Бранимир Събев е роден на 16 септември в годината, когато България навършва 1300 години като държава. Завършва магистратура „Финанси” в родния Свищов, след което и втора магистратура „Журналистика” в Софийския университет.
Автор на шест сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика – „Хоро от Гарвани” (2008), „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” (2012), „Пустинния Скорпион” (2013), „Априлска жътва” (2015), „Нощно Острие” (2017) и "Утробата на светлината" (2022), както и на един роман – военната екшън-фантастика „Сърца от стомана“ (2019). Негови разкази са публикувани в немалко сборници, антологии, вестници, списания и др, участвал е и в седем реалити романа по Радио София и Радио Христо Ботев.
Носител на 27 литературни отличия, сред които изпъкват двукратен лауреат на голямата награда на Софийски университет и Фондация „Св. Климент Охридски” за разказите „Арлекин” (2007) и „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” (2010), както и наградите, присъдени от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър – Български автор на годината (2012), Златна Руна за принос в развитието на жанровете фентъзи и хорър в България (2013), Българска книга на годината (2015, 2019) и др. Списвал The Dark Corner, един от най-популярните читателски блогове в България, акуширал е и при раждането на шест сборника в любимите жанрове. През 2012-а заедно с автора Радослав Колев стартират проект за разкази на ужаса, преведени на английски език – „The Golden Age Of Balkan Horror”, който е подкрепен от световна хорър-икона – британския писател Греъм Мастертън.
Бранимир е председател и един от основателите на „LAZARUS" - клубът на българските автори на хорър.
За мен това е един от най-добрите разкази на Бранимир Събев. Освен в тази малка книжка, която аз лично никога не съм виждал, той се съдържа и в сборника "Пустинният скорпион". Може би най-голямото предимство на това кратко произведение е начинът, по който авторът съчетава остарели думи и турцизми в художествения текст без това да го принизява на по-ниско ниво, както може би бихте очаквали.
Сюжетът е посветен на турските нашественици на Балканите, които се впускат в нападения срещу Влад Набучвача, който обаче смята да ги изненада неприятно с интересен домашен любимец. Разказът има добър стил, интересен сюжет и неочакван край, който съвсем внезапно си проправя път през клишетата, които вероятно бихте очаквали предвид заглавието и темата. Наистина не можете да го предвидите.
Образът на главния герой е доста интересно изграден и пълнокръвен, въпреки малкото пространство, на което се простира разказа. Като цяло учудващо е, че в толкова страници може да се разгъне толкова. "Историческото фентъзи" или както следва да се квалифицира произведение като това е нещо, от което се надявам, че Събев ще пише и в бъдеще :)