What do you think?
Rate this book
Необходими ангели
Черни зимни гарвани
грачат посред нивите,
за да чуят всички,
че са още живи те,
че напук на вятъра
свирещ по перата им,
че напук на зимата
и леда в крилата им,
че напук на всичко
бяло покрай тях
има черни гарвани,
с черна кръв във тях.
Стихосбирка.
грачат посред нивите,
за да чуят всички,
че са още живи те,
че напук на вятъра
свирещ по перата им,
че напук на зимата
и леда в крилата им,
че напук на всичко
бяло покрай тях
има черни гарвани,
с черна кръв във тях.
Стихосбирка.
70 pages, Paperback
First published January 1, 2009
1 person is currently reading
31 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
March 20, 2016
Имах една достойна среща. С поезията. Такава каквато бях сигурен, че съществува, но която рядко срещах досега. Беше среща с поезията - такава, каквато трябва да бъде.
"Необходими ангели" е едно малко бижу. Но не от онези, с които хорат се кичат показно и които блестят грозно или пък са прекалено натруфени, но най - вече изкуствени. "Необходими ангели" е от онези малки талисмани, които едно време предците ни са носили, в които са вярвали, и които са им давали дори сили, подсилващи духът им. Да, точно това е правилният израз - подсилване на духът. Единственият недостатък на книгата е, че не е джобен формат, така че да си я нося навсякъде с мен, като малка библия и да си препрочитам всеки път всяко едно стихотворение. Защото не мога нито да ги групирам, нито квалифицирам, нито сравнявам. Всяко едно от тях е отделен шев.
Като поет - Явор Цанев пише кратки, ясни и остри стихове, които се вклиняват надълбоко. Като малки семенца, които веднага влизат и след време започват да покълват и раждат плодове. Всеки плод прозрение. Поезията наистина е храна за душата, а тази е и от качествените. Не вярвам, че всеки читател би разбрал това, което лежи зад "Необходими ангели", не вярвам, че дори и аз съм разбрал. Но важното е, че така или иначе получих усещане. Не е ли това ролята на поезията?
"Необходими ангели" е едно малко бижу. Но не от онези, с които хорат се кичат показно и които блестят грозно или пък са прекалено натруфени, но най - вече изкуствени. "Необходими ангели" е от онези малки талисмани, които едно време предците ни са носили, в които са вярвали, и които са им давали дори сили, подсилващи духът им. Да, точно това е правилният израз - подсилване на духът. Единственият недостатък на книгата е, че не е джобен формат, така че да си я нося навсякъде с мен, като малка библия и да си препрочитам всеки път всяко едно стихотворение. Защото не мога нито да ги групирам, нито квалифицирам, нито сравнявам. Всяко едно от тях е отделен шев.
Като поет - Явор Цанев пише кратки, ясни и остри стихове, които се вклиняват надълбоко. Като малки семенца, които веднага влизат и след време започват да покълват и раждат плодове. Всеки плод прозрение. Поезията наистина е храна за душата, а тази е и от качествените. Не вярвам, че всеки читател би разбрал това, което лежи зад "Необходими ангели", не вярвам, че дори и аз съм разбрал. Но важното е, че така или иначе получих усещане. Не е ли това ролята на поезията?
October 11, 2016
"Нашите сълзи
са пресъхнали реки
от детски смях.
Следи не остават,
следите сме ние,
пресъхнали като тях."
са пресъхнали реки
от детски смях.
Следи не остават,
следите сме ние,
пресъхнали като тях."
April 13, 2014
Когато тишината слегне
над нощната библиотека,
към свойте книги
мъртвите поети
намират тайната пътека.
над нощната библиотека,
към свойте книги
мъртвите поети
намират тайната пътека.
June 3, 2023
Черни зимни гарвани
грачат посред нивите,
за да чуят всички,
че са още живи те,
че напук на вятъра,
свирещ по перата им,
че напук на зимата
и леда в крилата им,
че напук на всичко
бяло покрай тях
има черни гарвани
с черна кръв във тях.
грачат посред нивите,
за да чуят всички,
че са още живи те,
че напук на вятъра,
свирещ по перата им,
че напук на зимата
и леда в крилата им,
че напук на всичко
бяло покрай тях
има черни гарвани
с черна кръв във тях.
September 3, 2014
С огромна благодарност започвам да пиша мислите ми за най-новото от любимия ми Явор Цанев. При срещата на българските писатели, която се проведе на 16 юни, се запознах лично с него и получих последния брой на списание „Дракус“ и най-новата от него „Необходими ангели“. Книгата всъщност не е проза, а е стихосбирка, която е много повече от интересна.
Еуфория
Не ми стигат думите, за да опиша адеквато богатството на въображението, което се е изляло в текст. Многообразието от картини е наистина впечатляващо. Ще говоря конкретно за това, което най-много ми направи впечатление, пък вие преценете дали правилно съм успял да оценя творбата.
Хареса ми как са представени образите на земните и неземните стихии, в стихотворенията се говори и за прераждането на душите. Залегнати са също и много мощни теологически архетипи, поучения дори. Но те не са прости, простовати, а бликаща мъдрост от фонтана. Докато чета стиховете аз греба с цели шепи от живата вода, природата разказва чрез творчеството на поета. Именно поетът за мен е станал моста между мен и висшата мъдрост. Какво да кажа, когато в самото стихотворение „Умореният ангел“ е напълно достатъчно, ако човек има сетивата да разбере и да се вгледа първо в себе си, а после и в околните. Има и някои горчиви истини за света („2012-та“), тях няма как да отрека.
В тъмнината се ражда светлината, а понякога дори и ние не може да я видим, заслепени от мрака. Така се случва, че докато чета „Необходими ангели“ много сетива се пробуждат в мен.
Може би не мога да кажа много повече за стиховете, защото наистина не ми стигат думите. Но е достатъчно да спомена, че финалната част на книжката съдържа и преводните творби от Уилям Блейк, Емили Дикинсън и По. Сигурно има и хора, които няма да могат да оценят таланта на Явор Цанев. За тях се надявам поне да оценят майсторството на тези велики майстори на литературата. Но Явор стои редом с тях, наистина го вярвам!
Еуфория
Не ми стигат думите, за да опиша адеквато богатството на въображението, което се е изляло в текст. Многообразието от картини е наистина впечатляващо. Ще говоря конкретно за това, което най-много ми направи впечатление, пък вие преценете дали правилно съм успял да оценя творбата.
Хареса ми как са представени образите на земните и неземните стихии, в стихотворенията се говори и за прераждането на душите. Залегнати са също и много мощни теологически архетипи, поучения дори. Но те не са прости, простовати, а бликаща мъдрост от фонтана. Докато чета стиховете аз греба с цели шепи от живата вода, природата разказва чрез творчеството на поета. Именно поетът за мен е станал моста между мен и висшата мъдрост. Какво да кажа, когато в самото стихотворение „Умореният ангел“ е напълно достатъчно, ако човек има сетивата да разбере и да се вгледа първо в себе си, а после и в околните. Има и някои горчиви истини за света („2012-та“), тях няма как да отрека.
В тъмнината се ражда светлината, а понякога дори и ние не може да я видим, заслепени от мрака. Така се случва, че докато чета „Необходими ангели“ много сетива се пробуждат в мен.
Може би не мога да кажа много повече за стиховете, защото наистина не ми стигат думите. Но е достатъчно да спомена, че финалната част на книжката съдържа и преводните творби от Уилям Блейк, Емили Дикинсън и По. Сигурно има и хора, които няма да могат да оценят таланта на Явор Цанев. За тях се надявам поне да оценят майсторството на тези велики майстори на литературата. Но Явор стои редом с тях, наистина го вярвам!
July 22, 2016
Тъй като книгата беше подарък, а аз бях чела само разказите на писателя, не очаквах да е в стих. Оказа се едно тъмно графично описание на постоянните битки между злото и доброто. Или злото и не толкова злото? За съжаление това не е колекция, която мога да опиша на български. Мога само да кажа че 24 часа по-късно все още ми се въртят откъслечни фрази из главата, и рисуват една картина на изгубеност и липса, но и на силен дух, който кара напред напук на всичко.
Ако се чете внимателно, колекцията има и интересна циклична структура, а също така и малки изненади тук там от страна на дизайн.
В края има три малки изненади - три перфектно преведени от английски стихотворения на трима от класически най-визуалните поети през 19и век: Уилям Блейк, Емили Дикинсън и Едгар Алан По. И трите се вливат гладко в останалата колекция, даващи и добре избран край.
Няколко от най-интересните стихотворения:
Черни зимни гарвани
Окървавено
Между сърцата няма думи
Напразно всеки ден
Ний станали сме толкоз много
Какво искате да стане с децата ви
Ако се чете внимателно, колекцията има и интересна циклична структура, а също така и малки изненади тук там от страна на дизайн.
В края има три малки изненади - три перфектно преведени от английски стихотворения на трима от класически най-визуалните поети през 19и век: Уилям Блейк, Емили Дикинсън и Едгар Алан По. И трите се вливат гладко в останалата колекция, даващи и добре избран край.
Няколко от най-интересните стихотворения:
Черни зимни гарвани
Окървавено
Между сърцата няма думи
Напразно всеки ден
Ний станали сме толкоз много
Какво искате да стане с децата ви
December 5, 2015
Учудващо добра поезия. Началото, средата, краят - най-много ме изненадаха...
Displaying 1 - 7 of 7 reviews