Последната жътва на Козела

by Йордан Матеев

Генерал Иван Милетиев е изправен пред последно ужасяващо предизвикателство. Този път залогът е прекалено голям дори за него — съдбата на България. Ахмед Доган загива трагично при банална автомобилна катастрофа. Смъртта на Сокола отприщва сепаратистките амбиции на група ислямистки фундаменталисти, емисари на терористичната организация „Ал Кайда". Вълна от терор залива страната. Правителството, политиците и срасналата се със структурите на властта, мафия, са безсилни да се справят с излязлата извън контрол ситуация. Фанатизираните терористи-мюсюлмани обявяват независимостта на т. нар. Родопска република със седалище в град Кърджали. Хиляда и триста годишната българска държава е заплашена от разпадане. Улиците на градовете са обхванати от граждански безредици и масови протести. Като че ли няма противодействие срещу сатанинския план на Саладин, водачът на религиозните фанатици в Родопите. Но ето, че в най-критичния момент се намесва Козела и възкръсналият от миналото Ескадрон на смъртта, съставен от бивши ченгета и вербувани престъпници. Легендарният килър, момчетата му и елитни подразделения от руския спецназ се изправят срещу безпощадните сепаратисти.

120 pages, Paperback

First published January 1, 2008

About the author

Биография в БГ-Фантастика.

Reviews

[Сибин Майналовски · Rating 4 out of 5]

Много добро! За всички фенове на вулгарния роман и Христо Калчев в частност... Красота!

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

Любимата ми книга от Йордан Матеев, написана като своеобразно продължение на серията „Вулгарни романи” от Христо Калчев. По-точно – на „Вълчи капан”.

Катастрофа на магистрала „Тракия” става причина за ненавременната кончина на Ахмед Доган. Това задейства събитията, които стават причина генерал Иван Милетиев-Козела отново да излезе на светло и да се включи в играта. Залогът обаче е по-голям отвсякога. Последващи терористични актове и намесата на други държави стават причина Родопите да се откъснат от България и да станат автономна република.

Екшънът няма край, Матеев пише с уникален размах, без да се свени от нищо и никой. Събитията се развиват с шеметна бързина и ужасяваща логика – всичко става матимаскара, качамакът е пълен.

Признавам, чел съм и други книги на Йордан Матеев, които не ми харесаха – заглавия като „Другият ръкопис: Кой уби Георги Стоев”, „Веригите на Злото”, „Войната на Видовете”. Тази обаче е коренно различна, осмелявам се да твърдя, че Йордан е успял да улови духа на серията, позната на всички ви, едно достойно продължение за приключенията на Козела. Препоръчвам за всички фенове на Христо Калчев.