Една от най-тежките и дълбоки книги, написани в женски род, единствено число, които съм чел. Така бих определил, без въобще да се поколебая, романът на Весела Люцканова "Вина за невинните". И със сигурност, бих я нарекъл, "най-майчинската", която познавам. Централно място заема вечната тема за престъплението и наказанието, пречупена през призмата на социалистическата действителност в България от края на 80-те години на миналия век. Книгата обаче категорично не носи клеймото на идеологическата обремененост. Няма и следа от това. Ако поне малко чувстваш себе си като дълбоководолаз, който обича да изследва тъмните кътчета на човешката душа, това е твоята книга!
За разлика от повечето криминални романи от този период, в този почти не усетих соц реалността. Авоторката опитва (и според мен до голяма степен успява) да опише в детайли чувствата и мислите на героите си. Освен това първата половина на книгата дава отличен пример защо младите хора (особено ако вече имат партньор) не бива по никакъв начин да живеят заедно с родителите.