Роден в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак. Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод „Клементина“. После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г. Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието. Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо: подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за цялостно творчество. Умира на 26 април 1997 г. в София.
Само на маестрото на българската приключенска фантастика бе му хрумнало, да пусне в наше време на воля из Африка тиранозаври и прочие подобна древна гад!
Книгата е кратка, но много увлекателна - струва си прочита.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Петър Бобев ми е познат като писател, творящ основно във фантастичния и приключенския жанр. Никога няма да забравя какво силно впечатление ми направи като малък романа му "Зеления вампир". Затова когато видях "Каменното яйце" да си почива кротко в един кашон на символична цена реших, че трябва да притежавам тази книга.
За този роман бях чул от няколко познати интересната хипотеза, че това е българският първообраз на "Джурасик Парк" и едва ли не Крайтън е бил крал от българския автор. Факт: "Каменното яйце" излиза за пръв път 1989-а, варианта на Крайтън - година по-късно. Според мен е може би съвпадение, макар да се сещам веднага за един мой доцент, който обичаше да казва, че случайности случайно не се случват.
Книжката е много приятна, предназначена основно за юноши. Повече е приключенска, отколкото фантастична. Ученият успя да извлече мезозойско ДНК от намерени вкаменени динозавърски яйца - версия, която лично на мен ми се струва по-реалистична от леко наивната в Джурасик Парк, където точиха кръв от праисторически комар, хапал приживе страшните гущери. Да бе, нали. Е, във версията на Крайтън успяха да възкресят един куп динозаври, разбира се, а в българската - само тиранозаврите, но нищо. Описанията как гигантските влечуги търчат из африканската савана и помитат всичко живо по пътя си определено си струват, и то как. Романът се чете леко и приятно, няколкото сюжетни линии накрая се преплитат по съвсем логичен път, изобщо съм доволен от книжката.
Друго нещо, което ми хареса е една от малкото добри специфики на книгоиздаването преди десети - книгата има редактор, художествен редактор, технически редактор, коректор и двама рецензенти. Нещо, което в новите книги, особено българските, за съжаление просто липсва - няма как, няма пари, няма нужда от излишни разходи.
Разбира се, има и кофти характеристики от онова време - първи две коли са на жълтеникава хартия, следващите на бяла, последните кола и половина пак на жълтеникава. В самият край има три чисто бели страници - цял късмет, че са от нещо като следговор и романът не пострадва от това. Еми да, когато се печатат книги в 60 000-ен тираж стават и такива издънки, сега къде ти тия тиражи, къде ги тези дребни недостатъци...
Няма да бъда излишно многословен този път. Книжката е приятна, екшънът изобилства, отлична е за отмора и отпускане след дълъг тежък ден.
Книгата е страхотна! Ще обясня: 1. Сюжета е много добре развит, добиваш една пълнота; 2. Обратите са жестоки. 3. Субективен фактор- много харесвам динозаври, и тъкмо бях чел "Джурасик парк" на М.Крайтън, гледахме и нашумелия филм. Но книгата на ПБобев бе още по-хубава! Задъхващи приключения, облечени в идеята/предупреждението да следваш природните закони.
Велика идея, вплетена в изящния фантастичен роман "Каменното яйце ".