свят на приказките да е прошумял без следа. Приказката е първата духовна храна на детето. Тя е като майчино мляко, като чист планински въздух... Със своята правдивост и простота, със своите пленителни образи и картини, със своя чист, изразителен език приказката е особено близка до образното мислене на детето и се възприема от него леко, непосредствено и трайно. Тя е едновременно и забава, и поука, и знание, и наслада. Верен приятел, мъдър съветник, увлекателен събеседник, любим другар. Тя е право на детето, неразделна част от неговия мир, едно от чудесата в утрото на човешкия живот. „Без приказката и играта - казва Ран Босилек, - изгасва слънцето на детския живот, пресъхва живителният сок, който е първоизточникът на сила, радост и здраве...“
Прочетохме и този том двете с майка ми. Прекрасни приказки, както и в другите томове. Радва ме много това, че пак повечето за първи път се срещнахме с тях.