„Увод в съвременната теория на познанието“ е обзорен текст, в който са събрани голяма част от лекциите по теория на познанието, водени от Анета Карагеоргиева. Въпреки това книгата не е учебник, тъй като показва как се развива дисциплината, а не за какви положения в нея има неоспорим консенсус. Освен това, книгата не е неутрална, а взема страна по повечето от основните повдигнати в нея въпроси. Самите въпроси са подбрани съобразно с разбирането, че най-обещаващият път пред съвременната теория на познанието е натурализацията.
„Увод в съвременната теория на познанието“ е амбициозен и концептуално плътен труд, който успешно въвежда читателя в най-важните дебати и направления на съвременната епистемология. Анета Карагеоргиева избира да не следва формата на класически академичен учебник, а вместо това представя теоретичните полета чрез лична интерпретация и аргументирана ангажираност към конкретни философски позиции.
Книгата впечатлява с широтата на обхвата си: от класическите проблеми като скептицизъм, дефиницията на знанието и въпроса за истината, до по-съвременни подходи като аретичната епистемология, рилайабилизма и натурализираната философия. Особено ценен е акцентът върху интердисциплинарността, който отваря философския анализ към когнитивната наука, психологията и невронауката – нещо рядко срещано в български контекст.
Авторката проявява както системност, така и критична чувствителност към традиционните граници между философия и емпирични науки. Нейният фокус върху натурализацията на епистемологията е особено актуален, тъй като тя не само проследява историческия развой на тази тенденция, но и търси начини за синтез между класическия и съвременния подход.
Стилът на изложение е аналитичен, но достъпен, а примерите – уместно подбрани. В същото време книгата не избягва от сложността на разглежданите теми, което я прави подходяща както за напреднали студенти по философия, така и за читатели с интерес към съвременната философска мисъл.
Недостатъци има, но са по-скоро езикови и терминологични – понякога се усеща колебание в преводите на англоезичната терминология, което авторката сама признава. Това обаче не намалява философската стойност на труда.