Капка Кънева и Крум Ацев са направили чудеса при оформлението — грижливо и щедро на белота и широта, така че погледът и съзнанието да имат пространство, където да се реят заедно с недоизказания отвъдсловесен смисъл на стихотворенията. Също както в поезията, и в оформлението бялото, празното, пустото е основно, а знаците са вторични. Изобщо дизайнът не е просто проформа носител на текста, а говори наедно с него. Рядко и забележително постижение.
Разностранният мета подход към превода на поезията е страхотен. Предложени са какви ли не възможни погледи, без това да натежава (по едно упражнение на стихотворение) — няколко варианта за превод, варианти на студенти на Крум Ацев, варианти на други преводачи, буквален превод дума по дума, сричковото произношение на оригинала, калиграфско изписване, разнищване на причудливия и твърде широк, за да се вмести в превод, смисъл на отделните йероглифи. Всичко това наистина доближава до оригинала и в крайна сметка прави точно това, което и поезията — дава неконкретна, отвъдсловесна представа за света/поезията. Обширна, но никога завършена. Освен това Крум Ацев има завидна (ама наистина завиждам) дарба да забелязва и артикулира онова, което е най-интересно, същностно и зарибяващо за начинаещия. Вмъкванията за етимологията на йероглифите са в десятката. Представям си как попадам на тази книга в единайсети клас и веднага скачам да уча китайски.
Ако някой беше минал да обере двойните интервали (тоя ад на съвременното книгоиздаване) и да сложи запетаите по местата им, щях да имам лелеяното усещане, че държа съкровище или по-скоро — че мен ме държи съкровище.
Иначе самите преводи, с малки изключения тук и там, не проработиха за мен. Още не съм виждал и не мога съвсем да си представя удачен български превод на древнокитайска поезия.
Дано университетите и библиотеките си я набавят. Аз като студент не можех да си я позволя.
Имала съм нужда точно от тази книга, която да ми обясни как, ?@!;$;?, функционира това вместо букви да имаш картинки - но ми даде и толкова много повече. Видно е, че в нея е вложен титаничен труд - от оформлението през текста през концепцията до (почти) всеки последен детайл. Качеството на поезията вътре е първокласно, макар че от нея ни делят стотици години; биографичните бележки ме карат да си задавам много въпроси за Китай през Средновековието, а как се превежда подобно нещо ще си остане за мен мистерия вероятно до края на живота ми. И пак да спомена, че просто е удоволствие да я разгръщаш.
Първото ми докосване до магията на Изтока! Беше ми подарена от много скъп човек преди години, когато преводи на китайска и японска литература се намираха доста по-трудно от сега. Остава много особено чувство след всяко препрочитане.